БУНТЪТ СРЕЩУ НЕЕСТЕСТВЕНОТО, ИЛИ ЕСТЕСТВОТО НА ХАРМОНИЧНОСТТА

Начо Христосков

web

Истински даровитият творец никога не се свива предпазливо в черупката на личните си преживявания и не вади плахо от нея темите на творчеството си. Самоограничаването в някакви рамки е непоносимо и невъзможно за неговия пространен ум и дълбочината на сетивата му.

Точно такъв тип творец е Дим. К. Дим. Заявил го е и показал досега и с творчеството си на карикатурист, и с поезията си. Новата му стихосбирка "След Десети" само категорично потвърждава тази негова творческа същност.

Лирическият герой осъзнава личностния си "аз" като активна част от целостта на заобикалящатия го материален и духовен свят. За него идеалът е естественото, природосъобразното и нравственото. Те са основните елементи във формулата за постигането на хармоничността.

За Дим. К. Дим. понятия като "родина", "майка", "патриотизъм", "родова памет", "човеколюбие", "социална справедливост", "любов", "обич", деца" и "семейство" не са кухи. Лишени са от често срещания у някои автори външно ефектен, но художествено неефективен и не въздействащ върху читателя фалшив блясък на високопарната поетическа патетичност.

"След Десети" съдържа три поетически цикъла.

Първият от тях е озаглавен "Пейзажи". Както показва самото му заглавие основната тема в него е природата. Но за Дим. К. Дим. тя не е само обект на естетически възторг. Не е и механичен сбор от растителен и животински свят. За неговия лирически герой тя е естествения израз на хармоничността и мъдростта, на вечното и непреходното. За притежаващия способността да вижда човек, тя е източник и на вдъхновение, и на поука.

Вторият цикъл, дал заглавието на стихосбирката, може да бъде охарактеризиран само с две фрази - смела и честна гражданска позиция, обективен социален поглед и бунт срещу несправедливостта. С езика на поетичното авторът показва своето отношение към уродливостите на процесите и явленията в България след 10-ти ноември 1989 година. За Дим. К. Дим. естественото и хармоничното са деформирани от партийната хамелеонщина и спекулация с надеждите на хората за по-добър живот. Партийната бесовщина,

Трескавата алчност към забогатяване не чрез почтено предприемачество и истински способности, а чрез измами и всякакъв род тарикатлъци, са тъмните и грозни петна върху фасадата на българския преход от комунизъм към демокрация. Вероятно доста от истините в този цикъл няма да се харесат на много от партийно рамкираните хора. Но честната поезия никога не търпи партийното оцветяване и затова чест прави на автора, че смело и безкомпромисно, с болка и гняв, е изрекъл на поетичен език тези обективни истини.

Третият цикъл е със заглавие "Мои тайни". Темата за социално-политическото тук е на заден план. Гласът на лирическият герой е по-мек и приглушен. Доминират темите за родовата памет, за преклонението пред майката, за любовта и семейството, за зигзагообразията на житейската съдба, за междуличностното приятелство. Поетическите послания в тези стихотворения внушават и убеждават, че само дълбокото осъзнаване значението на гореизброените теми превръща човешкия живот в естествен и хармоничен, прави болката и страданието поносими, а радостта от щастието истинска.

Наивно е да се счита, че поезията може да промени съществено света. Но ако е открита, с честната и смела гражданска позиция на автора си, със своите художествени послания тя може да облагородява и извисява човешкия дух.

Убедено считам "След Десети" за даровита и значима стихосбирка.

© Начо Христосков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2018, № 11 (228)