Мирослав Ангелов - Стената на плача

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

СТЕНАТА НА ПЛАЧА

Мирослав Ангелов

"Стените плачат ли? - попитах Бог.

Тъгата е човешка - отвърна ми той."

- Моля поставете вашата карта! Моля поставете Вашата Карта! Моляя… Поставете ВАШАТА КАРТА!!

Откъде и как се появиха чукът и пироните - нямам спомен, но гласът закова молбата вътре в главата ми, точно между очите, и аз заплаках. Болката се заигра като вакуум с празна консервна кутия и ме прилепи към стената. Опитах да захапя прашинките, лижех камъка с надежда за малко хлад против лавата, в която се бе превърнал мозъкът, пръстите на разперените ми ръце безнадеждно рисуваха по грапавата повърхност.

- Айре ве, к`во се пипкаш?!

Извадих от джоба продупчения на кръст с шест дупки автобусен билет и написах върху бялата страна:

"Моля спрете страховете и болката. Моля!"

Сгънах билета. Бавно. И го поставих в пролуката на банкомата

Допълвам те, боже, "...и вярата също".