РАЗХВЪРЛЯНИ МИСЛИ ЗА ИЗКУСТВОТО¹

Венелин Бараков

web

"Аз никога не съм имал предварителна цел. Целта е заробване. Най-лошото е изведнъж да осъзнаеш, че си станал художник. Ако съм имал някакво намерение, то е ден след ден, непрекъснато да се самоосъществявам." (Жорж Брак).

Думи на един велик творец. Които отекват в теб дълго, след като са били изказани и прочетени. Жорж Брак е представител на кубизма - революционното течение в живописта и изкуството от началото на XX в. Един от неговите създатели. Тогава това абстрактно изкуство е посрещнато с изумени и неразбиращи погледи. Брак и Пикасо - най-изявените представители на кубизма, изграждат една нова представа за пространството, което се претворява в живопис. Кубизмът руши пространството до разпадането му на отделни елементи и части, внася друго измерение, което перспективата на Ренесанса и Романтизма не можа да изгради. Гениален поглед вътре в структурата и същността на нещата, а не над или отвъд. Димитър Казаков казваше за Пикасо и кубизма - това е един разрушителен гений, но все пак гений. Кубизмът е сурово и строго гледане на действителността. Такава, каквато тя е наистина, която може да бъде разбрана и приета с разум, мисъл и съзерцание, без да се привнасят различни изразни средства, говорещи за емоция, за чувство. Изчистено от всяка предвзетост, от всеки чувствен детайл, това изкуство граничи със съвършенството, което съществува като такова, без да се налагат други, допълнителни обяснения за него. Или нещо, чрез което то може да ни стане по-близко и разбираемо; да бъде уподобено, и така да се превърне в друго нещо, вече типично и свойствено за нашата човешка природа и суетност. Който има сетива, може да го види. И да разбере.

Половин век по-късно модерно изкуство е абстрактното изкуство. То подчини и превзе всички зали и галерии по света. То бе доказателството, че човекът е творец в истинския смисъл на думата, различен от средновековния или ренесансовия автор. Защото има правото и привилегията да изгражда цял един свят - измислен или реален, но пълен с живот, да остави на платното си нещо преживяно, изстрадано, неосъществено, дори от самия него. Художникът, говорещ на един абстрактен, метафоричен език, е там, сред творбите си, живеещ и страдащ, разкъсван от съмнения, повече задаващ въпроси, отколкото отговарящ на тях.

Голямото изкуство е голямо, защото се ражда в битка със себе си. Който е способен да я води, да извърви пътя й до край, да я изстрада, може да въздъхне спокоен - творчеството се е превърнало в негово аз, в негово битие и съдба, художникът и творението са станали едно цяло, една същност.

Как подхожда съвременността, времето на модерното към тези проблеми? Ето това е наистина труден въпрос. Българското абстрактно изкуство достигна абсолютни върхове с имена като Антон Дончев, Румен Скорчев, Димитър Казаков… Дано до тях скоро да се прибавят други. Нека обърнем поглед към някои автори.

Роберт Цанев е представител на съвременните насоки на модерното изкуство, работещ художествената дърворезба и пластика. Неговият подход е да използва линията, формата на дървото, материала, който го води. Резултатът е ново, авангардно, провокативно мислене, което изненадва с решенията си. Във въздуха се усеща силното присъствие на материята и превъплъщенията й - богатството от форми, които обемат пространството до степен на натрапчива и настойчива провокативност. Решението е взето предварително от автора, то има за цел да те грабне още от самото начало с размер и форма. Така често зрителят има само оценъчна функция, чисто естетическа, неспособна да провокира неговото въображение и търсене. Едно такова разбиране в модерното изкуство несъмнено е отказ от дългия път на проява и постепенното разкриване на личността на художника, творческата натура, на твореца, който предпоставя и моделира, който руши материала и гради ново пространство, нова вселена, натоварена с духовност и енергия.

