БИТКА

Венелин Бараков

web

Той най-после се завърна. След десетгодишна война. Множество сражения. Беше познал и загубата, и радостния вик от победата. Тя го погледна и за миг се поколеба. Дали беше той? Променен, много отслабнал, лицето му бе потъмняло и една много голяма тъга се бе просмукала върху хубавите му и изтънчени черти. Той целият изглеждаше тъжно. Беше се превърнал в някаква трагична карикатура. Стоеше на прага вдървен, притихнал. Движеща се сянка без тяло. Косата му беше станала сребристо-черна, на кичури, все така сресана нагоре. Да, косата. Позна го по начина на ресане. Той беше.

Той я погледна някак виновно. Сякаш признаваше своя грях, младежкото опиянение от собствените сили, които войната бе изцедила до последния жизнен сок. Мършавото му тяло бе калено - мускулите му опънати. Той намери сили да се усмихне. Тя стана и го прегърна. Стояха така повече от десет минути. Плачеха и се милваха - по косите, по гърба, по устните, скулите и косите. Стояха доста време прави. Тя предложи да седнат. Погледнаха се. Всеки се срамуваше да покаже, че промяната и дългата раздяла го е направила само по-стар. Че за тези години се бяха изгубили и сега трябваше да общуват почти като непознати. Тя беше в стегната къса пола и дългите й крака бяха кръстосани. Той я погледна и си помисли, че краката й бяха все така красиво струговани, те ваеха нейната чувствена женственост, чиито меки форми оставаха още апетитни и привлекателни. Беше вдишал от чистия дъх на косите й, заровил лицето си в правата черна коса. Беше дишал, дишал, дишал... Трябваше да прави само това цял живот. Сега се питаше какво го бе накарало да тръгне на бойното поле сред писъци, тела на паднали другари и кръв, мозък, пяна, стомашни сокове и повърни, от които стана само по-безчувствен. Беше видял всичко, което човешката природа можеше да извърши. Беше наблюдавал реакциите на хора в критична ситуация: някой се напикаваха, други заекваха, но стреляха, после бързо преодоляваха шока от първия убит човек и продължаваха да стрелят. Той не фъфлеше, само мълчеше. Не се напикаваше, само сърцето му хлопаше в такт с автомата. Когато автоматът загрееше и започваше да плюе патроните на метри пред него, спираше да стреля и повръщаше само сок и вода, понеже от дни не ядяха нищо. Наблюдаваше командирите и политиците, които идваха и ги поздравяваха, носеха им послания, държаха изкуствени патриотични речи. Дълг, чест, достойнство. За това воюваше. За това бе обучаван. И за пари, които нямаше как да спечели като учител по история.

Дишаше чистотата на жена си. Не беше се докосвал до жена две години. Преди това ползваше услугите на платени проститутки - напудрени курви, които миришеха на скъпи парфюми, но като си махнеха дрехите, оставаше миризмата на разлагащи се клетки и мъжка похот, която се бе напластила от предишния войник. Сега се къпеше в чистите коси на жена си и не смееше да я погледне искрено. Беше заел изчаквателна позиция; същото, когато беше зад картечницата - трябваше да стреля само ако беше сто процента сигурен, че врагът е навлязъл достатъчно в обсега му, и така с няколко откоса да порази множество противници.

Тя го усещаше чужд, мръсен и променен. Нямаше нищо от неговата чувствителност и нежност, с които преди я галеше по гърба и косите. Пред нея бе някакъв дървен инвалид, който тя трябваше да обучи на чувствена ласка и обич. И тя се зае с тази сложна задача. Промяната настъпи чак след година и половина. Дотогава се наслуша на нощни бълнувания, на внезапни нощни атаки в леглото, при които той ставаше бързо и започваше да се облича и въоръжава. През деня го нямаше през цялото време - ходеше в местния бар и се напиваше до неузнаваемост. На вечеря, като си събереше мислите, й разказваше за далечната култура и навиците на тамошните хора, при които бе изпратен като вестител на мира. Беше им донесъл само смърт. Плачеше дълго. После лягаха. Опитваха се да правят любов, но рядко им се получаваше. Той я яздеше като добитък, а тя отвръщаше с мълчание.

Беше спечелил много пари. Беше убил с картечницата стотици души. Вечер, ако не беше пиян, четеше от старите книги, които преди купуваше с толкова любов и страст. Тогава на вечеря мислите му бяха подредени, говореше за история и изкуство, псуваше политиците и й разказваше техните игри. Лягаха, а той я галеше дълго, целуваше я плахо по кожата на раменете и шията, а тя прималяваше от внезапната му нежност. Тогава сексът се получаваше: чистата им взаимност ги сливаше в едно цяло.

Тя се закани наум, че ще го излекува. След две години той вече рядко пиеше и държеше много пламенни речи на вечеря. Тя се наслаждаваше на близостта му, на семейния уют, за който се бори дълго и упорито. Той четеше и пишеше статии по местните вестници. Изригваше срещу лицемерната политика на силните на деня. Говореше за битки, за избори, за ново структуриране на политическото статукво. Тя го отказа напълно от алкохола. Той стана по-умерен в публичната си дейност. Една вечер му съобщи новината. Щяха да си имат дете.

Той се хвана за масата, изправи се и я прегърна. После я целуна по устните, по очите и челото. Беше загубил поредната битка, беше загубил и войната. Беше я забравил напълно. Каза й, че ще се откаже от политиката и ще се върне към учителстването. Тя се разсмя и го ухапа веднага: "Ти си вечният губещ. Омъжила съм се за един загубен мъж.". Той само се усмихна. Първо на жена си, после на себе си. Осъзна, че понякога не е чак толкова лошо, да си на губещата страна.

© Венелин Бараков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2012, № 12 (157)