Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖИВОТЪТ Е ПРОСТА ИГРА

Тодор Кръшков

web

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.

- Ние сме от ВиК - каза брадясалият.

От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис "ВиК" на гърдите си.

- Трябва да ви спрем водата - с известно неудобство допълни мъжът. - Имате неплатени сметки за двеста лева.

Жената инстинктивно отстъпи крачка назад в тъмния коридор на апартамента. Прекрасно знаеше откога не е плащала водата. От осем месеца. Откакто я изхвърлиха от цеха.

Тримата влязоха. Тя мълчаливо отвори вратата на банята, светна лампата и посочи водомера под мивката.

Пешеходеца беше последен. Като новак мъкнеше чантата с инструментите и скобата, която щяха да сложат на водомера и да спрат водата в жилището.

 

- Мат! - каза ликуващо Кирчо, бъдещият адвокат.

Пешеходеца облиза напуканите си устни и се вторачи в дъската. Тази вечер в "Свирката" бяха шестима. Всички извиха глави и огледаха ситуацията на шахматното поле. Царят на Пешеходеца бе заклещен в ъгъла и нямаше мърдане. Абсолютен мат.

- Шахът е мъдра игра - изтърси Кирчо. Това бе любимата му фраза по време на партията. Използваше я обикновено когато е затруднен в следващия си ход, придружена с ожесточено чесане по темето. Или тогава, когато не се сещаше какво друго да каже.

- Много тъп мат - оцени играта Васил Доктора. - Имаше страшно силни ходове, но изигра най-слабите. А партията беше твоя.

Пешеходеца кимна. Бе загубил нелепо три поредни игри.

Отмести дъската и доля останалата лимонада в чашата си. Отпи, но не почувства сладостта й. Беше топла като пикня.

- Разкажи за новата работа - смени темата Ванко Тенекеджията. Всички в "Свирката" знаеха, че днес бе първият му работен ден от много време насам.

Интересуваха се.

- Отвратителна - лаконично отвърна Пешеходеца. През деня с наказателната група бяха обиколили седем адреса. Навсякъде бе едно и също.

- Дааа - замислено поглади брадичката си Васил Доктора. - Натресли са те на първа линия. Но може след време да те преместят на друга длъжност - добави успокоително.

Пешеходецът безнадеждно поклати глава. Ако има нещо хубаво, което да се случи на човек, то със сигурност няма да се случи на Пешеходеца.

- Абе, какво толкова му мислиш - жизнерадостно подхвърли Ванко. - Щом им спират водата, значи не са я плащали. Аз как си я плащам!

Пешеходеца му хвърли бегъл поглед и понечи да каже нещо, но се отказа. Раменете му хлътнаха още повече. Посегна към лимонадата, но чашата бе празна.

Настана тягостно мълчание. Дори Тенчо, кръчмарят, не продумваше, зает със сметките в мазния си тефтер.

- Утре вечер те чакам за реванш - бодро каза Кирчо. - Много бой изяде днес.

Бъдещият адвокат се пресегна и остави кутията на шаха над хладилната витрина на "Кока Кола". Там криеха и двете тестета карти.

- Защо вечерта? Още на обяд - тихо отвърна Пешеходеца.

Кирчо учеше за изпити и за разлика от останалите идваше в "Свирката" и през деня за една бърза обедна бира.

И шестимата се втренчиха изненадано в Пешеходеца. Явно, на следващия ден ВиК щеше да има един работник по-малко.

 

- Тате, тате, ще ни водят на екскурзия - посрещна го Мартин още в коридора. Малкият подскачаше щастливо около него, докато си сваляше обувките. Пешеходеца се спря навреме и вместо "колко?", попита:

- Кога?

- Другата седмица. Ще видим Бачковския манастир - припряно обясняваше Мартин, обикаляйки баща си. Пешеходеца влезе с тежки стъпки в хола и се тръшна на креслото. Малкият приседна на страничната облегалка и го прегърна.

- Ще ходим целият клас - добави замечтано.

Пешеходеца въздъхна.

 

- Печеля служебно три на нула - обяви триумфално Кирчо следващата вечер още щом Пешеходеца пристъпи прага на "Свирката". Минаваше седем часа, посещаемостта в кръчмата бе над средната - цели осем души. Шахматната дъска бе на празната съседна маса, фигурите подредени и строени за бой. Пешеходеца само ги погледна, но ги подмина и седна до другите.

- Дай една лимонада - подвикна през рамо към Тенчо, но кръчмарят вече му я носеше.

- Не се яви на срещата на обяд, печеля - повтори самодоволно бъдещият адвокат. Пешеходеца надигна студената лимонада.

- Бях на работа - обясни.

Кирчо отвори уста да каже нищо, но Пешеходеца го изпревари:

- Животът е проста игра.

 

 

© Тодор Кръшков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2019, № 1 (230)