Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ще те има дълго време
Даже няма да те има никога
Просто исках да си до мен
Нали знаеш
В трудните моменти да държиш малката ми ръка
Студената и самотна
В голямата
Гола
И студена
Стая
Когато те виждах без да знаеш
Бях в свят от усмивки
Препусках в него като птица
Красива птица
Крехка и мека
Съвършена
И слънцето така галеше тази птица
А ти прегръщаше
Прегръщаше я
И стискаше
И убиваше
А тя умираше
В ръцете ти
Тази птица която обичаше
Умря
Млада и красива
Перата й хвърчаха навсякъде
Кръвта
Се стичаше
По клоните на тялото ти
Впивайки се в теб
© Мартин Костов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.10.2015, № 10 (191)
|