Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЗМЕЗДИЕТО НА АГНЕТАТА

Начо Христосков

web

За разлика от другите места в държавата, кражби в това село се случваха рядко. Ала един месец преди Великден овчарите в него направо пощуряха. Буквално всяка нощ от кошарата им изчезваше по едно агне. Броят на откраднатите животинки вече надминаваше петдесет. Явно крадецът ги криеше някъде и изчакваше да дойде Великден, за да ги продаде в града за курбан. Сигурно бизнесът с крадено го влечеше неудържимо, защото набезите му върху кошарите не спираха.

Въпреки бдителността си, овчарите не можеха да го уловят. Те се вбесяваха и ужасяваха не толкова от загубата на агнетата, колкото от наглостта и жестокостта на крадеца. Овца не беше пипнал - беше преценил, че теглото й ще го затрудни да се измъкне бързо. Ала всеки здрав и прав млад мъж можеше дори да тича с преметнато отзад на врата десетина килограмово агне...

Всяка сутрин овчарите оставаха потресени, щом намереха поредния отрязан агнешки език... Повече от сигурно бе, че преди да награби агнето, крадецът предварително мълниеносно отрязваше езика му, за да не може то с блеенето си да го издаде...

Овчарите бяха корави мъже, ала сърцата им се късаха от жал, когато събираха от тревата отрязаните агнешки езици... До един бяха решили: заловят ли крадеца, няма да се обаждат на никаква полиция. Просто ще го претрепят с тоягите си на място, така както се трепе бясно куче.

Великден дойде, но те не успяха да заловят жестокия крадец. Кой е бил той, се разбра чак след три години. В съседното село от устите на две вече тригодишни момиченца-близначки излизаше само безпомощно и тъжно мучене. Оказа се, че са били глухонеми още при раждането си. Очите на двете нещастни деца виждаха обезумялото от болка и страдание лице на баща си и протегнатите му към небето ръце. Обаче не можеха да чуят воплите му: "Господи, аз режех езиците на агнетата! Господи, аз крадях и режех езиците на агнетата!". Още по-малко пък немите деца можеха да произнесат някаква утешителна дума...

 

 

© Начо Христосков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2015, № 6 (187)