3

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

Когато се прибрах вкъщи, се навечерях разсеяно и влязох в стаята си. Живеех заедно с родителите си и семейството на сестра ми. С нетърпение очаквах мига, когато ще остана сам със себе си, защото тогава мога да се отпусна. Почнах да чета Колдуел, но бързо се отказах. Мислите ми се въртяха в познатия порочен кръг. Всъщност нищо особено не се бе случило. И точно там бе проблемът - че с мен нищо особено не се случва поради нерешителността ми. А дали беше просто нерешителност? И защо трябва да отдавам такова значение на секса? Сигурно, като остарея, жените няма да имат такава власт над мен и ще бъда по-спокоен, няма да живея в несигурност, няма да ме връхлитат комплексите. Е, добре, ами ако не са сексът и любовта, животът ще бъде ли така интересен? За какво ли пък трябва да се живее? Преди да умреш, ще създадеш деца, те ще си задават същите въпроси и накрая и те ще умрат...

Знаех, че желанието ми да се самоизмъчвам е безсмислено и вредно, но изпитвах някакво ненормално удоволствие да се обвинявам до безкрай. Мислите ми с възхищение се носеха из мрака на депресията, там се чувстваха свободни да се изявяват, без да бъдат ограничавани от скрупулите, налагани от обществените правила. Намирайки поводи да изтъква собствената си незначителност и слабост, част от съзнанието ми беше доволна да се саморазобличи безпощадно...

След такива умозаключения достигах дъното на собственото си его, след което започваше съпротивата. Това е борбата на разума с ирационалното и първичното. В душата ми винаги оставаше едно зрънце, твърдо като диамант, от което започваше съпротивата - срещу себе си и срещу всичко враждебно около мен. Истината всъщност бе, че отдавна не бях любил жена, на мен това ми се случва рядко, и затова изживявах толкова бурно един случаен флирт. Всъщност не беше случаен, точната дума е несъществен, но това е друг въпрос.

Другите не са по-стойностни от мен. (Само така!) Това, че простащината е винаги дейна и шумна, не значи, че тя е винаги права. Нали казват, че простите определено са повече от интелигентните. (Я виж ти, откъде тръгнахме, а докъде стегнахме! Това не ти ли е познато вече?) Аз, естествено, съм от вторите, трябва да се гордея с умственото си "превъзходство". Да, но винаги съм завиждал на енергичните, просто устроени хора. Те като че ли не се страхуват, че ще сгрешат и са по-свободни.

Всъщност кое ми дава право да се мисля за по-добър от другите или за по-глупав? Всички тези преживявания и породените от тях глупави разсъждения не можеха да премахнат превъзбудата, която усещах едва ли не като физическа болка, нищо, че на моменти я притъпяваха. И така, след като отново не можах да реша нито сексуалните си проблеми, нито душевните, си останах в досегашното до болка познато безтегловно положение на човек, който не знае какво иска и как да го постигне. Добре, че дойде един приятел и излязох навън. Седнахме в кафето на центъра, където най-после успях да се успокоя. Тук, сред приятелите, можех да бъда себе си и да казвам каквото мисля.

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012