ДЪРВОТО И СМЪРТТА

Мирослав Ангелов

web

Дърво номер сто и тридесет и едно внезапно реши да умре.

То нямаше абсолютно никаква причина да мисли за смъртта. Беше здраво и право градско дърво, в разцвета на силите си. Бе обградено със себеподобни. Клюките го спохождаха често. Прибоят се чуваше. Птичките не го отминаваха.

Идеята обаче се загнезди. Спусна се отнейде, по-черна и от гаргите, и започна да го човърка отвътре. Да го гори в пламъка на студения огън. Дървото тръпнеше цялото само при мисълта, че може скоро да напусне този свят.

За начало то, като добър хазяин, предупреди всички свои наематели, не пропусна дори и най-малката листна въшка. Каза им, че до седмица би било добре да напуснат безплатните квартири, защото има нужда от промяна. Обаче и дума на обели за смърт.

Последният червей си сгъна куфара в края на седмия ден, а кълвача-дървопомагач издълба надписа: "Затворено до кога - не знам".

Втората задача бе да проучи как стои въпроса с умирането. Оказа се далеч по-трудно, отколкото си мислеше.

Желанието да привлече светкавица отпадна от самосебе си. Шансът това да се случи бе по-голям единствено от възможността да го ухапе бездомно куче без глутница и същото да го зарази с бяс.

Можеше и да се разболее, да изсъхне поне частично и хората да се погрижат да го отсекат. Можеше, ама не можеше. Хората се бяха погрижили предварително, пръскаха постоянно, затова и всички обитатели често бяха на хапчета.

Най-сигурен му се стори вариантът с внезапния вятър. Трябваше да се нагласи, да се наведе под правилния ъгъл, описан в учебника по физика, и да чака. Така пречупването не му мърдаше.

Накрая уведоми дърветата съседи. Доста от листата изпопадаха от смях. Всички мислеха първоначално, че се шегува. То обаче твърдо показа сериозността на намерението си като благодари на всяко дърво за споделените моменти. Чак тогава другите дърветата забелязаха как странно се е килнало сто трийсет и едно и веднага го обявиха за лудо. Мъдро дърво-психолог, което можеше да помогне в случая, имаше само на две места, но и двете твърде далеч, в Сибир и в Амазонската джунгла.

Един ден едно момче, почти мъж, реши да излезе навън, въпреки предупреждението за опасност от буря. Не се страхуваше нито от вятъра, нито от дъжда. Бързаше за среща, която според него бе особено важна в живота му.

Шквалът, който не подбираше много поради своето кратко проявление, се появи типично за себе си. Внезапно, с помощта на морето, в силата на бурята, но без да се съобразява с пътя й. Дървото отрано усети лакомия вятър и се усука още малко, за по- сигурно. Не се страхуваше, не мислеше за болката. Единствено затвори очите си.

Вихърът се появи по-бързо от кълбовидна мълния. Завъртя се около "пътника", подскочи нагоре и като торнадо помете съседното дърво, номер сто и тридесет, което падна без "ох".

Момчето, почти мъж, така и не успя да стигне до важната среща.

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2013, № 10 (167)