Друг един творец, в близкото ми полезрение - Орфей Миндов - директор на Националната гимназия "Тревненска школа", работи големи живописни платна и дървопластики. Последната му изложба бе представена в Габрово на ул. "Орловска" № 10 и галерия "Казаков" - Трявна. В живописта си Орфей Миндов показва крещящ авангард, без намек за диалогичност. Като автор, той съзнателно търси и намира контраста. Всичко това изразява цялата му чувствителност, но и напористо желание, прекомерна амбициозност в овладяване на цвета и пространството. Много по-сигурно е присъствието му в дървопластиката. Като цяло в неговите творби има едно ново виждане за изкуство, което се стреми да владее пространството, без да може същностно да го обясни, да го осмисли на семантично равнище.

Дарин Божков е от авторите, преминали пътя от художествения занаят и дизайн към абстрактния и алегоричен изказ. Известен е с изработването на няколко църковни иконостаса и един от таваните в Калинчевата къща в Трявна. Ранният му стил е еклектичен, като в много моменти развива и подкрепя идеите си със символи, знаци и графични системи, които имат свое сакрално значение в точно определен контекст. Изваждането им оттам, напримрер глаголическата азбука на тавана в Калинчева къща, и включването им в някаква друга, чисто авторска разработка или концепция, подчинена на друга идея или декоративна система, е не много успешен подход. Глаголицата е свещено писмо, създадено за прослава на Бога. Служи за превод на светото писание на славянски език, т.е. на български. Подреждането на буквите в думи и мисли, каквато е основната им цел и предназначение, служи за тълкуване и правилно отношение към Божественото откровение. С азбуката пишещият човек изразява онова блажено състояние, онова обръщане на ума, което има чувство и разбиране за Бога - Пресветата Троица. Акцентът е върху текста, който дава представа за смисъла, а не върху символа, върху графичния елемент. Друг един подход на Дарин Божков, също толкова неуспешен, показва пренасяне на личностния Аз в изобразителния език на църковното изкуство, например глаголическата буква Ϯ (Аз), с която Дарин Божков украсява цял един фриз в иконостаса на църквата в с. Узунджово, Хасковско. Това е стремеж да се подчертае творческото начало, твореца, човешкия гений. Вместването на фриза в тектониката на иконостаса е равнозначно на ерес в догмата на църковното учение, където всеки пояс има символично значение. Християнският храм и интериор е модел, отражение на Небесната йерархия и царство. Решението на Дарин Божков подчертава особената роля и самочувствие на човека във света - роля, която според християнската религия не му е отредена. Човек не може да заеме мястото на Бога. Той може само да се уподоби, да постигне теосис, обожение, единение, каквато всъщност е целта на християнския начин на живот. Христос ни е оставил думите "Аз съм". Светите Отци на Църквата знаят и ревниво учат християните на това, че акцентът се поставя върху "съм" (Аз съм този, който съм), а не върху "Аз". Това е смисълът, тайната, учението и същността на християнството.

В последно време енергията на Дарин Божков показва разнообразяване, отдалечаване от символния език на църковната резба и търсене на нови решения в авторски дървопластики. Там синтезът човек-личност-творба е постигнат напълно, което намери израз в наградите, които получи в чужбина, в уважението и признанието. Този талантлив резбар и художник започва да преоткрива себе си и тепърва може да ни изненадва с едно голямо пластично изкуство.

