Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ЧИНА КАТО МЯСТО ЗА СЯДАНЕ В КЛАС И ПОЗИЦИЯ В ОБЩЕСТВЕНАТА ЙЕРАРХИЯ,
или из историята на една дума в български език

Татяна Илиева

web

В Български тълковен речник (нататък БТР) срещу думата чин са дадени значенията:

чин 1. Степен в служебното положение на държавни служители. Висок чин. Офицерски чин. 2. Училищен стол с поставка за книги и писане. Приберете книгите под чина.

Дали обаче в случая е налице многозначна дума, или става въпрос за две лексеми в отношение на омонимия помежду им? Това може да се докаже по следните критерии:

1. Наличие на общи/ различни словообразувателни гнезда - деривация на производни думи;

2. Участие в общи/ различни синонимни и хипонимни редове.

1. Наличие на общи/ различни словообразувателни гнезда

Към същия корен принадлежат още 13 думи, приведени в БТР - съществителни, прилагателни, наречия и глаголи:

Чинен прил. остар. Почтителен, мирен, смирен

Чинител м. книж. Вършител, фактор

Чинно нар. от чинен Почтително, мирно

Чиновник м. и чиновничка ж. 1. Служител в държавно или обществено учреждение, в частно предприятие и др. Висш чиновник. 2. прен. неодобр. Лице, което се отнася към работата си формално, бездушно

Чиновнически и чиновнишки прил. Който се отнася до чиновник

Чиновничество 1. Служба, работа, битност на чиновник 2. Формално, бездушно отношение към работата 3. събир. Група чиновници, чиновниците като съсловие, общност

Чиновничествам Работя като чиновник, изпълнявам чиновническа служба

Чиноначалие ср. остар. Служебно старшинство, йерархия

Чинопочитание ср. книж. Подчинение и почитание към по-старшите по чин, служба

Чиня 1. транз. правя, върша; 2. интранз. Имам стойност, струвам. Не чиня пукната пара (пукнат грош) - нищо не струвам, нямам никакво значение; Толкова ми чини разг. - все ми е едно, не ме е грижа

Безчинен прил. остар. Който има осъдително поведение и морал, който нарушава приетия ред, неприличен, безобразен. Безчинна постъпка

Безчинство ср. Поведение или проява, постъпка на безчинен; произвол, безобразие

Безчинствам Върша безчинства

При систематизиране на данните се вижда, че производните от основа чин- в бг се обединяват от следните общи семи: ‘йерархична степен’, ‘нравствен ред, порядък’, ‘действие’. От тях в изходната дума чин се пази само първата.

Какво показва проверката в етимологичните справочници?

Речниците на Bezlaj (Bezlaj 1977) и Pokorny (Pokorny 1959) ни отвеждат назад във времето, отбелязвайки два омонима, възхождащи към общ индоевропейски корен:

čоn1 ‘положение’, иде. *kuęi-nu ¬ *kuęi- ‘поставям едно върху друго, градя’

čоn2 ‘деяние’, иде. *kuęi-

Фасмер (Фасмер 1964-1973) пък дава следните съответствия в другите славянски езици: за рус. чин: укр. чин ‘чин, образ, способ’; блр. чын = укр.; др.-рус. чинъ ‘порядък, правило, степен, чин, длъжност, събрание’; бг. чин ‘угощение на зетя от тъста във втората събота след сватбата’; сбхв. чûн ‘фигура, форма, способ, вид, порядък’, чûни мн. ‘чародейства’; др.-чеш. čin ‘способ, порядък, причина’; слвц. čin ‘дело, действие’; пол. czyn ‘подвиг, дело, действие’. Тук стбг. чинити ‘правя, върша’, бг. чиня ‘правя, върша, струвам’.

Справката с лексикографските наръчници по старобългарски език също показва, че в исторически план са засвидетелствани всички горепосочени значения на думата, част от които днес са съхранени само в нейните производни.

Така в Старославянский словарь (Старославянский словарь 1994) (нататък СС) четем:

1. порядок, очередность: Лк1:8 Зогр. Мар. Ас.; < Супр. 7:1 • военный строй, воинский отряд: Супр. 146:17 чин, хор, лик (ангельский): Супр. 545:15; Евх. 84а:19 по порядку: Супр. 321:17; 2. обществено положение, съсловие, звание: Супр. 262:4 р духовенство: Служ. 36:22; 3. правила, установления, норма: Зогр. лл 16 9 • обряд: Ас. 926:13-14; Евх. 81а 15 р неправильно, не по правилам: Супр. 397:22.

