Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИМИРИЕТО
(Политическа хроника на ХХ век)

Тодор Кожухаров

web

Чаталдженската армия приличаше на ранен тигър, който си облизва раните край стените на Цариград. Ако не сме доволни от това сравнение, бихме могли да употребим друго: тя приличаше на мастодонт, затънал в калта. А чаталдженската кал е нещо единствено в света! Може би в джунглите на Индия и в Средна Африка могат да се намерят такива непроходими места, където цял човек, с коня си заедно, може да затъне в бездънните локви от кал. Тук-таме се мяркаха малки селца и чифлици като оазиси сред това кално море и в тях бяха се разположили на зимни квартири частите на българската армия от Деркос до Буюк-Чекмедже. Никой не можеше да познае каква е униформата на българската армия - разположена на един преход от Цариград. Запасните бяха облечени най-разнообразно. Всеки с каквото намерил и както могъл. Под влиянието на някои руски доброволци и нашите войници започнаха да си правят огромни островърхи калпаци, пуснаха бради като руски казаци и станаха неузнаваеми. Чичовците от тиловите части си ходеха съвсем цивилно, наметнати със своите ямурлуци. Като че това бе някаква революционна армия, народна милиция, но не и редовна войска. Но, тъй или инак, нейната слава гърмеше из цял свят.

*

По предните позиции нашите войници устройваха единични срещи с турците, разменяха си хляб и тютюн и говореха най-миролюбиво за политиката. И едните, и другите искаха час по-скоро да се върнат у дома си. Нашите войници при Одрин бяха трогателни. В предградието на обсадения град те се срещаха с турските патрули и понякога деляха с тях скромния си солдашки залък:

- Нека хапнат завалийките, и те са хора!

На Чаталджа станаха и комични случки. Офицерите от 25 пехотен драгомански полк прибрали едно сираче от гръцките села край Буюк-Чекмедже - струва ми се от селото Каликратия. Хранят го, обличат го, гледат го като свое дете. Научил се един наш полковник, който нямал деца, и писал на жена си: "Хайде да осиновим клетото сираче!"

На връх Коледа жената на полковника пристига чак в Чаталджа, придружена от един санитар. Този "санитар" нямаше никакъв войнишки вид. Той беше облечен съвсем цивилно, с бомбе, с елегантно черно палто, с "рае" панталони, шевро чепици и хубави галоши. Човек от "Цар Освободител". Само един червен кръст на ръкава издаваше неговата принадлежност към военно-санитарното ведомство на България. И ето, на този именно цивилен "субект", полковникът наш поверява важната мисия: да иде в Каликратия и да доведе в Чаталджа клетото сираче. Нашият санитар свалил бомбето си, поклонил се почтително и като салонен кавалер казал:

- Слушам, господин полковник!

Гледа го полковникът и се чуди:

- Това не е войник, а сякаш член от българската делегация в Лондон!...

На втория ден на Коледа страшни виелици върлуваха из околностите на Чаталджа. Рано сутринта нашият санитар яхнал едно муле и потеглил към Каликратия.

*

Ето такива човешки чувства бяха почнали да никнат като кокичета под снега в периода на примирието. Най-интересно се живееше в малките градчета и хубави селца край Мраморно море. Силиврия например е едно прелестно градче. Макар че позициите се намираха на няколко километра от града, в самата Силиврия животът си течеше най-редовно. Всичките магазини пращят от стока. Гемиджиите на Силиврия печелеха много пари и вършеха двоен шпионаж по онова време. Всяка нощ те напускаха, със знанието на българските власти, пристанището на Силиврия и заминаваха към Принцовите острови за стока. Вечерта се връщаха с натоварени гемии, пълни с всякакви цариградски лакомства: халви, коняци, сардели, локуми... та какво ли не! Никога Силиврия не е виждала такава оживена търговия.

Почти всеки ден край Силиврия минават турски военни кораби, и, представете си, нито един от тях не се сеща да наруши спокойствието на града с някоя излишна граната.

*

Турците щадяха своите градове край морето, та затова всички в града се чувствуваха най-спокойно. Само един-единствен път стана едно "произшествие", за което дълго говореха жителите на Силиврия. Гробищата се намират на около един километър от града, край самото море. Отива се дотам по един път край брега. Един слънчев ден по шосето се проточва тържествено погребение - половината Силиврия се стекла да изпрати до вечното му жилище един богат гражданин. И ето че този път един малък турски торпильор се прояви крайно невъзпитано. Торпильорът минава много близко до брега, след това прави завой и се оттегля навътре в морето с най-миролюбиви настроения. Неочаквано, хитрецът обръща задницата си към града и изпраща към православното погребение няколко малки гранати, които паднали близко до шосето, без да се пръснат. Опечалените граждани изтърсват ковчега на умрелия на пътя и всеки хуква да бяга, кой където му видят очите. Какъв нахален торпильор!

Погребенито бе извършено на следния ден, по всичките правила на църквата, но в Силиврия избухна голямо възмущение. Тогава ние, наивни хорица, не подозирахме жестокостите на бъдещите войни и ни се струваше, че няма нищо по-зверско и нечовешко от постъпката на малкия турски торпильор...

Горкото, милото, малко торпильорче! Като наблюдавам какво става сега по света, иска ми се просто да го разцелувам по муцунката - тъй наивничко и безобидно ми изглежда то, че просто си спомням с умиление за него... Скоро обаче това идилично живуркане около стените на Цариград бе прекратено по един брутален начин. Преговорите в Лондон бяха прекратени и нашата артилерия започна отново да говори на един по-вразумителен език. От аргументите й започнаха да треперят прозорците на големия царски град, който се виждаше в далечината.

 

 

© Тодор Кожухаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2013, № 11 (168)

Други публикации:
Слово, бр. 5581, 1941.
Тодор Кожухаров. Балкански скици. Варна: График, 2012.