Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

50 ГОДИНИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ЛИНГВИСТИЧНА БЪЛГАРИСТИКА

Пенка Радева, Върбан Вътов, Стоян Буров, Владислав Маринов

web | web | web | web

Знак ВТУПрез 2013 г. лингвистичната българистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (по-нататък - ВТУ) навършва 50 години - толкова, колкото е историята и на самия университет. Изследванията на великотърновските лингвисти са между най-забележителните постижения на университета в областта на хуманитаристиката, постижения, които имат не само национално, а и международно значение. Израстват и се развиват няколко поколения български лингвисти, които имат приноси във всички области на българистиката. Оформят се научни школи със специфична, чисто "великотърновска" проблематика. Огромен е приносът в обучението и подготовката на специалисти, както и в специализацията и квалификацията на чуждестранни българисти и слависти. Между емблематичните за Филологическия факултет и университета имена са: проф. Русин Русинов (1930-1998) - изтъкнат учен, автор на повече от 600 труда в областта на българистиката; проф. дфн Станьо Георгиев - учен и администратор, един от първостроителите на ВТУ; проф. д-р Димитър Чизмаров (1920-1986), проф. д-р Боян Байчев, проф. д-р Христина Станева, доц. д-р Цветана Карастойчева, доц. д-р Йорданка Маринова, а също рано починалият доц. д-р Стефан Гърдев (1966-2010).

Отбелязване на 50-годишнината на лингвистичната българистика във Великотърновския университет - 16 май 2013 г.

Отбелязване на 50-годишнината на лингвистичната българистика във Великотърновския университет
16 май 2013 г.

Историята на лингвистичната българистика в България за последните 50 години неразривно е свързана с ВТУ и с катедрата по български език, която през годините се именува по различен начин. Катедрата е второто по време на своето създаване учебно-научно звено по български език в страната, но никога това звено не е било регионално или провинциално звено. По признанието на много учени днес катедрата по съвременен български език е стожер на националната българистика, инкубатор на кадри, най-успешното звено в България в изследванията на българския език, с най-добри перспективи за научно развитие благодарение на кадровата политика, провеждана през всичките тези години.

 

І. Кратка история на катедрата

На 2 октомври 1963 г. по решение на Академическия съвет на новообразувания Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий" (ВПИ) е създадена катедра "Българска филология", на която е поверено обучението на студентите българисти. Неин пръв ръководител (1963-1965) е доц. Пеньо Русев, заместник-ректор на ВПИ, дотогавашен преподавател във ВИТИЗ. Катедрата е със смесен състав - езиковеди и литературоведи, но преобладават езиковедите.

Пеньо Русев
проф. Николай Ковачев
проф. Пеньо Русев
1919-1982
проф. Николай Ковачев
1919-2001
Първите ръководители на Катедрата

Още през 1963 г. в нея постъпват като асистенти Николай (Кольо) Ковачев, Станьо Георгиев, Иван Буюклиев, Ангел Давидов, Никола Георгиев Николов, Георги Данчев, Иван Трашлиев. Редовият състав е подсилен с утвърдени специалисти от Софийския университет (Христо Първев и Петър Пашов), от Института за български език на БАН (ст.н.с. д-р Иван Гълъбов), от Института за литература (проф. д-р Георги Димов) и др. Катедрените заседания се провеждат в квартирите на преподавателите, в т.нар. "професорски блок". Там се обсъждат и техните първи научни разработки.

През 1965 г. катедра "Българска филология" се разделя на две катедри: "Българско езикознание" и "Българска литература".

Същата година Николай Ковачев се хабилитира като доцент по общо езикознание и оглавява в продължение на 12 години (до 1976) новосформираната катедра "Българско езикознание". В нея по-късно се включват като асистенти по съвременен български език Йорданка Маринова и Русин Русинов, Димитър Чизмаров като асистент по практическа граматика и стилистика, Пенка Ковачева и Тодорка Генчева - асистентки по старобългарски език, Людвиг Селимски - асистент по езикознание, Боян Байчев като асистент по диалектология и съвременен български език, Христина Станева - асистентка по съвременен български език.

Новите членове на катедрата, постъпили в началото на 70-те години, са Цветана Карастойчева, Пенка Радева, Рашка Йосифова, Любка Стоичкова (асистентки по съвременен български език), Недялка Иванова (езикознание), Мария Мъжлекова и Мария Спасова (старобългарски език). След 1975 г. катедрата увеличава щатния си състав с Върбан Вътов и Кирил Цанков (асистенти по съвременен български език) и Иван Харалампиев (история на българския език). Съществено попълнение катедрата има и през 80-те години, когато започват преподавателската и научната си кариера Анелия Петкова, Стоян Буров, Мария Илиева, Мариана Георгиева, Валентина Бонджолова и Антон Гецов.

С решение на Академическия съвет от 3 февруари 1988 г. катедра "Българско езикознание" се преименува в Катедра по съвременен български език, след като от нея се отделят колегиумите по езикознание, старобългарски език и история на българския език и по сравнителна граматика на славянските езици. След 2000 година в Катедрата по съвременен български език постъпват Стефан Гърдев, Ния Радева, Теодора Куртева и Владислав Маринов (асистенти по съвременен български език, и четиримата със защитени докторати). Последните асистентски назначения са след 2008 г. - на Анита Тодоранова, д-р Верка Иванова и Вехбие Балиева.

В годината на юбилея катедрата има 14 щатни преподаватели, двама гост-преподаватели, един хоноруван преподавател и 9 редовни докторанти.

По различно време и с различна продължителност в катедрата са работили редица изтъкнати учени от наши и чужди научни звена и университети (щатни, съвместители, гостуващи, хонорувани), които успоредно с преподавателската си дейност са оказвали неоценима помощ за научното израстване на търновските си колеги - чл.-кор. проф. д-р Любомир Андрейчин, чл.-кор. проф. д-р Дора Иванова-Мирчева, чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. Стоян Стоянов, проф. Константин Попов, проф. Петър Пашов, проф. д-р Максим Сл. Младенов и др.

Ръководители на катедрата след проф. Н. Ковачев последователно са били професорите Станьо Георгиев (1976-1981), Димитър Чизмаров (1981-1984), Русин Русинов (1984-1986 и 1990-1996), Христина Станева (1986-1990), Върбан Вътов (1996-2004), Стоян Буров (2004 - продължава).

проф. Ст. Георгиев
проф. Д. Чизмаров
проф. Р. Русинов
проф. Ст. Георгиев

проф. Д. Чизмаров

проф. Р. Русинов

проф. д-р Хр. Станева
проф. В. Вътов
проф. Ст. Буров
проф. д-р Хр. Станева
проф. В. Вътов
проф. Ст. Буров

Членове на катедрата са избирани на ръководни длъжности в университета, включително ректори (проф. д-р Ангел Давидов и проф. дфн Станьо Георгиев), зам.-ректори (Станьо Георгиев, Русин Русинов, Стоян Буров), декани на Филологическия факултет (Станьо Георгиев, Русин Русинов, Христина Станева, Върбан Вътов, Стоян Буров), зам.-декани и др.

През изминалите 50 години настоящата катедра по съвременен български език, първоначално като част от катедра "Българска филология", а по-късно и от катедра "Българско езикознание", показва възходящо развитие на членовете си като преподаватели и научни работници. Доказателство за нейното високо научно равнище са започналите като редови преподаватели от най-ниската академична длъжност и издигнали се до професори Станьо Георгиев, Димитър Чизмаров, Русин Русинов, Боян Байчев, Върбан Вътов, Христина Станева, Стоян Буров, Кирил Цанков, Антон Гецов, Пенка Радева (последните четирима са възпитаници на ВТУ); доцентите Любка Стоичкова, Мария Илиева, Анелия Петкова, Валентина Бонджолова, също възпитаници на ВТУ, на които предстои следващото стъпало в академичната йерархия. За съжаление няма да бъде сред тях рано починалият доц. д-р Стефан Гърдев - вдъхновител и основател на Българската електронна лингвистична библиотека, която сега носи неговото име.

