22

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

Ходех унесен, в транс. Живеех двойствен живот. Едната част от мен продължаваше да изпълнява задълженията си по инерция, но това беше моята външна обвивка. Под нея се криеше моята истинска същност. Живеех и мислех само за нея, само заради нея. Чувствах, че подлудявам, чувствах, че съм луд, но нищо не можех и не исках да направя, защото бях щастлив и най-после свободен, истински свободен. Как няма да съм луд, като съм обзет само от една маниакална мисъл?

Още на другия ден тя дойде у дома в сънния летен следобед, където най-после успях да я обладая. Най-после, най-после! Но пак не бях на ниво, поне спрямо нея. Вече знаех какво ще открия под дрехите - формите, които нетърпеливо усещах с цялото си същество под дрехите, ми се показваха още по-прекрасни и съвършени, но съзнанието ми беше насочено само към едно - да проникна в нея колкото се може по-бързо, не можех повече да търпя.

Бях като побесняло животно. Затова, въпреки че постоянно и жадно я гледах, не можах да запомня почти нищо от нея, дори и отделни кадри, показващи части от нейната география. Знаех, че повърхността й беше много добре разработена, с обгрижвани ниви, със заоблени хълмове и уханни падини. Горичките бяха малки и красиво оформени, от изворите бликаха меки звуци, топлина и влага. Но това по-скоро го усещах, виждах го размазано като в мъгла.

Този път успях, но имаше опасност пак да оплескам околностите. Веднага след като се озовах в любимото тяло, почувствах облекчение и заплаках. Заплаках тихичко, на пресекулки. Плачех, защото почувствах огромно облекчение. В този момент осъзнах силата на огромното напрежение, което ме разкъсваше досега. Отпуснах се благодарен върху нея. Усетих как разгорещеното й тяло още тръпне, диша учестено. Извиних се, че съм избързал, трябваше да се чувствам донякъде виновен. След малко започна да диша по-дълбоко и да ме гали успокоително. Нямаше значение какво казва, важното беше, че вълшебният и тих, влюбен глас достигаше до съзнанието ми като неземна музика.

Макар че тя не можа да уталожи жаждата си, не ми се сърдеше, защото ме обичаше. Не изпитвах чувство на вина, както би трябвало да е. Може би защото бях окончателно удовлетворен, може би защото бях уверен, че следващия път най-после и при двамата ще се получи, ще има пълен синхрон помежду ни. А може би и защото знаех, че за това няма да бъда обвиняван и критикуван. Любовта е най-всеотдайното, но и най-егоистично чувство у човека. Изпитваш огромна нужда да отдаваш нежност, но и да я получаваш. За сексуалната задоволеност да се отблагодариш със същото.

И всичко това само за да бъдеш щастлив, на всяка цена. Може би е чиста случайност, че се влюбих точно в тази жена, можеше да бъде и друга, но точно с нея се получи. Каквото и да е, бях безкрайно благодарен на съдбата.

Лудостта ми премина в друга фаза. Мозъкът ми денонощно се занимаваше с нея, дори когато спях. Беше изпразнен от всичко друго. Понякога ме хващаше страх от мен самия. Сетивата ми бяха изострени до крайност, бях като животно, което брани собственото си щастие. В същото време умът ми работеше уверено и мощно като ядрен реактор, който изпълва с енергия цялото ми тяло. Не изпитвах страх от нищо и никого. Бях едновременно спокоен и напрегнат, като двете крайности се балансираха.

Третият път беше най. Повече не можеше да бъде, можеше само да се повтаря, но пак щеше да бъде все така неописуемо, знаех го. Душите ни ликуваха, телата ни ликуваха. На света бяхме само ние двамата и това ни бе достатъчно. Постепенно се изпразвахме и освобождавахме от всичко. След няколко часа се почувствахме леки, неземно леки и свободни от себе си и от всичко, което ни ограничава. Накрая изпихме по една чаша шампанско. Не бяхме гладни, не бяхме жадни, просто празнувахме - тихи, спокойни, щастливи, нежелаещи нищо повече. Не мислехме какво ни предстои, просто в момента бяхме щастливи и нищо друго не ни вълнуваше. Чувствахме се прeчистени и леки. Заради тази минутка на празник, на тържество си струва да изтърпиш всички гадости на живота.

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012