Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

TV

Венелин Бараков

web

Младо семейство вечеря в кухнята. Телевизорът е усилен, вървят новините в най-гледаното време. Първо съобщават за обир на аптека в столицата; после за верижна катастрофа на пътя, при която са загинали четирима души; студът е взел първата си жертва за годината - някакъв клошар; болниците са препълнени с хора със счупени крайници; опозицията иска оставката на кабинета, заради провала на социалната му политика.

Всички в семейството са забили поглед в плазмения телевизор. От екрана обещават, че на Коледа стават чудеса. Рекламният блок започва и идва редът на убеждаването: "Купувай, купувай, купувай... Не пропускай промоцията... купувай... промени живота си... превърни го във вълшебство, по Коледа всички мечти се сбъдват... купувай, купувай, купувай".

Плазмата светва силно, образът застива, премигва и угасва. Телевизорът спира да работи. Плазменият телевизор, купен за 1000 лв., след месеци на лишения, оскъдица и мизерстване, просто от нищото, изведнъж умира, две седмици след изтичането на гаранционния срок. Семейството е вцепенено. Разговорите помежду им спират. Глуха тишина. Никой от семейството не смее да наруши тишината. Бащата става от стола и тръгва към телевизора. Изключва го от мрежата. После пак го включва и натиска бутона "захранване". Телевизорът остава ням. Никой не смее да говори. Бащата не обелва ни дума, ни псувня - нещо необичайно за семейството в трудни и изнервени ситуации.

Детето в семейството първо разваля тишината. Цупи се, потичат му сълзи: "Къде сега ще гледам детския сериал". Филмчето за деца е традиция - с него приспиват малкия и идва времето за любовни ласки и нежност. Двамата родители се споглеждат. Трябва бързо да оправят проблема. Пускат компютъра и търсят детски филми. Детето поглежда екрана и се мръщи - филмите не са същите, не са неговият сериал. Започва да плаче по-силно. Пускат му друго филмче - резултатът е същият. Детето плаче, хълца, сополиви се. Майката не издържа. Хваща го, удря му един шамар през устата и го повлича към детската стая. Бащата се отдръпва от повредения телевизор. Почва да хока съпругата си, че не бива да бие детето, че ще му остане комплекс и утре ще започне да заеква или да мълчи, да се крие и тайно да плаче. Съпругата му не го слуша, тръшва вратата на детската стая, слага хленчещото дете и го заплашва, че вече е време за сън и трябва да спи. Хлопва вратата след себе си и отива в хола.

Мъжът й е седнал на дивана и си е сипал голяма чаша домашна гроздова. Гледа със свиреп поглед телевизора и го псува. Глътва наведнъж половината от течността в чашата и се обръща към жена си. Започва да я обижда. Не трябва да бие малкия, това не е възпитание, не бива така. Жена му го поглежда свирепо и му отвръща: "Пак ли започваш с алкохола и поученията. Веднъж стани и ти приспи детето, прочети му приказка, изпей му песничка. Но ти знаеш само "да ги скършим чашите и душманите". Засрами се, пияница с пияница".

Мъжът е дълбоко обиден.

- Кой е пияница, ма кучко с кучко. - Целият се тресе от гняв и довършва питието в чашата. - Ти ли ще ме учиш на самоконтрол. Целият град говори, че докато се бъхтя по 12 часа и изкарвам пари, ти си развяваш задника с управителя на бензиностанцията.

Жена му сяда във фотьойла. Прави се на разсеяна.

- Знаеш ли, скъпи, това дето го говорят тъпите комшии в блока не е истина. - Ти ме посъветва да зареждам от тази бензиностанция, че бил по-евтин бензинът и аз им станах редовен клиент. Собственикът на бензиностанцията ме вижда редовно как зареждам и той, човечецът, реши веднъж да ме почерпи с един чай в кафенето на бензиностанцията. Не съм направила нищо нередно.

Мъжът си сипва още 200 грама ракия в чашата.

- Ти ли, ма! Не ме занасяй - само веднъж била пила чай. Всяка седмица по два пъти те виждат комшиите да пиеш кафе с оня педал.

Жена му сваля кръстосаните си крака и се разкрачва така, че мъжът й да я вижда.

- Кой ти каза подобна глупост. Кой се опитва да ме наклевети, да разруши семейството ни? Кой идиот от блока?

Мъжът изпива половината чаша.

- Кольо ми каза, от втория етаж. Пихме вчера по един ром с чай в кафенето на същата бензиностанция. "Жена ти, вика - ей с оня педал редовно пие кафе. - После тя си тръгва, а оня - малко след нея пали бавареца и отпрашва. Приятелю, няколко пъти се повтаря същото. Извинявай, ама не може да е съвпадение". Аз му викам: "Глупости, приятелю. Вероятно е съвпадение". - Но вътре ми ври и кипи от гняв. Щях да те питам още вчера, но с тези твои турски сериали - не остава време за нищо. Добре, че строши проклетия телевизор, че да останем насаме.

Жена му усеща заплахата.

- Твоят Кольо е пълен глупак. Нарочно ти го е казал, за да те дразни. Веднъж на входа се разминахме и той ми пусна ръка. Попита ме, дали не искам да се видим някъде на кафе. Тъпанар. За какъв се мисли. Ще ни разбие семейството.

Мъжът довършва питието. Вече е пиян. Обляга се на дивана.

- Така ли е направил. А ти сливи ли имаше в устата, че не си ми казала? Да му строша главата.

Жена му съблича пеньоара си, остава по сутиен и бикини. Става, събува бикините си и ги хвърля в ръцете на мъжа си.

- Остави го този задръстеняк. Нека си мечтае и злобее. Виж колко е тихо. Малкият сигурно заспа. Няма тъпи сериали, няма телевизор. Каква тишина. Само за любов, скъпи!

Мъжът й помирисва бикините.

- Загаси лампата. Може малкият да стане. Ела тук.

Жена му, вече чисто гола сяда в скута му.

- Утре, занеси все пак телевизорът да го оправят.

- Разбира се, скъпа. Ще направя всичко за теб. Само да ти е удобно и да се чувстваш добре.

- Вече ми е много удобно.

Тишина. Слаба светлина прониква към двете тръшкащи се голи тела откъм телевизора. Сигналът се усилва и екранът светва.

 

 

© Венелин Бараков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2013, № 6 (163)