Мирослав Ангелов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ЖАБКА

Мирослав Ангелов

Проверих пощенската кутия днес и какво да видя... жабче бонзай.

Изобщо не започвам сказка за хакерка, омагьосана от зъл виртуален дух, защото всъщност отворих капак на кутия извън виртуалния свят. От този тип, дето си имат забит дървен кол в земята и поставено умалено подобие на ламаринен вагон отгоре му, но без набора колела. Като всяка истинска кутия и тази размяташе червената ръкавица с едно пръстче, прикрепена върху дясната страница. Само за сведение, извън разказа. Стрелката принципно стои клюмната, но винаги се вдига приятелски, когато поставям писмо за отнасяне от пощальона в бялата кола, със синьо-червен надпис през средата.

В пощенската кутия видях няколко рекламни брошури, извлечения от сметки и безплатния местен вестник. Нищо неочаквано. Жабката седеше встрани от тях. Един сувенирен, тъмнозелен Буда. Не съм напълно сигурен, но нямам спомен да съм чувал подобни миниатюри да квакат. Тази, малко по-голяма от нокътя на големия пръст на крака ми, също бе мълчалива. Няма да ти каже едно здравей, няма да се извини, че те е стреснала. Нищо подобно. Вероятно просто си медитираше. Протегнах ръка за хартиите от кутията, които щях да запратя веднага с баскетболна кука към предварително отворената боклукчийската кофа, когато жабката внезапно скокна в отворената ми длан. Почувствайки мократа хладина, неволно дръпнах ръка навън. Жабката явно само това е чакала. Безплатен, и при това жив, елеватор. Вече отвън, тя се ококори като за последно пред очите ми и с бърз скок се озова на земята. Вторият джъмп я скри под оформения като стена храст - вечнозелената разделителна линия между кутията и кофата ни за смет.

И толкова. Всички свърши дотук. Всяка жаба си знае мястото. Моето се оказа пред "тефтера" (смачкания ми лаптоп) със задача да опиша случката. В леглото, пак мислех за тази жабка. Представих си я като преродената душа на някой уморен служител от американските пощи. После в тъмното потърсих вратата на камерата над хладилника, за шоколадов сладолед... и изненада. По хладилника, висок почти до небето, крачеше моята, или някоя друга, малка жабка.