Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СПИРКА "КЪПИНКА"

Мирослав Ангелов

web

В горещото поле на скиторене, сред къпинажа, с теб попаднахме на железопътната спирка, чийто покрив вероятно бе отлетял подир птиците. Разпознахме я по губещия тухла по тухла първи перон, празната кутия на часовника и скелета на пейката, прилепнала в основата на грозната фасада. Линиите бяха изтръгнати, но редиците черни мравки около нас наподобяваха релси. Добре, че не сплетохме посоките си; малей, как само хапят тия войни, принудени да защитят своята общност! "Спирка "Къпинка", стана й кръстница, е хубаво име за гара, в която тръни, сменящи разписанието, са и хартията за външния нужник, и целодневната безплатна охрана, и чакащите пътници. Къпините бяха чудовища. Късахме ги до пренасита, целихме се с плодовете, пак ядохме, напълнихме термоса за лед, правихме любов под близката круша и голи и омазани в къпинова кръв по залез цамбурнахме в хладния поток. Дорде смъквах мокрото и зъзненето по теб с тениската и пръстите си, й разказвах за "призрака-воайор на кантонера", ти засочи нещо зад гърба ми, каза: "мисля, че е той", лудешкият ти смях ме бутна на земята и сякаш вятърът те понесе към слънцето, та чак при новата жп линия. Светещите ти ръце весело посрещнаха и изпратиха "пътника", после и влака "Варна-София". Любимото ми рошаво плашило до огромните, вечно бързащи червеи, с десетките отворени очи. Нощта ни предложи умората като такси, помниш ли? А на следващия ден се надигнахме в два след обяд и закусвахме къпини.

 

 

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2015, № 8 (189)