Българската електронна лингвистична библиотека "Стефан Гърдев"

Българската електронна лингвистична библиотека "Стефан Гърдев" се намира на адрес: http://belb.info

Със защитени докторати в катедрата постъпиха и успешно се развиват Ния Радева, Теодора Куртева, Владислав Маринов, Верка Иванова. Научният потенциал на катедрата се доказва и от защитените два "големи" доктората (за придобиване на научната степен доктор на филологическите науки) - от проф. Станьо Георгиев и от проф. Стоян Буров.

Кадровият потенциал на катедрата е положително оценен и от други сродни висши училища и институции, свързани с науката, образованието, културата и законотворчеството. Нейни членове участват в различни комисии на национално равнище, в научни журита, издателски съвети, работят като експерти, консултанти, редактори и съставители, участват в значими научни и образователни проекти и др. Че великотърновската катедра е една от най-добрите сред сродните си катедри в страната, неколкократно са заявявали изтъкнати учени като акад. Михаил Виденов, проф. Петър Пашов, проф. Боян Вълчев и др.

Доказаната преподавателска и научна подготовка на членовете на катедрата е предпоставка те да бъдат канени в различни университети не само в страната, а и в чужбина за изнасяне на лекционни курсове, цикъл лекции или отделни лекции по важни лингвистични проблеми.

Научната продукция на катедрата е функция на нейния кадрови състав. За 50 години са издадени стотици томове - монографични изследвания, тематични, юбилейни и други сборници, речници, справочници, енциклопедии. Огромно е количеството на студиите, статиите и научните съобщения, на езиковите бележки и други различни по жанр научни разработки.

Първите по време национални учебници
Първите по време национални учебници
Първите по време национални учебници

Основно задължение на преподавателите от катедрата продължава да е осигуряването на водените от тях дисциплини с учебници и учебни помагала. Първите национални университетски учебници по лексикология и по история на новобългарския книжовен език са подготвени от наши колеги (професорите Станьо Георгиев и Русин Русинов).

В момента повечето от основните за езиковите специалности учебни дисциплини са снабдени с необходимата учебно-помощна литература, включително и за подготовка на чужденци, дело на членове на катедрата.

Съществена част от катедрената научна продукция са стотиците за периода 1963-2013 г. участия в различни научни форуми на национално и международно равнище. Най-престижни измежду тях са участията ни в българистичните и славистичните конгреси, в симпозиумите "Търновска книжовна школа", в конференциите, организирани от Института за български език при БАН и университетските центрове, на първо място, от Софийския университет, в конференциите по ономастика, социолингвистика и пр. Катедрата е инициатор, организатор и домакин на поредицата конференции по проблемите на българската книжовно-разговорна реч и на устната комуникация.

В началото преподавателите по съвременен български език обучават предимно студенти от специалността "Българска филология", която започва своята история в университета с първия прием през 1963 г. на 140 души. С разрастването на Филологическия факултет и създаването на много нови специалности българистични езикови дисциплини се включват и в учебните планове на приложна лингвистика, балканистика, славистика, чуждите филологии, както и в специалности на други факултети - Исторически, Стопански, Педагогически. В навечерието на юбилея катедрата осигурява преподаватели по десетки езикови дисциплини в бакалавърската и магистърската степен. В резултат на доброто научно сътрудничество между преподаватели и студенти са защитени стотици, а може би и хиляди дипломни работи, магистърски тези и проекти. Понастоящем хабилитираните преподаватели ръководят по няколко докторанти, изследващи проблеми на българския език.

Сборници, посветени на юбилеи на преподаватели от Катедрата

Сборници, посветени на юбилеи на преподаватели от Катедрата

Преподаватели от катедрата активно обучават чуждестранни българисти и слависти в международния летен семинар, по различни програми, двустранни договори и др. в страната и чужбина. На лекторати по български език в чужбина са били проф. Боян Байчев (Лайпциг), проф. Върбан Вътов (Лвов и Москва), проф. Христина Станева (Брюксел), проф. Русин Русинов (Минск), проф. Стоян Буров (Ханой), проф. Кирил Цанков (Крайова и Комрат), доц. Любка Стоичкова (Лвов), доц. Цветана Карастойчева (Прага), доц. Анелия Петкова (Тирана). В момента като лектори работят доц. Валентина Бонджолова (Ниш), доц. Мария Илиева (Краков).

Гордост за катедрата са и нейните възпитаници, реализирали се професионално извън ВТУ като специалисти от висок ранг. Някои от тях са преподаватели в други университети, в техни филиали и центрове в различни градове. Сред най-изявените са проф. дфн Тодор Балкански (Институт за български език при БАН), проф. д-р Драгомир Лалчев (Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград), проф. д-р Димитрина Цонева (Русенски университет "Ангел Кънчев"), проф. дфн Мариана Георгиева (Институт за български език при БАН и Университет по библиотекознание и информационни технологии), както и редицата доценти, като Руси Русев, Рада Кършакова, Яна Пометкова (Русенски университет); Мария Григорова (Софийски университет); Иван Чобанов (Пловдивски университет); Илия Недин (Югозападен университет); Анастасия Кондукторова (Икономически университет - Варна), Иван Илиев (Пловдивски университет, Филиал Кърджали) и др.

Катедрата по съвременен български език днес

Катедрата по съвременен български език днес

 

ІІ. Кратка история на научните изследвания и постижения

Половинвековната възраст на Великотърновският университет (1963-2013) е сериозно основание да се проследи и оцени приносът на търновските езиковеди в изследването на българския език. За израстването на търновското попълнение в езиковедската ни наука ценна помощ от самото създаване на Университета оказват най-добрите езиковеди от СУ "Климент Охридски" и от Института за български език при БАН: акад. Ив. Дуриданов, чл.-кореспондентите Л. Андрейчин, Д. Иванова-Мирчева, Т. Бояджиев, професорите Ив. Гълъбов, Ст. Стойков, К. Попов, М. Янакиев, Ст. Стоянов, Хр. Първев, М. Младенов и др.

Когато проследяваме приноса на търновските езиковеди в областта на старобългарския език и историята на езика, трябва да приобщим към него и създаденото от чл.-кор. проф. Д. Мирчева (1969-1976) и проф. Ив. Гълъбов (1996) по времето, когато те водят научно-преподавателска работа във Великотърновския университет.

проф. д-р Д. Иванова-Мирчева
проф. д-р Иван Гълъбов
проф. д-р Д. Иванова-Мирчева
1920-2012
проф. д-р Иван Гълъбов
1918-1978

Петдесетгодишната търновската езиковедска българистика е дело най-общо на четири поколения учени от катедрите "Съвременен български език" и "Обща лингвистика и старобългаристика". Първото поколение се представя от професорите Н. Ковачев, Ст. Георгиев, Р. Русинов, А. Давидов, Д. Чизмаров. Като второ поколение могат да се обособят професорите: Б. Байчев, Хр. Станева, Л. Селимски, В. Вътов, П. Радева, Ив. Харалампиев, М. Спасова, К. Цанков, Ст. Буров; доцентите Й. Маринова, Цв. Карастойчева, Л. Стоичкова, М. Мъжлекова, М. Ангелова-Атанасова; главните асистенти: Н. Иванова, П. Ковачева, Р. Йосифова. Към третото поколение принадлежат: професорите Ж. Колева, А. Гецов; доцентите: А. Петкова, В. Бонджолова, М. Илиева, Ст. Гърдев, Ан. Петрова, К. Кабакчиев. През последните няколко години се вля най-младото поколение: доцент К. Димитров, докторите: В. Сашева, Вл. Маринов, Н. Радева, Т. Куртева, П. Карамфилова, М. Вътова и др.

Изследователските интереси на търновските езиковеди обхващат целия спектър на езиковедската българистика: старобългарския език и историята на българския език, българската ономастика, териториалната и социалната диалектология на българския език, съвременния български език - фонетика, морфемика, словообразуване, морфология, лексикология, фразеология, синтаксис, стилистика, текстология, етимология.

