Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪВРЕМЕННИТЕ "ЧИЧОВЦИ"

Михаила Кацарова

web

Когато трябваше да помисля по въпроса кой би бил достоен да носи титлата "Чичо на 21. век", започнах с медиите, преминах през злободневните теми, които дискутираме на маса, модата, кавгите, книгите, сериалите, храната, обичаите и изобщо всичко, определящо нашето битие. Някак си неусетно си припомних наблюденията на някои български и други балкански публицисти, писатели, музиканти и мои лични познати по тези въпроси. Открих не само че между отделните картини има много общо, а и че аз самата, за гордост или срам, съм част от съвременните "Чичовци". Но всъщност дали всички на Балканите не сме?

Типично за "Чичовците" е безвремието. Те са спрeли своя часовник през 1868, когато е разгромена четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а за нас времето постоянно се върти около едни и същи събития. Като че ли не сме преодолели историята и тя е национален въпрос в настоящето и вероятно ще бъде и в бъдещето. Причина за това безвремие обаче е гордостта ни, която не може да преглътне нито славата, нито обидата от миналото, а рови с пръст в раната и се опива от болката или просто от силната балканска ракия, докато индивидуалният балкански шовинизъм и патриотизъм на думи не залее световната кръчма с цел да удави главно Съединените американски щати. Но това така и не се случва - за добро или за лошо никой не може да прецени, защото всички дребни хора и държави се намираме в новото Джаково кафене - на думи сме големи и славни, но млъкваме веднага, щом минава онбашията. В това се състои основният ни потомствен инстинкт за самосъхранение.

Гледаме как някой някъде води някаква религиозна война, но не ни интересува и сме абсолютно безразлични, докато не "подпали и нашата черга". Защото и Бог, и Аллах са били българи, сърби, хървати, гърци, босненци, македонци, албанци и други "балкански субекти" според етническото самоопределяне от последното преброяване.

Между съседи се караме досущ като "чичовци", а враждите са ни завещани още от деди. Разбира се, фокусирали сме се върху треската в окото на съседа, а не виждаме гредата в своето - това важи еднозначно за всички страни в спора. Никога няма да признаем някои исторически грешки, които са допуснали народите ни, вместо това, като "чичовци" ще атакуваме и по възможност унищожим този, който дръзне да ни ги посочи, ако, разбира се, въпросният нещастник се намира на границите на полуострова. Иначе външните ще оставим да ни наричат мръсни, грозни, невъзпитани, крадливи и дори ще им благодарим за оказаната чест, само защото имат повече власт от нас и евентуално може да извлечем и някаква изгода от цялото унижение.

По езиковите въпроси за всички видове йоти дори не ми се започва, защото нашите "интернет чичовци" сами вече са се объркали кой от кого си е "откраднал" езика. Ще кажете, че сме твърде примитивни, но това не е примитивизъм, просто целият ни малък полуостов е твърде емоционален да се товари излишно с допълнителни тревоги като образование или здравеопазване, а задълбава в добрите стари "въпроси на живот и смърт".

Идеализираме западняците, както "чичовци"-те идеализират Русия, Англия и "Молдовата", въпреки че просто се самозалъгваме, че познаваме всички страни на живота на Запад. Дори нашенците, завърнали се за малко в родния град, въпреки че са мечтали за "манджите" на майка си, люлката на двора, песните на висок глас, случайните разговори с някой непознат, миризмата на печени чушки и изобщо цялата балканска "анархия", докато са предъвквали имигрантски пълнозърнест европейски хляб, прокарвайки го с безвкусни ястия в малките си студени квартири, заобиколени от студени непознати, които усещат като полицейски началници, дебнещи да ги обвинят в "селяния" - най-големия страх на балканския субект. Дори тези хора, много добре съзнаващи изгубеното, не могат да си "изкривят душата" и да признаят, че на Запад не е толкова добре, колкото са си го представяли, а бързат да се похвалят колко по-чисто и подредено е всичко.

И все пак, въпреки безвремието, голословието и ината си, на Балканите сме най-чаровните, забавни, трогателни до сълзи, музикални и сърцати "бойци", които светът някога е виждал. И с това трябва да се гордеем. Не с дънките си "Левис".

 

 

© Михаила Кацарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2012, № 11 (156)