Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДИН ЧОВЕК

web

Как искам тази нощ да си говоря
с един човек, на който името
премаза влака на годините
и в този град не съм го виждал скоро.

Той сядаше на масата зад ъгъла,
изпиваше си кротко сам ракията
и мълчаливо изведнъж си тръгваше -
навярно нещо от гнева ни криеше.

Видях веднъж очите му - синееха
с небето на утихналите есени
и в тях безпомощни нозе люлеехме,
от любопитство сякаш че обесени.

Сега ми трябва той, сега единствено
да ме спаси от лудост, от проклятие.
Той може да ми каже тази истина
живял ли съм, или бръмчал на вятъра.

Защото хората на камък камъка
редяха и комините им пушеха,
а аз през песните вървях безпаметно
и стигнах, Господи, едва до крушата...

Защото бях разлюбен с отчаяние.
Защото ми окачваха на шията
оглавника на вярата в изгнание,
спасението жълто на ракията.

Защото в моя глад съзряха хората
диета доброволна, нужно постене
и скришом те вратите си затвориха,
тъй както викна някой, ги залостваха.

Защото нямах време за предателство
към себе си... Не виждам ли, доволни са
ония старите добри приятелства,
че не живея у дома, а в болница.

Но ако дойде той?... му разкажете,
как тъна в щастие до шията,
да си изпие весело ракията,
да ми се чуди дълго на късмета.

 

 

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)