 

1. Старобългарски език и история на българския език

Старобългарският език и историята на българския език привличат научните интереси на А. Давидов, Д. Иванова-Мирчева, Ив. Гълъбов, Ив. Харалампиев, П. Ковачева, М. Спасова, К. Кабакчиев, М. Мъжлекова, К. Димитров, П. Карамфилова, Л. Селимски. Върху проблеми от тази област са докторските дисертации на А. Давидов (върху лексиката на Презвитер Козма, 1974), Ив. Харалампиев (върху наречията в езика на Евтимий Търновски, 1977); голям докторат върху бъдещето на българския език от историческо гледище, 1997), Л. Селимски (върху образуването на суфиксалните прилагателни през ХVII-ХVIII в.,1980), М. Мъжлекова (върху старобългарската лексика в българските диалекти,1983), К. Кабакчиев (върху синонимията в езика на Григорий Цамблак, 1987), М. Спасова (върху текстологични и лексикални проблеми на езика на Григорий Богослов, 1994), П. Карамфилова (върху средствата за изразяване на определеност в езика на писателите от Търновската книжовна школа, 2000), Н. Радева (върху редки съществителни имена и kapax legomena в старобългарския превод на Паренесиса на Ефрем Сирин, 2004), К. Димитров (върху глаголната лексика в среднобългарския превод на Словата на авва Доротей, 2009 г.), Св. Влайков (върху постоянните сравнения в старобългарския и староруския книжовен език IХ / ХI-ХIV в., 2000).

1.1. Обобщаващи трудове върху историята на българския език до Възраждането имат Ив. Харалампиев "История на българския език" (1980, 1992, 2007, 2012), "Строители на стария български книжовен език", 1996; А. Давидов "Старобългарска лексикология", 1996; Д. Иванова-Мирчева в съавторство с Ив. Харалампиев "История на българския език", 1999, "Йоан Екзарх Български. Слова", 1971, "Хомилията на Епифаний за слизането в ада (Неизвестен старобългарски превод)", 1975; Ив. Гълъбов (1966-1967) "Езикови аспекти на Кирило-Методиевото дело", 1966, "Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Част I. Увод и фонетика", 1980.

проф. д-р Ангел Давидов
Трудове по старобългарски език и по история на българския език
проф. д-р Ангел Давидов
1931-2011
Трудове по старобългарски език и по история на българския език

1.2. Проблемите на словообразуването, семантиката на думите, лексиката и лексикалните явления в старобългарския език и в езика на среднобългарските книжовници трайно привличат вниманието на А. Давидов, Ив. Харалампиев, П. Ковачева, М. Спасова, М. Мъжлекова. Лексиколожките проучвания на А. Давидов го представят като един от най-подготвените историци на старобългарската лексика у нас. Негово дело е първият университетски учебник по старобългарска лексикология (1996), три речника-индекси на съчинения на Григорий Цамблак (1966, 1971) и Презвитер Козма (1976), в съавторство с Д. Иванова-Мирчева - малък старобългарски речник (2001), той е и сред съставителите на Академичния старобългарски речник. В исторически план лексикални проблеми привличат вниманието и на други старобългаристи: Ив. Харалампиев - осъществява лексикални наблюдения върху езика на Евтимий Търновски; П. Ковачева - направи задълбочени проучвания върху абстрактните съществителни с наставки - , голям; М. Спасова - изследва лексиката в Търновската редакция на Стишния пролог, публикувани в поредица томове (2008, 2009, 2010, 2011), и сложните думи в езика на Григорий Цамблак; М. Мъжлекова - с успех проучва старобългарското лексикално наследство в народните диалекти и в езика на отделни творци; К. Кабакчиев - осъществи проучване на лексикалната синонимията в езика на Григорий Цамблак; К. Димитров - трайно се занимава с лексиката в словата на авва Доротей (2010); П. Карамфилова - изследва старобългарските показателни местоимения и в съавторство сложните думи в житието на Григорий Синаитски от патриарх Калист и в житието на Ромил Видински от Григорий Доброписец.

1.3. Със свое място в историята на българския език са и изследванията върху отделни фонетични въпроси и граматични категории: Ив. Харалампиев - за степенуването, за членните форми, за футурните форми, за глаголните окончания, за склонението, за бройната форма, за Евтимиевата реформа; Й. Еленски - върху отделни фонетични и синтактични явления - за еровите гласни в старобългарски, за устнените съгласни, за носовите съгласни, за съюзите и - или; К. Кабакчиев - за Евтимиевата реформа, за преводната дейност на Патриарх Евтимий и Константин Костенечки; П. Карамфилова - средствата за изразяване на определеност в старобългарския език; М. Мъжлекова - за специализираните морфологични и синтактични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест, за родителен и дателен притежателен падеж в среднобългарските четвероевангелия от ХII-ХIII в.

1.4. Направени бяха достояние на науката неизвестни или малко известни книжовни паметници от среднобългарския период в публикации на А. Давидов ("Килифаревски октоих" от 1492 г., Барсов препис на "Похвално слово на Евтимий" от Григорий Цамблак); М. Спасова ("Свищовски сборник" от ХVI в., преписи на старобългарски съчинения от Лвовските ръкописни фондове).

Трябва да се признае, че успешният развой на изследователската работа по старобългарски език и по история на езика до голяма степен беше предопределена от прозорливата идея на проф. д-р П. Русев, който още със създаването на Филологическия факултет изгради комплексна изследователска група за Търновската книжовна школа с участие на езиковеди (А. Давидов, П. Ковачева, М. Спасова, Ив. Харалампиев) и литератори (Г. Данчев, Н. Дончева-Панайотова, Г. Петков, Д. Кенанов). Организираните досега девет международни симпозиума за книжовното наследство на Търновската книжовна школа превърнаха Великотърновския университет в един от най-активните центрове на изследователска работа в областта на старобългаристиката. В публикуваните девет обемисти тома с доклади значително място се пада на търновските езиковеди.

Поредица "Търновска книжовна школа"

Поредица "Търновска книжовна школа"

 

2. Съвременен български език

Съвременният български език - книжовен и разговорен, става широко поле за изследователска работа на търновските езиковеди още от началните години на създаването на Университета. Обект на научен интерес са както конкретни езикови особености и явления, така и проблеми от по-общ теоретичен характер, в редица случаи с опити да се прилагат нови методологически подходи. Определено може да се каже, че най-значителните приноси на великотърновските езиковеди са именно в областта на съвременния български език.

Дисертационният труд на Станьо Георгиев за безглаголните именни изречения

Дисертационният труд на Станьо Георгиев за безглаголните именни изречения

В тази област са докторските дисертации на: Ст. Георгиев (върху безглаголните именни изречения, 1971, голям докторат върху системата на наречието в СБКЕ, 1977); Д. Чизмаров (върху лексикалните, граматическите и стилистическите основи на главните букви в СБКЕ, 1972); Й. Маринова (върху пряката реч в СБЕ, 1976); Хр. Станева (върху структурата и синтактическите функции на сравненията в СБКЕ, 1972); Б. Байчев (върху говора на с. Голица, Поморийско,1974); П. Радева (върху глаголната лексика в "Записки по българските въстания", 1981); Цв. Карастойчева (върху словопроизводството в българския младежки сленг, 1982); В. Вътов (върху звукоподражателните думи в българския език, 1977); Ст. Буров (върху граматическата категория степенуване в СБКЕ, 1982, голям докторат върху езиковата категоризация на предметността, граматическите класове и категории на съществителното име в СБЕ, 2004); Л. Стоичкова (върху семантическата структура и система на относителните прилагателни в СБЕ, 2000); К. Цанков (върху възвратните глаголи в СБЕ, 1993); П. Пехливанова (върху глаголната метонимия в българския език, 2000); А. Гецов (върху периодните структури в СБКЕ, 1997); Ст. Гърдев (върху квантификацията в СБЕ, 1996); М. Василева (върху асиметрията при сложните изречения с и и но, 1996); Бистра Милчева (върху отстъпителното отношение в простото и сложното изречение, 1997); Ж. Колева-Златева (върху проблеми на семантичната реконструкция въз основа на българската соматична лексика, 1998, голям докторат върху лексиката от звукосимволичен произход, 2010); Ц. Иванова (върху българско-сръбските книжовноезикови връзки през Възраждането, 2001); Ан. Петрова (върху езиковата метафора от семантичното поле "отрицателни емоции", 2000); М. Илиева (върху субективността и субективната оценъчност при употребата на местоименията в СБЕ, 2002); А. Петкова (върху говора на с. Петърница, Плевенско, 2006); В. Бонджолова (върху проявите на оказионалност в медийното пространство, 2007); Вл. Маринов (върху билингвистическите интерференции в крайния български северозапад, 2007); Т. Куртева (върху синтагматичната и семантичната функция на глаголните представки в СБЕ, 2007); В. Сашева (върху изучаването на имената и местоименията с оглед на техните функции в текста, 2007), М. Вътова (когнитивно изследване върху представите за пространство, време и движение в българския език, 2010).

