Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖАБКА

Мирослав Ангелов

web

Проверих пощенската кутия днес и какво да видя... жабче бонзай.

Изобщо не започвам сказка за хакерка, омагьосана от зъл виртуален дух, защото всъщност отворих капак на кутия извън виртуалния свят. От този тип, дето си имат забит дървен кол в земята и поставено умалено подобие на ламаринен вагон отгоре му, но без набора колела. Като всяка истинска кутия и тази размяташе червената ръкавица с едно пръстче, прикрепена върху дясната страница. Само за сведение, извън разказа. Стрелката принципно стои клюмната, но винаги се вдига приятелски, когато поставям писмо за отнасяне от пощальона в бялата кола, със синьо-червен надпис през средата.

В пощенската кутия видях няколко рекламни брошури, извлечения от сметки и безплатния местен вестник. Нищо неочаквано. Жабката седеше встрани от тях. Един сувенирен, тъмнозелен Буда. Не съм напълно сигурен, но нямам спомен да съм чувал подобни миниатюри да квакат. Тази, малко по-голяма от нокътя на големия пръст на крака ми, също бе мълчалива. Няма да ти каже едно здравей, няма да се извини, че те е стреснала. Нищо подобно. Вероятно просто си медитираше. Протегнах ръка за хартиите от кутията, които щях да запратя веднага с баскетболна кука към предварително отворената боклукчийската кофа, когато жабката внезапно скокна в отворената ми длан. Почувствайки мократа хладина, неволно дръпнах ръка навън. Жабката явно само това е чакала. Безплатен, и при това жив, елеватор. Вече отвън, тя се ококори като за последно пред очите ми и с бърз скок се озова на земята. Вторият джъмп я скри под оформения като стена храст - вечнозелената разделителна линия между кутията и кофата ни за смет.

И толкова. Всички свърши дотук. Всяка жаба си знае мястото. Моето се оказа пред "тефтера" (смачкания ми лаптоп) със задача да опиша случката. В леглото, пак мислех за тази жабка. Представих си я като преродената душа на някой уморен служител от американските пощи. После в тъмното потърсих вратата на камерата над хладилника, за шоколадов сладолед... и изненада. По хладилника, висок почти до небето, крачеше моята, или някоя друга, малка жабка.

 

 

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2013, № 10 (167)