Като синоними са посочени .

Същият речник отбелязва още пет думи от този корен, засвидетелствани в класическите старобългарски паметници:

несв. (4) съставям, устройвам, съчинявам Лк. 1:1 Зогр. Мар. Ас.

прил. (1) Необуздан, несдържан Супр. 322:25-26

прил. (3) , Необуздан, несдържан Супр. 288:26-27, 398:4, 497:24

ср. (1) Безчинство, необузданост, несдържаност Супр. 288:24 Ефр. крм., ГрНаз. XI в., НикПанд.

(1) Безчинство Клоц. 2а 24-251.

Деривационното гнездо се допълва с данни от речниците на Миклошич и Срезневски, които отразяват лексика от по-голям брой паметници:

нар. Безредно, безчинно. Микл.

Безредно, безчинно ГАм. Срезн.

несв. Безчинствам, върша безчинства. Микл.

несв. Безчинствам, върша безчинства. Микл.

несв. Безчинствам, върша безчинства. Микл.

м. Човек с осъдително поведение и морал. Микл.

м. НикПанд Срезн.

ср. Безчинство. ГрНаз. XI в. Срезн.

ср. Безчинство. Златостр. XII в. Срезн.

несв. Обучавам, наставлявам. МинЧетФевр. 312. Срезн.

м. Сановник, управител. Дан. 6:1, 2. Срезн.

прил. 1. Отнасящ се до чин ГрНаз. XI в. 301; 2. Правилен, пристоен. ПандАнт. XI в. л. 39. Срезн.

ср. Лик, чин. Мин. 1097. Срезн.

ср. Лик, чин. Мин. 1096. Срезн.

м. Началник на ангелските чинове. Стихир. XII в. Срезн.

м. Нарушител на порядък. Срезн.

При анализиране на данните се вижда, че производните от основа в стбг. се обединяват от същите общи семи, които констатирахме при дериватите и в нбг.: ‘йерархична степен’, ‘нравствен ред, порядък’, ‘действие’. Една част от думите са еднакви за двата периода от развитието на езика ( : чиня; : безчинен; : безчинство; : безчинствам; : чиноначалие), други днес са отпаднали от употреба ( ), а трети са по-късни образувания или поне не са регистрирани в достигналите до нас средновековни писмени паметници (чиновничество, чиновничествам, чиновнически и чиновнишки, чиновничка, чинител). Има и такива, които са с идентична морфологична структура, но изместена семантика ( ‘висш сановник, управител’: чиновник ‘изобщо администратор от всякакъв ранг’). В стари думи се установяват и съвсем нови смисли (семантична деривация). Така например пейоративната преносна употреба на чиновник ‘лице, което се отнася към работата си формално, бездушно’, се е развила в съвременния език и отразява днешната реалност.

Едно такова ново значение е и значението ‘училищен стол с поставка за книги и писане’ на съществителното чин. Както се вижда от направения дотук анализ, то не е засвидетелствано в стария език, нито пък се констатира в производни думи. Това на свой ред означава, че според първия критерий ‘наличие на общи/ различни словообразувателни гнезда’ чин ‘училищен стол с поставка за книги и писане’ поне в синхронен план не показва единство с чин ‘степен в служебното положение на държавни служители’.

2. Участие в общи/ различни синонимни и хипонимни редове

Синонимният речник изброява следните синоними за чин и неговите производни:

чин - място, положение, ранг, сан остар., степен. Тук бихме добавили още йерархия, достойнство, клас и др.

чинно - почтително, уважително, мирно, кротко, послушно

чиновник - служител, служещ, длъжностно лице

чинопочитание - послушание, уважение, йерархия, зависимост, подчиненост, угодливост, сервилност, раболепие

И в този случай отбелязаните близкозначни думи се отнасят само към първото значение на чин и произведените от него деривати. Тълковният речник отразява тънките различия между отделните синоними:

Сан м. Висок обществен чин, служебно достойнство. Епископски сан. Посвещавам в духовен сан

Производни:

Сановник м. старин. Висш държавен чиновник или общественик.