Трудове по фонетика и фонология

2.1. Сравнително по-слабият интерес към фонетичната проблематика на българския език се обяснява с липсата на условия за съвременни експериментални проучвания в университета, затова и преобладаващата част от публикациите в тази област имат описателен характер или са свързани с правоговорни и правописни норми. Р. Русинов проявява интерес към звуковите закони и към ударението като правоговорни проблеми; Д. Чизмаров посвети на вокалната редукция като правоговорен и правописен проблем монографично изследване; Ст. Буров разглежда ударението при съществителните имена; Р. Йосифова обръща внимание на качествената редукция и на рефлекса на ѣ гласна в книжовно-разговорната реч в съавторство с А. Петкова, която представя и промени с латералните съгласни в диалектната реч; в съпоставителен руско-български езиков план експериментални изследвания на словното ударение направи Св. Пенева в двете си докторски дисертации (1975; 1995); В. Вътов изследва фонетичната структура на звукоподражателните думи и на сричката в българския език, издаде и университетски учебник по българска фонетика и фонология "Фонетика и фонология на българския език", 2002.

Трудове по фонетика

Трудове по фонетика

2.2. Към проблеми от областта на лексикологията и фразеологията на българския език научният интерес е значително по-силно изявен. Направените изследвания имат за предмет предимно семантиката и семантичните отношения в лексиката и фразеологията.

Освен дисертационни проучвания (П. Радева, В. Вътов, П. Пехливанова, Л. Стоичкова, В. Бонджолова, М. Вътова), осъществени бяха редица по-частни изследвания върху паронимията и полисемията (Р. Русинов), количествено-семантическата характеристика на българската лексика (Р. Русинов и Б. Байчев), семантика на глаголите за състояние и на сравненията фразеологизми (Хр. Станева), глаголите с ограничена семантична структура (Й. Маринова), семантика на възвратните глаголи (К. Цанков), семантика на еднозначните глаголи (П. Радева), синонимията и многозначността (Д. Чизмаров, В. Вътов), асиметрия на форма и значение в парадигмата на съществителните имена, граматически обусловените типове лексикални значения (Ст. Буров), за конотативното значение (Ст. Буров, Ст. Сарлов), конструктивната обусловеност на значението и лексикално-семантичната индукция (Ц. Карастойчева), антонимията в българския език (Г. Гочев), среднобългарско и старобългарско градиво в книжовния език, речниковото богатство, развитието на лексиката (Р. Русинов, Ст. Георгиев), новите думи и оказионалното словотворчество (Д. Чизмаров, Р. Русинов, В. Бонджолова, А. Петкова, Цв. Карастойчева), езиковите манипулации и скритите смисли (А. Гецов).

Процедурите на структурно-семантическия анализ беше приложен при изследването на наречията (Ст. Георгиев) и на относителните прилагателни (Л. Стоичкова).

Трудове по лексикология и фразеология

Трудове по лексикология и фразеология

Фразеологичната проблематика също привлича изследователския интерес: на Р. Русинов и Л. Селимски (за идиома "не обелвам зъб"), на Хр. Станева (сравненията-фразеологизми), на П. Радева(отрицателните фразеологизми, употребата на фразеологизмите), на В. Вътов(концептите "смърт", "лъжа", "жена" в българската фразеология; фразеологизмите със структурни компоненти глава, сърце, душа, дух, бог, животно, куче, псе, библейско име; библейските и старобългарските корени на български фразеологизми; предложно-именните фразеологизми; езиковата старина в българската фразеология; фразеологизмите на "Аз-субективността" ), на Т. Куртева(срамните думи в българската фразеология).

Като съществен принос в теоретичното осмисляне на важни лексиколожки проблеми може да бъде оценен трудът на Ст. Георгиев и Р. Русинов "Учебник по лексикология на българския език", 1979. Той беше не само първият университетски учебник по тази езиковедска дисциплина, но и опит да се приложи системният подход към изследване и описание на лексиката. Две десетилетия по-късно свой университетски ученик с обогатена и разширена тематика публикува и В. Вътов "Лексикология на българския език", 1998. Високо трябва да бъде оценен и първият в нашата лингвистика обобщаващ труд по българската семасиологична проблематика на Ст. Георгиев "Българска семасиология", 1993.

2.3. Особено значима роля търновските езиковеди имат в развитието на българската ономастика. Н. Ковачев успя да създаде и да утвърди единствения в страната Национален ономастичен център, в който е събран богат ономастичен материал от цялото българско землище, послужил за множество изследвания.

Плод на научните дирения на Н. Ковачев са книгите му върху местните названия в Севлиевско (1961), Габровско (1965), Троянско (1969), Великотърновско (2001), Дряновско (2009), Беленско (в съавторство с Р. Ковачева-Цветанова) (2001), както и поредица студии върху имена на селища от други райони на Северна България (Русенско, Великотърновско, Павликенско, Ловешко), на градовете в България. Други от неговите публикации са проучвания върху названията на улици, ветрове, звезди и др. Той осъществи и единствения по рода си опит у нас да се изгради теория на българската ономастиката в книгата му "Българска ономастика" (1987), положи началото на поредицата "Състояние и проблеми на Българската ономастика".

проф. Николай Ковачев
Трудове по българска ономастика
проф. Николай Ковачев
1919-2001
Трудове по българска ономастика

Върху основата на събрания в центъра ономастичен материал бяха защитени докторски дисертации от А. Кондукторова-Вълканова (върху личните имена от славянски произход, 1982), М. Ангелова-Атанасова (върху топонимията на Горнооряховско, 1993), Н. Иванова (върху топонимията на Павликенско, 1993). Хабилитационни трудове написаха А. Петкова (върху топонимията в Плевенско), М. Ангелова-Атанасова (върху българската антропонимия).

М. Ангелова-Атанасова проучва личните имена на българите, проблеми на устойчивостта на топонимичната система. К. Цанков и Т. Балкански публикуваха изследванията "Местните имена от Доспатското краище" (2000), "Местните имена от Пещерското краище" (2007), К. Цанков "Местните имена в Никополско" (2010), П. Радева "Личното име - между традицията и съвременността" (2011).

Частичен или изцяло ономастичен характер имат някои изследвания и на други автори: Р. Русинов се интересува от българските фамилни имена, от тяхното установяване в книжовния език и разпространението им; Ст. Георгиев - от собствените прозвищни имена; Хр. Станева - в съавторство с Н. Ковачев публикува проучване на топонимията в Тетевенско; Д. Чизмаров тръгва от ономастични постановки при решаване на правописни въпроси, свързани с личните имена; Л. Селимски проучва християнските имена у българските католици; фамилни имена от Северозападна България с влашки елемент; публикува изследвания по българска антропонимия; Ц. Карастойчева обръща внимание върху ролята на прозвищата в сленга на учащите се.

2.4. Отделно трябва да бъде отбелязана активизираната дейност на търновските езиковеди в областта на лексикографията. Тяхно дело беше първият тълковен речник на българския език, изработен от извънстоличен авторски колектив (Ст. Буров, В. Бонджолова, М. Илиева, П. Пехливанова) "Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения", 1994. На теоретични лексикографски проблеми е посветена статията на Ст. Буров "За лингвистичните основи на тълковните речници", 1996.

