Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХЛЯБ

Мирослав Ангелов

web

"Когато обичаш нещото, или някого, всичко ти се получава. Излива се с лекота..."

Така говореше майсторът, преди да ми даде да вкуся от тестото, както правят само истинските майстори, "дават ти да опиташ началото, за да ти е по-вкусно после цялото".

"Един хляб е продуктите, от които е направен. Но в хляба са и пещта, ръцете ми, дървата за огъня, трудът на всички хора, които ми помагат, подкрепата на семейството. Всичко, замесено с любов. Ела, седни на това столче да изчакаме малко. Как ухае само, а? Скоро ще ги дръпна обратно. Огънят ми е приятел, но и той става лаком, ако му се предоверя. Стихия е, момче. Стихиите не са хора, помагат ни, но са друга работа. От мен да го знаеш."

Малкият син на майстора-хлебар, който си играеше на двора с дървено колелце, неволно ме върна в детството.

Същото ухание на селски хляб и аз, малко по-голям от това дете, стиснал левчето по стъпалата към вратата на хлебарницата. После баба чупеше голям комат, в който вмъкваше сирене. Откъсваше един домат от градината и аз доволно и предоволно се тъпчех и джурках.

"Докторите разправят, че не било полезно да се яде топъл хляб, но аз си мисля, че са изследвали онзи, който купувате вие в града. Ето, да се почерпиш, Балканът няма да избяга. Жената е напълнила чушките със сирене. Пак ние си го правим. Отчупи си от хляба, не се срамувай. Нож не ти е нужен. Вкусен, а?"

Колелото на малкия юнак мина през камък и се катурна. Детето падна, постоя малко начумерено, после се изправи и взе камъка. Тежеше, но го домъкна до камарата с другите камъни, която хич не беше близо. Прибра колелото под навеса, пусна помпата, изми си ръцете с вода от герана и седна до нас, на масата под асмата.

Подухваше приятно, като лек гъдел.

"Учим го на труд. Не му обещаваме нищо в замяна. От мъник аз и майка му обясняваме, че трудът е едно от основните и важни неща за здравето и затова, когато вършиш нещо полезно, с желание и после видиш плода на труда си, ти самият се чувстваш по-добре. А здрав ли си, можеш всичко друго."

Потърсих с поглед раницата си. За мой срам я бях захвърлил в началото на циментовата пътека. Преместих я до колелото, съпроводен от окуражителните песни на птичките, и извадих една книга. Понякога си нося да чета по баирите. Подадох я на детето. То ми благодари, лицето му грейна и хукна към майка си, забравило за храната.

"Сигурен съм, че подари нещо хубаво на хлапето. Всяка вечер жената чете приказки. И аз му разказвам по някоя история, но съм уморен. Много работа, ама сладка. Не се оплаквам. Рано си лягам, рано ставам."

Купих си един хляб за из път. Увих го в хартия, после в торбичка и го поставих внимателно, най-отгоре. Прегърнахме се с майстора и нарамих раницата.

Калдъръмът водеше към гората във височкото, виждах и началото на пътечката. Ама хич не бързах за края. Хижата беше там, горе под върховете, и си ме чакаше.

По пътя настигнах една баба и я поздравих. Тя ми отвърна и се засмя истински с изкуствените си зъби.

- Ей, момче, бил си при хлебаря, нали? Миришеш на хубаво. И да поздравиш поляните от мен, че може да са позабравили дъртото..

Вече обичах това място. Тръгнах нагоре...

 

 

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2014, № 3 (172)