Достойнство ср. 1. Съвкупност от осъзнати и защитавани от човека собствени положителни нравствени качества, съзнание за собствена ценност и самоуважение; чест. Човешко достойнство. Това е под достойнството ми. 2. Положителни качества, страни, свойства. Достойнствата на това произведение са очевидни. 3. Титла, чин, звание. Възведен в архимандритско достойнство. * Оценявам по достойнство - оценявам правилно, според действителните качества.

Йерархия ж. 1. Разположение на частите, елементите на нещо по степен на важност, сила и под. 2. Стълбица, последователен ред от степени и длъжности във ведомство, учреждение и под. Военна йерархия. Служебна йерархия.

Ранг м. Чин, степен, клас, достойнство. Министерски ранг, Капитан първи ранг. Автори от по-висок ранг.

Производни:

Ранглиста ж. Списък, в който дадено множество от лица, предмети или явления са подредени, класирани по определен показател, по ранг (нем.).

Рангов прил. от ранг Рангов списък.

Степен ж. 1. Точка, стъпало, височина в развитието на нещо. Висока степен. 2. Положение, ранг, чин, достойнство. Финансов инспектор първа степен. 3. Ред в достойнството на ордени. Орден за храброст 1 степен.

Производни:

Степенувам несв. Разпределям, нареждам известни неща по степен

Клас м. 1. Степен в училищния курс на обучение с продължителност една година. Ученик от втори клас. 2. Съвкупност от предмети или явления, притежаващи общ признак - на преден план обединяващия признак

Класа ж. Степен в качествената характеристика (за вагони, параходни каюти и т.н.). Вагон първа класа.

Категория ж. 1. Пределно широко понятие, в което се отразяват най-общите и съществени свойства, признаци, връзки и отношения на предметите и явленията от обективния свят. 2. Разред, група от предмети, явления, лица и пр., обединени от някакъв общ признак, с еднаква качествена характеристика

За второто значение чин - ‘училищен стол с поставка за книги и писане’ - близкозначни думи в Синонимния речник на Л. Ненов не са приведени. Донякъде смислово го припокриват българската дума писалище (респ. словосъчетанието писалищна маса) и заемките бюро (фр.) ‘маса за писане с полички и чекмеджета за книгите и канцеларските материали’ и банка (ит.) ‘дълга скамейка с писалищен плот в учебна зала или аудитория’.

Следователно и според втория критерий ‘участие в общи/ различни синонимни и хипонимни редове’ чин ‘училищен стол с поставка за книги и писане’ не показва единство с чин ‘степен в служебното положение на държавни служители’.

И така, в синхронен план аз съм по-склонна да определя чин1 и чин2 като две отделни думи в омонимно отношение, отколкото като две значения на една полисемантична единица.

И все пак каква е историята на семантиката чин ‘училищен стол с поставка за книги и писане’?

Отговор на този въпрос ни дава Димитър Маринов - учен етнограф:

За първото ми завеждане в училище помня живо следното:

Беше 24 април 1854 г., т. е. денят след Гергьовден. Тогава училищната година се започваше на Гергьовден. Новият ученик се завеждаше лично от бащата или майката и го предаваха на учителя, който го записваше в общия списък. Ученикът трябваше да има кърпа за нос и шарена торбичка през рамото...

Учителят ме посрещна много ласкаво и ме настани на първия чин в песочницата. Там стоях 6 месеца...

В събота ставаше изпитване на учениците, които трябваше да бъдат преместени в по-горен чин. Учителят, след като изпита калфите и по-горните чинове, дойде и до нас. Показвателят му посочи няколко души, които по негово мнение трябваше да бъдат преместени в по-горен чин. Между тях аз бях пръв. Учителят ми задаваше да пиша на песочницата отделни букви и цифри до 10. Отговорих без никаква грешка. Изпита и другите, но те направиха грешки... Всичко свърши и трябваше да бие последният звънец, но учителят се бавеше при масата... Той застана на средата и каза: ти се преместваш от песочницата на чина. На ти табла и калем... Аз взех таблата, като целунах ръка на учителя2.