Изработени и публикувани бяха още ред други речници: М. Мъжлекова "Речник на старобългарските думи в днешните български говори", 1990; Ст. Буров и П. Пехливанова изготвиха поредица от речници "Речник на чуждите думи в български с илюстрации и приложения", 1995; "Малък тълковен речник на българския език", 1998; "Малък речник на чуждите думи в българския език", 1999; "Тълковен речник на българския език", 2009; Ст. Буров, П. Радева "Учебен правописен речник на българския език", 1993; П. Радева, Н. Радева "Учебен речник на непознати чужди и остарели думи в българския език", 1994; П. Радева "Малък правописно-правоговорен речник на българския език", 2002; П. Радева, Н. Иванова "Имената на българите. Домашни имена. Заети имена. Празничнокалендарен именник", 2005; В. Бонджолова, А. Петкова "Речник на новите думи", 1999; В. Бонджолова "Неологичен речник", 2003; В. Вътов "Малък синонимен речник на българския език", 1999; "Малък фразеологичен речник на българския език", 1997; "Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход", 2002; Ив. Харалампиев "Малък етимологичен речник на българския език", 1998; А. Давидов, Д. Иванова-Мирчева "Малък речник на старобългарския език", 2001; К. Цанков "Румънско-български речник", 2007; "Малък българско-румънски речник", 2008; "Кратък българско-румънски речник", 2011.

Специално внимание трябва да се отдели на ономастичните речници, изготвени от търновските езиковеди: Н. Ковачев "Честотно-тълковен речник на личните имена у българите", 1987; "Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия", 1995; Н. Иванова, П. Радева "От "А" до "Я". Имената на българите", 1985.

Осъществиха се и ценни енциклопедични речници: "Енциклопедия на българския книжовен език". Съставители Р. Русинов и Ст. Георгиев, 2000; Хр. Станева "Речник на българската стилистика", 2002; Т. Балкански, К. Цанков "Енциклопедия на българската ономастика", 2010.

Трудове по лексикография

Трудове по лексикография

2.5. Морфологичната проблематика, към която традиционно се отнасят и морфематичните и словообразувателните проблеми, привлича научните интереси на значителна част от търновските езиковеди - като се започне от типологията на класовете думи и се стигне до отделни морфологични, морфематични и словообразувателни категории и особености. Определено може да се говори за Търновска морфологична школа, чието начало беше положено от Ст. Георгиев и успешно продължена и доразвита от Ст. Буров.

проф. дфн Станьо Георгиев
Трудове по морфология
проф. дфн Станьо Георгиев
Трудове по морфология

В тази област бяха докторските дисертации на Ст. Георгиев, Ст. Буров, Л. Стоичкова, К. Цанков, Ст. Гърдев, М. Илиева, Т. Куртева, Ст. Стефанова.

Публикувани бяха теоретични трудове с национална значимост: Ст. Георгиев "Морфология на съвременния български книжовен език" (1999), "Форми и значение на съществителното име" (1996); Ст. Буров "Познанието в езика на българите. Граматическо изследване на концептуалната категоризация на предметността" (2004).

а) Съществителните имена трайно задържат научното внимание на Ст. Буров (веществените съществителни, граматическият род и референцията на пола, логическата и граматическата квантификация на тоталността, граматическият род и определителният член, деривационните отношения в числовата парадигма, инвариантното значение на категорията определеност/неопределеност, криптонимът мъжколичност/женсколичност, семантичната основа на родовата именна класификация, имена и форми за означаване на съвкупности в българския език, дуалните съществителни в българския език, противопоставянията конкретно/абстрактно - перцептивно/понятийно - цяло/континуум при категоризацията на предметността). Неговите изследвания поставиха основите на един нов подход в изследването на морфологичната система на българския език.

Трудове по българска морфология

Трудове по българска морфология

В изследователския периметър на останалите търновски езиковеди са въпросите на словообразуването и категориалната принадлежност на съществителните имена (Р. Русинов, Ст. Георгиев, Л. Селимски, Б. Байчев, П. Ковачева, Ст. Стефанова), категориите род, число, бройна форма, определеност/неопределеност (Р. Русинов, Ст. Георгиев, Л. Селимски, Ив. Харалампиев, Й. Еленски, К. Цанков, П. Радева), функционалната система на деятелните съществителни имена за лица в българския език и (не)новите деривационни предизвикателства при тях (Л. Стоичкова), образуване на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч (Й. Маринова), правописни проблеми със собствените имена (Д. Чизмаров).

Съществителните имена са и предмет на дисертационни разработки (Ст. Буров, Ст. Стефанова).

б) Към произхода, семантиката, словообразуването, граматическите категории и употребатана прилагателните имена насочват вниманието си Л. Селимски, Р. Русинов, Ст. Буров, Л. Стоичкова, М. Василева.

Прилагателните имена стават предмет на докторски дисертации (Л. Стоичкова и Л. Селимски).

в) На числителните именапосвети своята докторска дисертация Ст. Гърдев, а местоименията са дисертационен проблем на М. Илиева и предмет на нейни публикации, свързани със субективността и субективната оценъчност при употребата на местоименията, българинът в своите местоимения, местоимения и табу и др., към тях е ориентирана отчасти и дисертацията на В. Сашева. От различен аспект на местоименията изследвания посвещават още Р. Русинов, Г. Тагамлицка, В. Вътов.

доц. д-р Стефан Гърдев
Изследвания на доц. д-р Стефан Гърдев
доц. д-р Стефан Гърдев
1966-2010
Изследвания на доц. д-р Стефан Гърдев

г) Обяснимо голям е научният интерес към богатата глаголна проблематика, която става предмет в дисертационните проучвания на П. Радева, К. Цанков, Т. Куртева.

Изследват се основните семантични разреди глаголи в българския език, безличните глаголи (Й. Маринова), глаголната семантика и глаголното словообразуване (Й. Маринова, Хр. Станева, П. Радева, К. Цанков, Т. Куртева), залоговите отношения (К. Цанков), глаголните времена, спрежения и наклонения (Р. Русинов, П. Радева, М. Спасова, Ив. Харалампиев, В. Вътов), глаголните значения (Т. Куртева), глаголната префиксация и полипрефиксация (П. Радева, Т. Куртева), универсалният глагол таковам и неговите производни (Т. Куртева).

д) Пълно системно описание на неизменяемите класове думи с ред нови виждания и решения намираме в книгата на Ст. Георгиев "Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи)", 1983, в която като самостоятелни класове се разглеждат детерминативът и предикативът.

На наречието Ст. Георгиев посвети докторската си дисертация и ред други публикации, с него са свързани изследвания и на други езиковеди (Р. Русинов, Ив. Харалампиев, В. Вътов).

Проблеми на останалите класове неизменяеми думи - предлози, частици, съюзи, междуметия и звукоподражания - се изследват от Р. Русинов, Ст. Георгиев, Г. Тагамлицка ("Тип местоименни частици в съвременния български език", 1970), Й. Маринова, Б. Байчев, В. Вътов, Т. Куртева.

2.6. Силно изразен в езиковедските проучвания на търновските езиковеди е интересът към синтаксиса на българския език. Предмет на проучвания стават различните видове словосъчетания, простите и сложните изречения, частите на изречението, периодът, абзацът, текстът, чуждата реч, словоредът, историята на българския описателен синтаксис.

Трудове по синтакис

Трудове по синтакис

Докторски дисертации на синтактична проблематика защитиха Ст. Георгиев (върху безглаголните именни изречения, 1971), Хр. Станева (върху сравнителните конструкции, 1972), Й. Маринова (върху пряката реч, 1975), Ст. Попов (върху сложното съставно изречение, 1976), А. Гецов (върху периодните конструкции).

а) Различните видове словосъчетания станаха предмет на изследвания от Р. Русинов (адективните словосъчетания), Ст. Георгиев (субстантивните и приглаголните словосъчетания с предлог по), Хр. Станева (някои предложно-именни словосъчетания), Й. Маринова (глаголно-именни словосъчетания с лексикално свързано значение), Т. Куртева (синтактични съчетания с предлог с).