Сред по-новите, но вече утвърдени имена в съвременната българска графика напоследък силно впечатление прави художникът Десислав Гечев. Него го интересуват човешките взаимоотношения, светът на чувствата и емоциите, които карат всичко живо да трепти - интерес, който той превръща в своя съдба като творец. Може би именно поради това той избира едно от най-трудните изкуства - графиката, за да изяви себе си, за да даде отговор на въпросите и проблемите, които го вълнуват. Графиката е изкуство на опита, на натрупаната житейска мъдрост, на философа-творец. А че Десислав е именно такъв творец, личи от богатството на теми, с които се обема неговото творчество. Той е много добре подготвен художник, овладял е до съвършенство технологията на графиката. Независимо дали работи офорт, суха игла, акватинта, тази негова завършеност му дава възможност да се разгърне като идеи, философия и потенциал. Той е многопластов и сложен като автор. Основна тема в неговите творби е човекът - неговият произход, съзряване, духовно израстване, морално падение и нищета. Десислав Гечев е автор, които търси причините за противоречивия и сложен път на човека. Вълнуват го страстите човешки, които убедително показва в една серия от графики, озаглавена "7-те смъртни гряха". В стила му на изява могат да се открият академизъм с неговата класическа, точна постановка на моделиране на човешкото тяло с всички анатомични подробности, реализъм, сюрреализъм, християнска алегоричност, препратки към древните митове и античното митологично мислене за света. Всичко това е омесено в една сложна амалгама, носеща неповторимото усещане за индивидуалност на неговия почерк като творец, за неговия усет на философ, който поставя отново и отново вечните въпроси за духовността и материята, намиращи се във вечна опозиция, във вечна борба помежду си. А може би и за примирението им. Защото, за да разбереш доброто, трябва да опознаеш злото.

Десислав Гечев третира онтологични и екзистенциални проблеми на човешкото битие, като най-важните въпроси, които стоят за решаване пред съвременния човек. Проблеми, по които са разсъждавали и древните мъдреци и философи. Тези въпроси са вечни, свързани са и с личностното израстване на човека, с неговата себереализация, и затова никога не могат да бъдат лишени от актуалност, изпразнени от съдържание. Затова има и творци като Десислав Гечев, които идват да ни напомнят за тези въпроси, винаги в моменти на маргинализация на личността и обществото, в моменти на духовна нищета и разложение, в моменти, в които вярата, достойнството и убедеността се превръщат в единствени крепители на вечно търсещия човешки дух.

Най-пълен израз, мост между материя и духовност, между човек и творение, поставя в своята живопис художникът Цветан Колев. В неговите творби няма контраст между духовно и материално. Точно обратното. Те съжителстват заедно, представляват едно цяло - единство на тварност, живот и божи промисъл. В картините му се чувства една жажда, едно търсене за самоосъществяване на човека, което предава традициите в прехода към новото. Човек гради, страда, изпитва любов и болка, създава семейство, култура, общност, близост. Влиза в контакт с природата, земята, за да я опознае, да се грижи за нея и да се храни от натежалата й дълговечна гръд.

Съвременното българско модерно изкуство търси себе си. В глобализирания свят, където има все по-малко свобода и все по-голяма консумация. Все по-малко нови идеи и все по-възраждащи се, ограничаващи свободата на мисълта, концепции. Творческите натури са притиснати и притеснени от всеядното консуматорско мислене, от законите на суверенния пазар, от все по-голямото митологизиране на социалния живот, естетическия вкус и формалната етичност. Което формира егоцентрично и агресивно общество и поведение, бездуховна менталност, основана единствено на прагматизма. В този ред на мисли съм склонен да се обърна към думите на един средновековен автор - Презвитер Козма (X в), създател на богословска книжнина (средновековието не познава богатството на литературните жанрове): "Дойдат ли изпитания, ще се появят и избраници". Българското изкуство трябва да намери нови пътища и нова изразност, стъпила върху огнището на духовността. Посока, цел, при които, Аз-ът на човека трябва да търси Аз-а на творец. Всяко творение, изхождащо от личност и поемащо по-широкия друм на живота, ни увлича и нас в пространства, които предчувстваме, които познаваме от сънищата или от страховете и копнежите си. Модерното изкуство е длъжно да ни отвори този потаен и интимен свят на Твореца, към който всичко възхожда и всичко се уподобява.

БЕЛЕЖКИ

1. Статията разглежда само някои насоки и тенденции на съвременното българско изкуство, а не е обобщение или опит върху същността на модерното изкуство у нас като цяло. Такъв опит е не само невъзможен, но и несериозен. В нея са разгледани автори от моето непосредствено обкръжение. Тя не задължава, а представлява един критичен опит, размисъл за изкуството. [обратно]

© Венелин Бараков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2013, № 1 (158)