2

Никос Йоанидис

web | Интимният живот на един номенклатурчик

Когато влязох в канцеларията си, секретарката ми поднесе пощата. Започнах да сортирам писмата. Повечето от тях изискваха изготвянето на справки за какво ли не. Информацията, която трябваше да се дава в Окръга, беше толкова обилна и разнородна, че не оставаше време да се събере от здравните служби, училищата, детските градини, читалищата, да не говорим за градската болница. Много хора там трябваше да седят и пишат разни отчети и справки, нямаше да могат да си свършат истинската работа. Това бе някакво бюрократично безумие и затова аз често нагласях данните, бях се превърнал в спец по бързото съставяне на информации. И без това познавах добре работата на подчинените ми учреждения.

Всички правеха така, бях убеден в това. Тази дейност, на шега или наистина, се нарича стъкмистика. Започнах да пиша поредния отчет, а на секретарката си дадох да печата едни таблици. Тъй като в стаята нямаше достатъчно място, тя пишеше на малка масичка встрани от мен. Беше седнала така, че когато се обръщах към нея, се виждаха бедрата й в дълбока перспектива. Полата бе достатъчно къса и опъната и дори с невъоръжено око се забелязваше в дъното белия триъгълник между краката. Тя беше отскоро на работа при мен, беше секси и колегите от другите служби ме закачаха заради нея.

И походката, и гласът й предизвикваха желание у всяко мъжко същество. Не ми се щеше много да я взема на работа по очевидни причини, но кметът на общината бе категоричен, когато се откри това щатно място преди няколко месеца. Беше усмихната и толкова учтива, че учтивостта й често пъти преминаваше в служебно флиртуване с началника. Но не беше самонадеяна, а притеснителна и изпълняваше стриктно служебните си задължения. Така предизвикваше допълнителна симпатия. Тръпки ме побиваха, когато се протегнеше да вземе нещо от бюрото ми или когато клекнеше пред картонетката с досиетата на служителите. Това, естествено, се правеше така, че да не може да не се забележи.

Тъй като имаше много за писане, аз извадих моята "Марица" и също започнах да печатам. Имаше едно спешно писмо до председателя на Окръжния съвет за отпускане на финансови средства за ново оборудване на здравните служби по селата. Пишещата машина беше за ремонт, но все не ми оставаше време да я занеса на сервиз в окръжния град. "Е"-то вече съвсем не се виждаше и дори и шефовете ми в Окръга познаваха този мой особен "стил" на писане, при който празните пространства между буквите се четяха за "е", почти като в арабското писмо. Но сега машината започна да засича много и често се случваше няколко букви да се струпат една върху друга. В кабинета настана невъобразимо тракане, като че ли пишещите машини се състезаваха коя по-силно ще чука. Отначало ни бе забавно, поглеждахме се и се смеехме, но моята стара "Марица" започна все по-често да заяжда.

Когато реших да започна за четвърти път писмото, предишният лист заяде и не искаше да излезе от валяка. Аз се ядосах много и станах - ако бях сам, щях да го скъсам и да го хвърля в кошчето. Усетих, че и секретарката става, уханието и топлината на женското тяло започнаха да се приближават опасно. Когато хълбокът й се опря о мен, а мекото докосване на дясната й ръка премина през ризата ми и порази ръката ми, аз бях парализиран и зашеметен. Знаех, че се случва нещо, което не мога и не искам да контролирам, и се оставих в ръцете на съдбата. В следващия миг се оказах изтласкан назад към библиотеката зад мен, но тъй като мястото беше тясно, слабините ми бяха притиснати от облечената в черна пола гъвкава задница на жената. Моментално се втвърдих, което увеличи неимоверно много налягането между двете тела. Напрежението беше толкова силно, изненадата толкова голяма, че аз си дръпнах ръцете и ги вдигнах настрани, вместо да направя това, което се изискваше в случая от мене.

Не си спомням какво точно стана в следващите няколко мига, защото бях силно превъзбуден и обсебен от мощното въздействие на женското тяло. Знам само, че тя написа набързо на нейната машина проклетото писмо. В следващите часове бавно излизах от шока и се опитвах да възстановя мисловната си дейност. Не съм девственик в биологичния смисъл на думата, не се смятам за грозен, защото някои момичета очевидно ме харесват, но на жените не им върви с мене. Почти винаги идва момент, в който се уплашвам и отдръпвам, става инстинктивно. Започнах да губя присъствие на духа. Не бях в състояние да кажа нищо свястно, ломотех под носа си. След като написа, каквото трябваше, излезе, търсейки си работа по другите канцеларии. Тя също беше смутена от моята реакция или по-скоро от липсата на такава. И двамата усещахме конфузността на ситуацията.

Останах сам и потънах заедно с гемиите си в морето на самосъжалението. Животното в мен беше възмутено и ми ръфаше сърцето, присмиваше се на акъла ми. До края на работното време успях да запазя маската на спокойствие, макар че бях съкрушен и нещастен. Чувствах се самотен, докато колежката я нямаше. А когато влезеше в стаята, мъчението се засилваше. Тя вече ми изглеждаше недостижима и затова още по-привлекателна. Избягвах да я гледам.

© Никос Йоанидис
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2012
Никос Йоанидис. Интимният живот на един номенклатурчик. Варна: LiterNet, 2012