б) Простото изречение откъм типологията, модалните и структурните му разновидности проучват Р. Русинов и Ст. Георгиев (неразчленимите изречения, типология на простото двусъставно изречение, безглаголните изречения), Й. Маринова (безличните изречения, непълните изречения, структурните типове изречения във въпросно-отговорна форма), Хр. Станева (непълните сравнителни изречения), П. Радева (неопределено-личните изречения).

От структурните части на изречението по-особено внимание е привличало сказуемото: към особеностите на безглаголното му изразяване се обръща Ст. Георгиев, проблемите на съставното сказуемо разработват Р. Русинов и П. Радева.

Обобщаващ труд върху синтаксиса на словосъчетанията и простото изречение публикува П. Радева "Записки по синтаксис на Съвременния български книжовен език. (Словосъчетание и просто изречение)", 1997.

в) Сложното изречение е проучвано от Р. Русинов, Ст. Георгиев, Хр. Станева, Ст. Попов. Р. Русинов допринесе за съвременното типологично осветляване на сложното изречение (типологизация на сложното изречение в СБКЕ).

Приноси към проучване на сложното съчинено изречение имат Хр. Станева, Р. Русинов и П. Радева (сложни съчинени изречения със съюз и).

По-силно привлича вниманието на търновските езиковеди сложното съставно изречение, на което са посветени множество по-частни и по-обстойни проучвания. В отделни студии на Ст. Георгиев сложното съставно с подчинено определително и подложно изречение бяха разгърнато представени, а подчинените изречения за условие и монографично описани. Тези изследвания допринесоха и за решаването на по-общи теоретични проблеми, свързани със структурната организация на сложното съставно изречение изобщо. Ценни приноси в тази област направиха Р. Русинов (който пълно описа сложното съставно изречение с повече подчинени и допринесе за по-задълбочено разкриване на подчинените изречения с две и повече подчинени връзки) и Хр. Станева (обстойно изследва сложното съставно с подчинено сравнително).

Нов подход при разкриване структурната организация на сложното смесено изречение приложи Р. Русинов, което му позволи да очертае структурното многообразие на този вид изречения в българския език.

Несъмнен принос към обобщено представяне синтаксиса на сложното изречение направи П. Радева с книгата си "Записки по синтаксис на българския книжовен език. (Сложно изречение)", 2002. Особено високо трябва да се оцени книгата й "Динамиката в синтаксиса на съвременния български език", 2012, в която са описани и анализирани неизследвани до този момент синтактични проблеми на книжовно-разговорната българска реч.

г) Въпросите на словореда разработват Р. Русинов, Р. Йосифова. Надизреченските синтактични единици - периодът и абзацът - най-рано привлякоха вниманието на Р. Русинов и Хр. Станева, а в по-ново време А. Гецов написа докторска дисертация върху периодните структури в българския език.

д) Композиционните типове реч също не остават без внимание. Проблемите на полупряката реч занимават Ст. Георгиев, авторската пряка реч - Р. Русинов, пряката реч - Й. Маринова (която защити на тази тема докторска дисертация и издаде книга), начините за предаване на чужда реч в художественото повествование разглежда В. Вътов.

2.7. Като приключваме прегледа на приносите в областта на българската граматика, не може да не отбележим специално участието на Р. Русинов с разработки за наречието, числителното, междуметията и на Ст. Георгиев - за едносъставните, неразчленимите и непълните изречения, за обстоятелственото пояснение и за полупряката реч в т. II и III на Академичната граматика на българския книжовен език. Това несъмнено е едно признание за авторитета на търновската езиковедска общност.

Приноси към изследване на българския синтаксис има и Г. Тагамлицка ("Принос към синтаксиса на българския език", 1964). Трябва да се открои и заслугата на Р. Русинов за изучаване историята на българския синтаксис от 1944 до 1969 г.

2.8. Стилистиката предлага привлекателна проблематика за не малка част от търновските езиковеди, но в основно поле на научните си интереси я превърнаха Д. Чизмаров, Хр. Станева, Р. Йосифова, М. Илиева.

Р. Русинов публикува първата българска практическа стилистика ("Практическа стилистика. Просто изречение", 1972).

проф. д-р Д. Чизмаров
Трудове по българска стилистика
проф. д-р Д. Чизмаров
1920-1986
Трудове по българска стилистика

Д. Чизмаров издаде един от първите университетски учебници по тази дисциплина "Стилистика на българския книжовен език. Увод, лексика и фразеология", 1982, в който на задълбочена теоретична основа разработи стилистичните норми в употребата на лексиката и фразеологията. Негово дело е и една от първите стилистични монографии у нас, в която обстойно се анализират стилистичните възможности на цял един клас думи ("Стилистични особености на съществителното име в българския книжовен език", 1978). Приносен характер имат и другите негови публикации (върху стилистичната употреба на главните букви, върху членуването на съществителните имена от стилистично гледище, върху стилистичните функции на антонимите и др.).

През последните няколко десетилетия Хр. Станева, поемайки като титуляр учебната дисциплина "Стилистика", след като беше направила монографични проучвания върху публицистичния стил на политически дейци - Д. Благоев, Г. Димитров, насочи научните си интереси основно към стилистичната проблематика. Тя публикува поредица от основни стилистични разработки ("Стилистика на българския книжовен език", 2001; "Стилистичен подход към динамиката на текста", 2002; "Речник по българска стилистика", 2002), а също така и по по-частни стилистични проблеми (жанрова вариативност на медийния текст; стилистичната прагматика на разговорната реч; стилистичната характеристика на метафората; книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове).

Трайни интереси към стилистичната проблематика имат Р. Йосифова и М. Илиева, които издадоха учебното пособие "Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения", 1999. М. Илиева се насочи към недостатъчно изследвани теми (местоименията в стиловете на българския език; мястото и времето на говорещия във функционалните стилове). Р. Йосифова отстоява ново виждане за стилистичен анализ на художествено произведение на основата на Елин-Пелиновия разказ "Напаст божия" и на Вапцарови поетични творби.

Ценни приноси през последното десетилетие осъществи Л. Цонева със стилистични изследвания върху езиковата игра и метафората в публицистичния стил на българския език.

Проучвания върху стилистични особености на художествени произведения имат и други езиковеди: Ст. Георгиев (език и стил на Й. Йовков, на П. П. Славейков), Р. Русинов (езика на Ст. Загорчинов в "Ден последен"), П. Радева (върху "Записки по българските въстания" на З. Стоянов), Й. Маринова ("Пътища за възникване на вторична номинация в художествения текст и нейната стилистична функция", "Стилистична функция на "вътрешния монолог" и на "вътрешния диалог"), В. Вътов (поетическият език на българските символисти, езикът на Разцветниковите творби за деца).

2.9. Специално трябва да се открои областта на българската книжовно-разговорна реч. Великотърновският университет се превърна в национално признат център за нейното изследване, благодарение на научно-изследователската група, която беше създадена от Д. Чизмаров, и утвърдената традиция да се организират периодично национални и международни научни конференции, посветени на книжовно-разговорната и устната реч. В издадените досега девет поредни тома от поредицата "Българска разговорна реч" най-активно участие имат търновските езиковеди.

Сборниците от конференциите, организирани от Катедрата, свързани с проблемите на разговорната реч и устната комуникация

Сборниците от конференциите, организирани от Катедрата, свързани с проблемите на разговорната реч и устната комуникация

Последователно с книжовно-разговорна проблематика се занимават Р. Йосифова (тя изготви специално упътване за събиране на материал от книжовно-разговорната реч и посвети свои изследвания върху мястото на тази реч в системата на общонародния език, върху словореда, вариантността, обособяването, ритмичната организация, фонетическите особености), Й. Маринова изследва важни особености на книжовно-разговорната реч (непълнозначната лексика, семантични словообразувателни особености на глаголите и съществителните имена), Хр. Станева, П. Радева и др.

