* * *

web

Нощта е лека - лека нощ.
Той слагаше нощта на раменете си
и се отправяше на Юг.

- Колко тежеше тая нощ?
        - Колкото куфар пълен с бели ризи.
- Нощта има ли копчета?
        - Всяко следващо копче я приближава до деня.

Очите под клепачите му никога не спят,
винаги будни, показват нула часа.
Този Юг, в който винаги е нула.

- Кога очите му почиват?
        - Когато клепачите се шегуват.
- Очите му не са ли много кръгли?
        - Това е изискването към всяко око.

Той носеше нощта, в която спеше тя,
от пътя чаршафите са ветрила.
Леко и прохладно е на вятъра.

Въпрос на едно дете, наблюдаващо стиха отстрани:
ако някой открадне клепачите му,
какво ли ще показват очите му, когато спи?

© Радослав Чичев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Радослав Чичев. От прашинката на деня. Благоевград: Арс, 2011.