5

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

Наближава Нова година. Аз съм възмутен и пак отчаян. Как няма да се отчая, след като хубавата ми секретарка флиртува с онова мазничко малко човече от профсъюзите? Отношенията ни с нея са дистанциращо учтиви. Всъщност аз съм си виновен, след като се държах така. Не знам коя част от мен е по-засегната: началническото ми самолюбие или мъжката чест. Това, погледнато отстрани, е даже смешно, но за мен не е така. В края на краищата това не е толкова важно. Вкъщи продължават да ме натискат за две неща: да се оженя и да кандидатствам отново за член (сещате се на какво).

Когато вечер се запием в градския ресторант с приятели или колеги, те също ми подмятат да се оженя. Даже понякога ми предлагат оферти, а това ме дразни. Никога не бих приел да се оженя за някоя чрез сводничество (разбирай посредничество). Не съм толкова закъсал, само дето съм малко вързан, но от време на време намирам отдушник. Понякога рефлексът на страха не се задейства и всичко с момичето протича нормално. Деля жените на три сорта: такива, в които мога да се влюбя (те са най-опасни за мен), такива, които силно ме привличат (те също са опасни, защото могат да се прехвърлят с лекота в първата група), и такива, които само ми харесват, но не държа на тях. Другите? Те не ме интересуват.

Така се случи с една учителка, прелетна птица от Варна. Млада жена, имаше си семейни проблеми и решила да започне отново живота си като се пресели в друг край на страната. Есента дойде в градчето и потърси работа. Предложих й да започне в местната гимназия, но тя предпочете едно село. Когато посещавах училището там или се срещнехме по съвещания в града, тя винаги намираше повод да ме заговори. На няколко пъти идва в канцеларията да носи някакви справки от нейното училище. И двамата бяхме сдържани, но и любопитни един към друг. Тази вечер се озовахме неусетно в кафето на центъра, след поредното "служебно" посещение в канцеларията ми. Следобед секретарката ми я нямаше - бях я освободил по нейна молба, имала някакъв личен ангажимент - и се заговорихме.

Тя беше дребна, едновременно слаба, но и закръглена. Беше нежна, което не й пречеше да има здраво тяло. Имаше естествено сини очи и естествено руси коси (нещо рядко по тези ширини на Европа), а кожата й беше блестяща и кадифена с матов оттенък. Не знам как стана, но този път останах спокоен, уверен; не се чувствах безсилен както друг път, може би защото беше непозната, дошла от другаде. Изпитвах трепетна радост от предстоящия секс, от което чак ми прималяваше, но напълно липсваше страхът от провал.

Отидохме да спим в едно крайпътно мотелче извън града. Любихме се цялата нощ, чак до първия автобус за нейното село. Кожата й бе прекрасна - гладка и съвършена, гърдите й играеха като неуловими рибки (е, чак пък неуловими). Още с влизането в стаята я прегърнах, инстинктивната съпротива на неочаквано силното тяло се усещаше само няколко секунди. Когато ръката ми влезе под полата и достигна топлото тясно място между бедрата й, усетих остра миризма. Приятелите ми казват, че имам развинтено въображение, но аз съм убеден, че тази едновременно тънка и остра животинска миризма у жените съществува. Сякаш не съзнанието, а тялото й казваше: "Готова съм за секс".

Не обичам различните животински миризми - топлото, прясно издоено мляко мирише отвратително на животинска утроба - черва или друга карантия, а миризмата на топло ядене, ако не съм гладен, също ме отвращава - но сега тази тънка миризма беше ясен атавистичен сигнал, унаследен от милионите години на еволюция. Явно бях много гладен, щом пренебрегнах обичайната си гнусливост. Гнус ме беше и да се целувам, но знаех, че това е неизбежно. Лигавият здрав и грапав език на младата жена безцеремонно проникна в устата ми и аз трябваше да търпя чуждия секрет. Оттук нататък само я слушах и мучах утвърдително. Не можех да говоря, защото задържах гъстата й слюнка в устната си кухина. Страхувах се да не я глътна или да я повърна. След като приключихме трескаво първия път, с нетърпение отидох в банята, пуснах водата, отворих си устата и слюнката сама падна в клозетната чиния като тежка, влажна желеподобна топка.

Учуди ме отново двойствеността в държането на тази жена. Приемаше ме с цялото си същество, но беше тиха и сдържана. След втория път си казах, че тя никога няма да стигне докрая. Но когато започнахме за трети път, тя очевидно се освободи окончателно от задръжките си, спря за миг и ме попита: "Ще издържиш ли още? "Не съжалих, че успях да запазя част от силите си за накрая. Ако жената под мен не се чувства свободна да изпита докрай удоволствието, към което се стремим и двамата, аз не съм изцяло удовлетворен, поне психически. Изведнъж тялото й започна бясно да се гърчи. Беше все така мълчалива, но цялото й същество се беше устремило към кулминацията на оргазма. След кратък вик цялата й енергия се освободи, тя се отпусна, а и аз можех най-после да се облекча. Усетих как спермата се стича бавно по вътрешната част на бедрото й, усетих и другата миризма: тежката и остра миризма на течността, която излизаше от женското тяло. Отвратително, но за сметка на това съм блажено спокоен.

Никога досега не бях срещал такъв ясен сигнал у една жена, че е свършила с акта. То пък като че ли кой знае какъв опит имам! Докато се чудех към коя категория да я причисля - втората или третата, съм заспал като новороден на другото легло. Последното, което успя да улови съзнанието ми, бе щастливото и спокойно настроение, което излъчваше стаята. Червената реклама на ресторанта светваше и угасваше, като променяше периодично обстановката, чуваха се стъпките на късните компании и техните възторжени гласове. И приятното боботене на Висоцки, който пееше, че не иска да лети за там, където го пращат...

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012