 

3. История на новобългарския книжовен език

За един период от две-три десетилетия (70-те - 90-те години на ХХ век) историята на новобългарския книжовен език беше научна област, към която се насочваха изследователските интереси на част от търновските езиковеди, но водеща роля имаше Р. Русинов. Той осъществи широкомащабна програма на конкретни проучвания: първо, върху езика на книжовници, учебникари, издатели, обществени и просветни дейци, писатели, преводачи от епохата на Възраждането и след Освобождението (като се започне от Паисий Хилендарски и се стигне до Никола Вапцаров и Николай Хрелков), второ, върху езика на периодични издания, трето, върху развойните процеси през отделни периоди, четвърто, върху ролята на градските говори, пето, върху ролята на граматическата литература в езиковите процеси, шесто, върху книжовно-езиковите школи, седмо, върху развитието на правописния въпрос, осмо, върху ролята на образованието и училището в изграждането на книжовния език, девето, върху развитието и установяването на отделните езикови норми. Всичко това му позволи да напише под формата на университетски учебници първата системна история на новобългарския книжовен език ("История на новобългарския книжовен език", 1976, "История на съвременния български книжовен език (ХХ век)", 1976; "Българският книжовен език след Освобождението (1878-1944)", 1985), да разкрие ролята на художествената литература в развитието и обогатяването на книжовния ни език ("Художествена литература и книжовен език. Материали за спецкурс", 1978), да опише поучителната история на правописния въпрос у нас ("История на българския правопис", 1981). Отделно внимание заслужават ценните изследвания на Р. Русинов върху приноса на най-видните български езиковеди за развитието и изследването на българския език ("История на българското езикознание. Очерци", 2000).

проф. Русин Русинов
Трудове по история на българския език
проф. Русин Русинов
1930-1998
Трудове по история на българския език

Приноси към изследване историята на новобългарския книжовен език имат и други търновски езиковеди: Ст. Георгиев (езика на д-р П. Берон, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков), В. Вътов (езика на Софроний Врачански, Г. Кръстевич, д-р В. Берон, С. Доброплодни), Ст. Попов и Ст. Стефанова (отделни страни от езика на Хр. Ботев, В. Друмев, Л. Каравелов), Хр. Станева (стилово изграждане на книжовния език и отражение на аналитизма в българския синтаксис).

Докторски дисертации в тази област защитиха Ст. Стефанова (върху абстрактните съществителни в езика на Л. Каравелов и Хр. Ботев, 1981), Ст. Попов (върху подчинените изречения в предосвобожденската публицистика, 1976), М. Гърдева (върху езика на Марин Дринов), хабилитационни трудове - В. Вътов (върху езика на С. Врачански).

 

4. Социална и териториална диалектология

В областта на социалната и териториалната диалектология трайно насочват вниманието си Б. Байчев и Цв. Карастойчева, а отделни проучвания имат и други търновски езиковеди: Р. Русинов (градските говори през Възраждането, централните балкански говори), Хр. Станева (диалектни текстове от Тетевенско), Л. Селимски (фонетични и лексикални диалектни особености), Г. Тагамлицка (говора на град Етрополе).

Докторски дисертации върху диалектоложки материал защитиха Б. Байчев (говора на с. Голица, Варненско), А. Петкова (говора на с. Петърница, Плевенско)

, а от социолингвистично естество са дисертациите на Цв. Карастойчева ("Словопроизводството в българския младежки сленг", 1982), Вл. Маринов ("Билингвистична интерференция в крайния български северозапад", 2007).

проф. д-р Б. Байчев
Трудове по диалектология
доц. д-р Цв. Карастойчева
проф. д-р Б. Байчев
Трудове по диалектология
доц. д-р Цв. Карастойчева

Б. Байчев беше първият търновски езиковед, който се насочи към социолингвистиката и заедно с М. Виденов прокараха пътя на социолингвистичните проучвания в българското езикознание с книгите си "Социолингвистични проучвания на град Велико Търново", 1988 и "Селото, градът и езикът на Ловешкия край", 1996. Той публикува и ценни образци от говорите на българи-преселници: от с. Търново, Узункюприйско в гр. Павликени, както и в далечни страни - в Перу, в Аржентина, във Венецуела.

 

5. Правопис, правоговор, пунктуация и езикова култура

Търновските езиковеди не остават встрани и от проблемите на правописа, правоговора и пунктуацията. Значителна част от разработваните правописни и пунктуационни проблеми са в пряка връзка с решаването на практически задачи в учебния процес по овладяване писмената форма на езика и възпитание на висока езикова култура у студентите. С приноси в тази насока са Р. Русинов, Д. Чизмаров, Ст. Георгиев, Хр. Станева, Р. Йосифова, Ст. Буров, К. Цанков, П. Радева, Л. Стоичкова, В. Вътов, М. Илиева, В. Бонджолова и др. По-голямата част от тях станаха колективен автор на сборника "Практикум по правопис и пунктуация", 1978.

Сборници по правопис и пунктуация

Сборници по правопис и пунктуация

Важна заслуга на търновските езиковеди в тази област е организираната и проведена национална научна конференция през 1997 г., материалите от която бяха публикувани в сборника "Проблеми на българския правопис и правоговор", 2001.

Специално трябва да се отбележат заслугите на К. Цанков (за разработване на цялостен курс по езикова култура и речев етикет "Езикова култура. Знания за езика. Правопис и пунктуация. Упражнения и тестове", 1994, "Речев етикет", 1988, "Социолингвистика и речев етикет", 1994) и на Ст. Георгиев (за подготовката на "Правописен справочник на българския език", 1998 и на "Самоучител по съвременен български език", 1997).

 

ІІІ. Перспективи за по-нататъшно развитие на българистиката във Великотърновския университет

1. В последните години българската наука като цяло е изправена пред сериозни трудности. Темата е широко дискутирана, но това не прави перспективите по-ясни и по-добри. Българистиката, вкл. лингвистичната българистика, не е изключение от тази отрицателна тенденция. За съжаление, оказва се, че българистиката в България вече не е приоритетно научноизследователско направление, което може да се тълкува и като бягство на държавните институции от задължението им да полагат грижи за духовното развитие и възпитание на българите. Оскъдното целево финансиране на родната и чуждестранната българистика, както и тоталната липса на финансиране в сегашната ситуация водят до демотивация на учените, спъват тяхното израстване, провалят научноизследователските им програми и проекти. Това отблъсква талантливите млади хора от кариерата на университетски преподаватели и учени, някои от които буквално се пренасят в жертва на младежките си идеали.

Не може да се пренебрегне и фактът, че е налице срив в интереса към филологическите специалности както на бакалавърско, така и на магистърско и докторско равнище. Трябва да се признае, че и самите университетски звена - факултети и катедри, имат немалък "принос" за съществуването и усилването на негативните тенденции, най-вече с това, че не реагират адекватно на съвременните обществени очаквания и нужди, предлагат трудни, тромави, претрупани програми и предявяват необосновано високи претенции към студентите. Обучението, което често има самоцелен, дори декоративен характер, не е обвързано с бъдещата професионална реализация на кадрите, нито пък самото то е достатъчно модернизирано, за да бъде привлекателно за младите хора.

Огромна слабост на нашата българистика е и това, че липсва обединяващ отделните регионални звена център, всеки работи повече за собственото си оцеляване, отколкото в името на някакви общи задачи и цели. Контактите между университетските преподаватели и учените не са институционализирани, те обикновено са плод на лична инициатива, отколкото на осъзната необходимост. Не сме чували за приемането на дългосрочни научноизследователски програми в сферата на българистиката, които могат да ангажират вниманието на учените от цялата страна и да привлекат и млади хора за тяхното постепенно осъществяване.

2. На този фон Катедрата по съвременен български език на Великотърновския университет прави усилия не просто да се задържи на повърхността, но и да продължи напред както в обучението и подготовката на специалисти, така и в научно отношение. В последните години се полагат усилия за привличане на млади учени - асистенти и докторанти. В момента в катедрата работят по дисертационни теми две асистентки и деветима редовни докторанти, които, надяваме се, са нейното бъдещо преподавателско ядро. Ежегодно се предлагат три магистърски програми: "Съвременна българска лингвистика", "Устна комуникация и книжовен език" и "Българският език като втори език (преподаване на български език в чуждоезикова среда и сред малцинствени общности)", които са тясно свързани с приоритетните научни направления, по които работи катедрата.

