Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОМИЧЕ НА СЕЛО

Мирослав Ангелов

web

Митромира Подмустачкова се поклащаше в хамак, разтеглен до бабина усмивка под златната сянка на помнещото всички и всичко дърво, и понеже практикуваше разделно хранене едва от месец, се чудеше праскова ли да бъде, или да са двете сини сливи. Накрая заръба солетите. Носът и части от челото й дразнещо се белеха на парцали. Приятелките в чата оцениха ситуацията за силно депресираща, с възможност и за по-трайни последици.

- Искам едно кисело мляко и крем след изгаряне с по-бързо действие, защото скоро се прибирам в града.

- Миче, нямаме подобно чудо, но я да ти дам още една кофичка. Те бабите с подквасеното мажат децата или с ракия, ама тя ще ти щипе. Земи, земи. Послушай дядо си Юсми, стар рибар е той.

Хоремагът ухаеше на мастика, цветовете на повечето чаши светеха в зелено, а навън облаците се мотаеха над ветрогенератора, вдигнат на единствения баир после селото. Митромира плати двете кофички и хляба и се врътна пред погледите на драговирчени, които се разшумяха не на шега; гледаха повторението на екшън сериала и преследването ги бе хипнотизирало.

- Митре, кафето с една лъжичка ли го пиеше, или с две?

- С подсладител, бабо, но да не го сбъркаш с хималайската сол, че двете са една до друга.

Само след минута баба Митранка закуцука с подноса, на който освен чашата бе турила и чиния с подредени обикновени вафли, няколко лимонени резенки и халва.

- Бабо, на диета съм, сто пъти ли да ти казвам?! Ще ходя на кастинг есента.

- Добре, Митренце, добре. Не се ядосвай, но поне една вафличка изяж. Виж се, маминке, какво хубаво дупе имаш, а крачетата ти едни такива слабинки.

Мразеше най-много фамилното си име. Дори повече от дупето си, което от малка ненавиждаше. Дядото на баба й - Сотир Подмустачков, бе хайдутин и четник, споменат като сподвижник на баш воеводите в учебника по история за седми клас, но този факт малко вълнуваше момичето. Основният проблем на Митромира бе друг. През пролетта се влюби в учителката си по химия. Не бе споделила с никого, затова пък в края на учебната година всичките й пръсти като един бяха с изгризани нокти.

По сребърния поднос скоро се чу приятното дрънчене на костилки, което раздвижи опразнените чаша и чиния. Облаците явно също се бяха размърдали, защото загърмя.

 

 

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2014, № 6 (175)