ПРЕБРОЯВАНЕ НА СУБЕКТИВНОСТТА

Ваня Константинова

web

Звездоброенето е интересно, обсебващо, романтично, но - за съжаление - безнадеждно научно занимание. Няколкото майстори, всепризнати от едни авторитети на критическата мисъл и напълно отречени от други, броят с общо усърдие, десетилетия наред, съблазнителното роене на небесните пчели, описвайки внимателно и подробно минималните трепети на неуловимите им блестящи крилца върху каменни стели, папируси, коприна, специално обработени кози кожи. Върху хартия, вдъхваща доверие и очакване за вечност със своята грапавина и грубост, или фина, като полупритворените за следобеден сън клепки на игуана. Тъй като преброяването на теоретично изброимото, а практически необозримо безкрайно количество звезди уморява бързо, изчерпва енергията и изпива жизнените сокове и на най-добре поддържаното човешко тяло, което е по същността си крайно тленно, звездобройците залиняват. Очаквано бързо. Изтощават се, изсъхват и губят остротата на сетивата си. Симптомите са вече подробно проучени и скоро заболяването, породено от броене на звезди, ще бъде включено в класификатора на Световната здравна организация с цел да се предприемат съответните превантивни мерки в световен мащаб.

Звездобройството е безнадеждно, както споменах, понеже (предавам ви го най-лаически, тъй като не съм специалист) процесът по традиция се извършва по следния начин: група от няколко опитни и авторитетни учени - обикновено четирима - си поделя небесната шир, необятното небе, купола над главите ни или както там се изразяват поетите, и всеки брои в своята четвъртина, като накрая възнамеряват да обобщят резултатите. За наше съжаление, никоя от тези самоотвержени групи досега не е достигнала до финалния момент на съвместния проект, тъй като дори и в рамките на един човешки живот звезди избухват, раждат се и умират, което променя изчисленията неочаквано и се налагат непрестанни корекции. Освен това, точно когато някой от посветилите се достигне до почти успешния край на задачата, добрият Господ, който бди неотлъчно над делата ни, го прибира по-близо до Себе си за заслужен отдих и всичко, направено до момента, се обърква непоправимо и е нужно да се започне отначало.

Подобен е и проблемът на специалистите, занимаващи се с преброяването на мъртвите. Няма да навлизам в подробности, но понеже и аз се числя към един такъв четиричленен екип, смея да твърдя, че при нас проблемите са дори по-сложни. Точно когато почти успявам да свърша своята част от работата, някой непредвидено умира, обърква броенето ми и е наложително да реорганизирам всичко. Колегата ми от своя страна недоволства, че му се раждат ненадейни непреброени и работи по цели нощи, поради което семейството му е пред разпад.

И за да не помислите, че се оплаквам, знайте, че не се отказвам от убеждението, че бъдещето принадлежи на науката - един ден всички ще бъдем преброени.

© Ваня Константинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2012, № 9 (154)

Други публикации:
Ваня Константинова. Благодарим ти, мистър Уан. Благоевград: Арс, 2008.