Мирослав Ангелов - Войникът, който умря

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ВОЙНИКЪТ, КОЙТО УМРЯ

Мирослав Ангелов

През хиляда осемстотин и първа година, един напълно обикновен на външен вид, въшлясал и смърдящ войник, свали от тялото си, за първи път през последните месеци, остатъците от униформата, която носеше и която му служеше едновременно като костюм за балове в празни салони, като нощна роба в безсъниците и като разпознаваема от врагове и приятели одежда, разряза залепналите от пот и кал ботуши, здрав телешки бокс с обков от сребърни налчета, и обшити със сребърни нишки, прибра ненужните оръжия - пушка, двуцевен пистолет и къса, абордажна сабя - в ковчега, положи ги до сватбената рокля на мъртвата си съпруга и бос подгони патките в двора. От града, място от трийсетина схлупеници, или приближени по нужда къщи, църква с камбанария, няколко кални улици и гостилница-магазин, с приходящ вечер обслужващ персонал - курва, музиканти и гробар, на път след последната битка, в която единствените оцелели бяха Страх и Мизерия, бе закупил за баснословна сума мастило, хартия и вино, плащайки за тях немалка част от заграбеното в битките.

Куцият граф умря от тиф и остави в наследство за най-близките си, или най-близки до него люде в точния момент, мършаво тяло, изгорено в ров ведно с камарата други трупове, торба дукати, поделена според заслугите от командира, и старинен ръкопис, сгънат от треперещите ръце на лудия свещеник.

Сграбчена, птицата изкряска на умряло, не толкова от болка, колкото от уплаха, точно в мига на раздялата с трите най-красиви и специални пера от опашката си. Мъжът, прегазвайки калта в двора, се прибра с плячката в погълнатата от мухъл и воняща на животинска урина и тор къща и затвори вратата след себе си. После на един дъх преполови виното, седна върху празното буре - единствения стол в единствената стая, постави запалените свещи на маса, оцеляла по чудо през лютата зима, и в сумрака на съзнанието, останало без светлината на побягналото от ужас слънце, се зае бавно да изписва заглавието и първите два-три реда от книгата: "Животът и смъртта, или войната, в която умрях аз, Джон Деймиън Лайв."