ПРИТЧА ЗА ЛУДИЯ

web

Имах дом
като църква
Но бях лош християнин
много църкви имаше по света
Палих свещи на всичките
Целувах лицата на стотици Марии
Младенци люляха ръцете ми
до среднощ
Всеки Йосиф
ме посрещаше с подозрение

Бог нямаше пръст
в тия работи

Но от цялото си богатство
аз предпочитах
само камата си
С нея сънят ми беше спокоен
осветен от лятно безветрие
С нея
отрязах хляб на мирянина
Но мирянина го пребиха
с мълчание

Бог имаше пръст
в тия работи

Кучета душеха
зад очите ми
Кучета обикаляха
около живота ми
Ровеха
Тичаха
Лаеха
когато се връщах разкаян
Лаеха
празните ми ръце
Лаеха
кървавите ми дрипи
Лаеха
слепите ми очи
Лаеше и чукът
наковалнята
Там се ковяха гвоздеи
гвоздеи за
разпятие

Биеха ме с диво безмълвие
Просваха пред олтара
сянката на неверника
с белези от камшици
Виеше моята сянка
плюеше греховете си

Хиляди младенци
на ръцете ми
Още толкова
меки Марии

Господ нямаше пръст
в тия работи

Зелената жар на тревите
Тропаше първото пиленце
Господ обикаляше
тънките чирепи
скачаше на един крак
и се подсмихваше

Аз нямах пръст
в тия работи

Повтаряй след мене
Повтарям те
Няма жива вода
Няма те
Тревите са пръсти от лед
Пръстени
Кукувицата те е мамила
Мамка й
Пиленцето е мъртво
Мъртъв си

Повтаряй след мен
вятърът
Повтарям след теб
убиецът
Казвам ти
вятърът
Повтарям те

ще му срежа гърлото

Аз имах пръст
в тия работи

Небето ли се люлее
или камбаните

Дървоядите
тичаха за молитва
Техните църкви скърцаха
светеха
в нощното пладне
На колене да се молим
за блудния

Бяха ме вързали за дирека
Само аз се молех изправен
Бъди ми жива Жива вода
Бъдете ми пръсти Бедни треви
Раждай се Първо пиленце

Докараха черната циганка
Един ден
избягах от всички
Циганката стоеше зад ъгъла

Ти имаш дом като църква
Но си лош християнин

защото

Не крадеш
Не убиваш
Не пожелаваш
жената
на брата си
Сам
ще
си
носиш
КРЪСТА
Сам

Утре ще те изгонят от храма
И Господ няма да те приеме
Защото ще шепнат твоето име
Защото ще дъвчат твоите думи
Защото ще гонят твоята лудост

Виждаш ли
бедните двама
дето заклаха търговеца
за да нахранят децата си
Те ще те сложат на одъра
Те ще окъпят
тялото твое

И когато слезеш в земята
която
съм
ти
приготвила
те ще се качат на кръста

Но ти няма да видиш
това

А имаше дом като църква

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2012, № 7 (152)

Други публикации:
Янислав Янков. Аз съм Ной. Велико Търново, 2003.