26

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

Съкрушен съм! Тя ме избягва! Отначало не вярвах, мислех, че се заблуждавам. Защо? Защо? Това не го бях очаквал. Мъката ме хвана за гърлото. Мислите ми бяха вече тревожни, не исках да се примиря, но нищо не можех да направя. Всичко останало ми изглеждаше безинтересно, скучно и глупаво. С досада разговарях с хората, защото съзнанието ми беше обсебено от новия проблем - не можех да я видя, да говоря с нея. Мъката ми премина в постоянна болка. Започнаха да ме питат да не съм нещо болен.

Почнах да я дебна като хищник жертвата си. Един път влязох в кабинета й и се нахвърлих с мълчаливо настървение върху нея. Усетих как болката ми намаляваше, но буцата в гърлото не се махаше. За пръв път започна да се съпротивлява истински и се отскубна от мечешката ми прегръдка. Устата ми беше пресъхнала и не можех да кажа нищо свързано. Тя ми съобщи с тих и задавен глас, че ще се изселват да живеят и работят в Търново. Мъжът й бил назначен там и за нея също имало осигурена работа.

Не знаех какво ми става, бях съсипан и объркан от този неочакван обрат. Приближих се плахо и я прегърнах отново - този път нежно и внимателно. Отново усетих познатата топлина, аромата на тялото й, реалността на формите. Този път не ме отблъсна, сгуши се в мен, но това трая само няколко секунди. Каза ми тихо: "Пусни ме! Не издържам повече!" Думите бяха преглъщани и изговаряни с мъка. Тази заповед не можех да не изпълня.

Като че ли едва сега започнах да осъзнавам какво се случва. Настървението и болката се преляха в засилваща се празнота. Излязох си тъжен, по-тъжен отвсякога...

Те заминаха. Но болката остана и аз не исках да изчезне, макар че ставаше все по-непоносима. Нямаше логика, нямаше никаква логика в това мое мъчително състояние. Само трябваше да се уча да свиквам оттук нататък, да живея с липсата и болката. Боли, боли! О, как боли! Денонощно. Трябваше да минат много дни, за да заработи мозъкът ми отново и да търси начини да се справям с непоносимите чувства. Реши не да забравя, а да съхрани това, което се случи между нас.

И да вярвам в себе си! Това беше най-важното сега.

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012