 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЕБЕДИТЕ В ЗЕМУН
красиво плават без да могат да обяснят
защо децата в училището за слепци
преди и след Войната
никога не са успели
да прогледнат
за плаващите като лилии тела
на убитите войници
и дали детските уши
със свръхнапрегнат слух дочули са
стоновете и въздишките
от концлагера наблизо
...
сега душите им са сажди
в белите дробове на паметта
и въпреки че ослепителни са
перата на лебедите в Земун
очите им все гледат гледат
но не виждат
и като въпросителни огънати са
нежните им шии
© Патриция Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2020, № 2 (243)
Други публикации:
Патриция Николова. Нашествие от думи. София: Рива, 2017.