Из "Спомени из моя живот", писани от 1921 до 1929 г.
от Димитър Маринов

Този текст дава ценни сведения за устройството на учебния процес в българските взаимни училища през Възраждането. От изложението става ясно, че учениците са заемали съответстващо на степента им на ограмотеност място в училищното помещение. Имало е две основни степени - за начинаещите - в песочницата, и за напредналите - на чиновете. Първите пишели клекнали върху пясък, за да може лесно да трият често допусканите от тях грешки. Вторите работели с калем и табла, седнали на стол (чин). Съответно и тези две степени - песочница и чин - се делели на разни нива - за новаци и старши, които също били наричани чинове. Така според езиковите сведения в пасажа установяваме следните значения на думата чин като реалия, свързана с българското образование през Възраждането:

чин 1. Горна степен във взаимното училище: Ти се преместваш от песочницата на чина; 2. Определено ниво в двете основни степени на взаимното училище: Учителят ме посрещна много ласкаво и ме настани на първия чин в песочницата. В събота ставаше изпитване на учениците, които трябваше да бъдат преместени в по-горен чин. 3. прен. метоним.: Столът, на който седнали пишат напредналите ученици, за разлика от начинаещите, които се занимават клекнали в песочницата.

Аналогични данни дава и речникът на Н. Геров, където срещу думата чин четем:

чинъ 1. Длъгъ столъ въ училище, парта; 2. ученици въ училище на единъ чинъ. Ученици-ты ся на чиновы. - Вторый, третий чинъ; 3. Гощавка, что гощава тьсть

И тъй, приведеният откъс от "Спомените" на Димитър Маринов засвидетелства изгубеното звено от последователността на семантичния развой на думата чин в български език. С възстановяване целостта на веригата става ясно, че днешните омоними чин1 и чин2 са възникнали вследствие разкъсването на семантичната връзка между основното значение и производното значение на многозначна дума.

Кога се разкъсва тази връзка? Най-вероятно с навлизането на класното образование в българското училище. Воденето на група ученици с относително еднакво ниво на познания от един учител в едно помещение (класна стая) обезсмисля подреждането на обучаваните съобразно със степента им на подготвеност. Така училищният чин загубва предназначението си да бъде показател на образователно равнище и символ на училищната йерархия. Ето как първоначалната мотивация на думата постепенно избледнява и се запазва само производното значение, възникнало на базата на метонимичен пренос. Остава обаче задължителната обвързаност на думата с понятието училище. Защото тя никога не се употребява като название за писалищна маса вкъщи или в друга обстановка извън училищната и винаги се мисли неразривно от множеството, другояче казано - един чин не е чин. Той става такъв сред много други. Просто вече сме забравили, че дедите ни са седели на долни и горни чинове според знанията, които са имали, и че преместването на по-преден чин е било всъщност повишаване в степен. За нас днес чиновете в клас са равни.

И все пак далечен спомен за първоначалната функция на училищните чинове да разграничават обучаваните по степен на подготвеност се пази и в днешното училище. Като някаква подсъзнателна рефлексия и сега по-небрежните ученици предпочитат да сядат колкото се може по-назад, а старателните и амбициозните обикновено заемат първите чинове. И това надали е само защото посредствените искат да са по-далече от зоркия поглед на учителя или защото „натегачите“ държат да размахват вдигната за участие ръка току под носа на преподавателя. Може би този модел на поведение има дълбоки корени някъде назад в културната история на българското общество. По същия начин и парадоксалното от тази гледна точка преместване на ученик с лошо държание или нисък успех на преден чин би могло да се обясни не просто като мярка за засилен контрол от страна на класния наставник. То вероятно е рефлекс с поставянето на по-горно и почетно място всъщност да се подтикне личността към промяна, съответстваща на заеманото положение. С една дума, ако се замислим, чинът и днес, макар и невинаги да го осъзнаваме, е нещо повече от място за сядане в клас. Той е някакъв вид позиция в миниобществото на класа. В този културен контекст става пределно ясна и една от най-разпространените наказателни мерки в българското училище - преместването на друг чин. Че чинът в училището е самобитна българска културна реалия, показва отсъствието на семантичен аналог в родствените езици. В никой друг славянски език думата чин не се среща в значение ‘училищен стол с поставка за книги и писане’. Този пренос тя е развила само в нашия език по силата на характерен единствено за българското общество културен феномен през Възраждането.

