КВАЗИПОЕМА

web

1.

където заспахме на зелената лятна трева
пред заключените бунгала телата ни миришеха на билки
мисълта ни чиста звезда да зърнеш сърна беше достатъчно
всяко съмнение в нас да изчезне ръцете ни препълнени
къпини сърнели пъстърви изчезвахме и се появявахме
в премигванията на сова нощни деца замерящи слънцето
с пръски речна вода капчици туш във джобовете се плезехме
гората ни галеше топла студените утрини валежите
върху огледалото за бръснене чертите ни отразени
меки от сън твърди от безсъние вървят краката ни натам
навътре внимавай дерето хвани се за пънчето на гъба
страх откъснал си се стебълце пред парещите ноздри
на мечка звук от счупена съчка в храстите нещо се стряска
уплашено пиле в шубрака кълвач над главите
морзово писмо за нас легнали пред бунгалото

2.

събираш лъчите носиш черно шапка рокля ръкавици
прониквам в теб в светлината ти през декорите надничаш
размазаният грим изкривените ти черти нуждата от дистанция
хилядите превъплъщения и единствената самота концерт
за контрабас и зрител в море от глухари пренасяш
музиката зараза запушвам ушите си не мога да понеса
крещиш пред стотици пулсиращи сърца гласът ти резонира
да се приземиш да имаш корени да не си откъсната
желанието ти кукла без глава детски спомен избеляло
мастило от пиеса на брехт майка кураж с часове пръстите
треперят докосват пределите тялото ти е отвъд теб и за
това е безпределно няма жест който да те подчини само
думи и звук в сферата на късните лястовици отлитащи
въздушните коридори през лъчите разрушаващи
преди да стигнат до теб облечена в път и светлина

3.

където се събудихме в мекото легло чаршафи
бели безсънни ангели бдящи над нас възглавници
в тъмното на стаята спарен въздух прозорците затворени
с отварянето на очите първите предмети синки по лактите
сутрешна гимнастика да стигнеш до пръстите
на краката си смея се скърцаш като стария скрин на баба
ръцете са заети ключове кранчета за топло и студен душ
преди закуска любов поглъщаща материя къща
с формата на телата ни ти си навсякъде дори когато
те няма не излизам никога с часове седя на стола
върху теб бягам и седя на стола колкото повече те няма
свиквам с праха по книгите влагата паяжинените нишки
коридорите препълнени с чинии вилици чаши не мога
да помръдна ям и хвърлям огризки костилки рибешки
кости цапам мекото легло чаршафи одеяло

4.

облечен съм в джинсово яке дънки каскет
приличаш на инженер от 80-те малко смешен казваш ми
подготвяме са за преосветените филми на пиянските вечери
блудкава сладникавост континентите в бирените халби
шляенето кварталите непознатите разминавания и празните
дворове ръждясалите огради орнаменти неосъществени
спомени желанието да се превърнеш аз да се превърна
в случайна пролетна разходка клошарите липсата на дом
гласът ми по радиото изпаряващ се в световния етер
в края на алеята един приятел съблича кожата си черепът му
в ръката ми питам се и продължавам ти се смееш карам те
да го правиш през сълзи през мен за да продължавам
разграфяванията на града нови планове за преустройство
люлки от смъртта до живота увеселителни стрелбища
каторги и идеи на инженер от 80-те

5.

от земята израства гора от телата ни се раждат градове
разпръскваме се в географията измива ни морето от погледи
наведени глави катедрали кръстовища изчезваме в ъглите
чакаме под небесния покрив къде отиват екскурзиите
сезонните експедиции храна за спомени над чашата с чай
изпаряват се гледките в черното кафе разтваряме захарта
хиляди пътувания пълни сме с магистрали селски пътища
стихове със 220 км в час само кухненския стол знае колко тежат
морските гмуркания и върхове от които дишаме поглъщаме
масивите и въздуха седнали унасяме се вечерни шушукания
клаксони миризми към края на деня мечтаем да избягаме
завръщаме се без да сме се напускали как всички пътувания
се събират в случайни разлиствания марсел пруст си тананика
присмивайки ни се полегнал между възвишенията
от земята израства гора от телата ни се раждат градове

© Радослав Чичев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2013, № 11 (168).

Други публикации:
Радослав Чичев. Сърцето на ловеца е лисица. София: Сонм, 2013.