Защити на магистърски тези в Катедрата

Защити на магистърски тези в Катедрата

2.1. На първо място, това е направлението, свързано с проучванията на книжовно-разговорната реч и в по-широк аспект през последните години - на устната комуникация. В този контекст започват и изследванията на интернет комуникацията, по-специално на особеностите във функционирането на българския език в тази среда, в която, както започват да показват наблюденията, езикът се реализира под формата на "писмена книжовно-разговорна реч".

2.2. На второ място, в сътрудничество и с други катедри от университета и на базата на магистърската програма "Българският език като втори език" катедрата започва подготовка за реализация на проекта "Българският език в билингвална среда.Изследвания и образователни продукти за българския език - като втори език в България и на българите зад граница". Тъй като това е нещо ново не само за нас, но и за българистиката в национален мащаб, тук ще му отделим малко повече място.

Филологическата наука е загърбила в голяма степен проблематиката за усвояването и функционирането на българския език в билингвална среда. Проектът цели да запълни тази празнота, като осигури на педагогическите кадри и потребителите основни и иновативни лингвистични и психолингвистични изследвания, направени по теоретичен и експериментален път. От една страна, правят се изследвания, наблюдения, експерименти, обобщения и анализи върху чисто лингвистичните, психолингвистичните, социолингвистичните и лингвокултурологичните аспекти на усвояването на българския език в билингвална среда; от друга страна, предлагат се нови образователни продукти за подобряване на обучението по български език на децата билингви в България и зад граница (учебни помагала и електронни продукти), построени върху нови методически принципи, съобразени с резултатите от емпиричната и практическата дейност на научния екип и на неговите сътрудници.

Важна задача на проекта е да се развие и усъвършенства магистърската програма "Българският език като втори език", като се подготви нова концептуална рамка за нейното съдържание и се осигури модерна база за провеждането й - специализиран семинар и библиотека по билингвизъм. В разработения уебсайт на магистърската програма и проекта ще се позиционират пълна анотирана библиография по темата, както и всички останали изследвания и продукти, направени в рамките на проекта. Ще се подпомогне развитието на младите учени и докторантите, занимаващи се с проблемите на билингвизма и обучението по втори език.

2.3. На трето място, катедрата вече започна разработката на проекта "Модерна лингвистична българистика" - най-амбициозното и мащабно дългосрочно начинание на великотърновските учени, чиято поетапна реализация ще бъде сериозен принос за укрепването и развитието на българистиката в нашата страна. Проектът предвижда създаването на учебници и помагала по български език (в текстове, таблици, илюстрации и графики) и на електронни и на други книжни образователни продукти:

1. Учебен общ курс по български език (за ученици, учители и студенти).

2. Практически български език за общонародна употреба.

3. Български език за чуждестранни българисти и слависти (описателен курс) (в три версии: на български език, на руски език и на английски език).

4. Създаване на сайт "Модерна лингвистична българистика" с поддръжка на постоянна рубрика "Езикови справки и съвети".

Учебниците, помагалата и другите образователни продукти ще бъдат адресирани към българските учители и ученици, студентите в бакалавърските и магистърските програми по българистика и славистика на Великотърновския университет и на другите български университети, към преподавателите, учените и другите специалисти в посочените области, а също към чуждестранните студенти и преподаватели по българистика и славистика, както и към специалистите в областта на обществените комуникации, културните работници и към всички други читатели, които проявяват интерес по въпросите на българския език и култура.

В университетските зали

В университетските зали

С този проект научноизследователският екип, включващ всички щатни преподаватели на катедрата, докторантите, както и някои от нашите изслужили преподаватели, ще кандидатства за финансиране от Фонда "Научни изследвания" и от други организации. Организира се кампания за набиране на средства на дарители - възпитаници на университета, частни лица и организации, които милеят за България и българския език и вярват в доброто бъдеще на родната българистика. Ще се потърси и съдействие и подкрепа от министерството на образованието и науката.

За илюстрация на намеренията ето една съвсем обща схема на основния курс по български език:

А. Увод

1. Общонароден български език, книжовен език, диалекти, други норми и форми на българския език; Социална стратификация на българския език; Българската книжовно-разговорна реч.

2. Българският език като славянски и балкански език; Контакти и взаимодействие на българския език с други езици.

3. Възникване и развой на българския език; Създаване и развой на новобългарския книжовен език; Език, култура и манталитет на българите.

4. Писмо, правопис и правоговор; Езикова политика.

5. Речево общуване - принципи и стратегии на общуването; Речев етикет.

Б. Фонетика и фонология.

В. Морфемика.

Г. Словообразуване.

Д. Морфология.

Е. Лексикология, фразеология и лексикография.

Ж. Синтаксис и лингвистика на текста.

З. Употреба на българския език (стилистика и прагматика).

И. История на българското езикознание.

Й. Речник на термините, показалци, библиография.

Както може да се заключи, наред с традиционни дялове, като Фонетика, Морфология, Синтаксис и др., се предвиждат иновативни разработки на актуални въпроси на българския език, които досега не са били обект на обобщаващи трудове. Например в раздела "Контакти и взаимодействие на българския език с други езици" се предвижда разработката на следните въпроси: Глобализацията и националните езици, "Големи" и "малки" езици и перспективите пред българския език, Въпросът за езиково-културната идентичност в съвременното езиково и културно многообразие.

Разделът "Език, култура и манталитет на българите" обхваща следните теми: Езикът - основа за народностна идентификация, Езикът като семиотична система/като културен факт, Понятието "езикова личност", Модел на света, картина на света, езикова картина на света, Лингвокултурология, Език и манталитет и теории за българския език, Езиковото огледало - българският манталитет, фиксиран в езикови факти (Преглед на научните изследвания върху фрагменти от българската картина на света), Картината на света в обучението по български език като чужд/втори език.

В раздела по морфология граматическите категории ще бъдат изследвани във функционален аспект, срв. темите: Функционален подход към граматическите категории, Основни понятия във функционалния анализ, Функционално-семантични полета на граматическите категории, Именна категоризация и род, Количественост и число, Детерминативност и определеност-неопределеност, Компаративност и степен, Персоналност и лице, Казуалност и падеж, Аспектуалност и вид, Залоговост и залог, Темпоралност и време, Таксисност (времева локализираност) и таксис, Евиденциалност и преизказност-непреизказност, Модалност и наклонение, Взаимодействие на граматическите категории.

Изцяло иновативни са разделите по лингвистична прагматика и лингвистика на текста. В общия курс намира място и раздел "Речев етикет" със следните въпроси: Формиране на българския речев етикет (исторически бележки), Българският речев етикет като проблем на социолингвистиката, Лексико-семантично равнище, Морфологично равнище, Синтактично равнище, Функционално равнище, Етикетните формули в българския език: Изразяване на учтивост при обръщение, Етикетни формули при запознаване, Поздравите - традиция и инновации, Изразяване на молба и благодарност, Телефонният етикет.

Реализираните продукти по проекта "Модерна лингвистична българистика" ще имат нетрадиционно за такъв род издания оформление, включващо не само текст, но и много и разнообразни таблици, илюстрации, графики, схеми.

3. Това са основните научноизследователски направления на катедрата в бъдещата й работа, около които ще се оформят бъдещите научни школи със специфична, "великотърновска" проблематика. Въпреки посочените по-горе трудности и въпреки неблагоприятната в немалко отношения сегашна картина на състоянието на националната българистика ние сме убедени, че набелязаните направления и проектите по тях дават стимул на преподавателите и перспектива пред катедрата не само да отстоява завоюваните си позиции, но и да продължи да ги развива.

ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", В. Търново

 

 

© Пенка Радева, Върбан Вътов, Стоян Буров, Владислав Маринов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2013, № 7 (163)