И след тези разсъждения отново ще си зададем въпроса, който поставихме отначало - за омонимия или за многозначност иде реч в случая? Сега обаче ще се въздържим да дадем еднозначен отговор. Ще кажем: „Зависи“. Зависи от нашето понятие за чина. Ако за нас чинът е само място за сядане в клас, то в това си значение той отдавна вече се е превърнал в отделна дума омоним на чин ‘положение в обществото’. Но ако все още е нещо повече от това, то тогава можем да говорим за обикновена многозначност. Този конкретен казус е красноречив пример за това, че съществуват редица преходни степени в семантичния развой на думите и че абсолютна граница между многозначност и омонимия невинаги може да се постави.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Микл. отбелязва същата дума в Клоц. като преводно съответствие на бфбкфпт със значение ‘жена с осъдително поведение и морал, безчинница‘. [обратно]

2. Цитирано по Кушева (2007). [обратно]

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

Български тълковен речник 1973: Български тълковен речник. III изд. София.

Геров 1895-1908: Геров, Н. Речник на българския език. Т. I-IV. Пловдив. [Фототипно. Т. 1-6. София, 1975-1978].

Нанов 1968: Нанов, Л. Български синонимен речник. V изд. София.

Срезневский 1893, 1902, 1912: Срезневский, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка. Спб. Т. I, 1893; II, 1902; III 1912.

Старобългарски речник 1999, 2009: Старобългарски речник. Т. 1. София, 1999, Т. 2. София, 2009.

Старославянский словарь 1994: Старославянский словарь (по рукописям X-XI веков). Под редакцией Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки и Э. Благовой. Москва.

Кушева 2007: Кушева, Р. Тетрадка по История и цивилизация за шести клас. София, Азбуки-Просвета.

Фасмер 1964-1973: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Т. I-IV. Москва.

Bezlaj 1977: Bezlaj, F. Etimološki slovar slovenskega jezika. Pokusni zv. Ljubljana.

Meillet 1961: Meillet, A. Études sur l’ étymologie et le vocabulaire du vieux slave. Paris.

Miklosich 1977: Miklosich, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. 2 Neudruckder Ausgabe. Wien 1862-1865. Scientia Verlag Aalen.

Pokorny 1959: Pokorny, J. Indogermanisches etzmologisches Wörterbuch. Bern.

Słownik prasіowiaтski 1974: Słownik prasłowiaňski. Opracowany przez zespoł zakładu słowiaňoznawstwa PAN pod redakcją Franciszka Sławskiego. Wroclaw - Warszawa - Kraków - Gdansk.

Snoj 1997: Snoj, M. Slovenski etimološki slovar. Ljubljana.

Съкращения на библейски книги

Дан Книга Даниил; Мк Евангелие според Марк; Лк Евангелие според Лука; Йо Евангелие според Иоан

Съкращения на ръкописи и средновековни текстове

КСП класически старобългарски паметници; Ас. Асеманиево евангелие; ГАм Хроника на Георги Амартол; ГрНаз. XI в. 13 слова на Григорий Назиански от XI в.; Евх. Синайски Евхологий; Златостр. Златоструй; Зогр. Зографско евангелие; Клоц. Клоцов сборник; Мар. Мариинско евангелие; Мин. 1096 Миней от 1096 г.; Мин. 1097 Миней от 1097 г.; МинЧетФевр. Чети-миней за месец февруари; НикПанд. Никонови пандекти; ПандАнт. XI в. Пандекти на Антиох; Служ. Синайски служебник; Супр. Супрасълски сборник

Други съкращения

блр. белоруски; бг. български; др.-рус. древноруски; др.-чеш. древночешки; ж. женски род; иде индоевропейски корен; интранз. интранзитивен глагол; ит. италиански; книж. книжовна употреба; м. мъжки род; мн. множествено число; нар. наречие; нбг. новобългарски; нем. немски; неодобр. неодобрително; несв. несвършен вид; остар. остаряла дума; под. подобни; пол. полски; прен. преносно; прил. прилагателно; разг. разговорно; рус. руски; сбхв. сърбохърватски; слвш. словашки; ср. среден род; старин. старинна употреба; стбг. старобългарски; стсл. старославянски; събир. събирателно име; транз. транзитивен глагол; укр. украински; фр. френски

 

 

© Татяна Илиева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2011, № 4
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2011, № 12 (145)

Други публикации:
Български език и литература, 2011, № 4.