НИРВАНА

Мартин Костов

web

На Г.Н

Запознахме се... Ако трябва да бъда честен, не помня как. Опитвам се да се сетя, но не мога. Дори и мястото, на което се видяхме за първи път, не помня. Май беше на рожден ден на общ познат. Ти май беше пияна или поне малко след началото на купона не ти трябваше много, за да дойдеш при мен и да ме питаш дали имам гадже. А аз, аз май бях за пръв път в трезво състояние и май снимах въпросния рожден ден. Всички гости искаха снимки с рожденика. Позирахте, пиехте, целувахте се. Момче с момче, момиче с момиче и момиче с момче. Докато всичко това се случваше, се обърнах назад. Ти лежеше на дивана, а бившата ти върху теб. Беше хванала ръцете ти и ги беше изпънала. Целувахте се, а аз започнах да ви снимам. Правех клип. Харесваше ти да гледаш обектива на фотоапарата и да фокусираш вместо мен. После се смеех и те гледах. Смеех се не на това, че се целуваш с момиче. Просто ми харесваше да те гледам и да ти се усмихвам. Харесваше ми всяко твое движение. Да бях твоята бивша! И докато исках и си представях как съм момичето върху теб, стана време да си тръгвам. Всички бяхте пияни, разгонени, толкова будни и възбудени. Оставих ви да празнувате и да се забавлявате както прецените за добре и си тръгнах, а на въпроса дали имам гадже, май ти отговорих, че нямам. Беше ме срам да ти кажа, че всъщност си падам по мъже. По принцип не ме интересува кой какво знае и говори за мен, но точно от теб ме беше малко срам.

Дни по-късно си представях устните ти и онзи твой поглед - с часове неискащ да напусне главата ми. Ръцете ти и извивките на тялото. Прехапването, притварянето на клепачите, отместването на косата, аромата ти, носещ се в стаята, който ме пристрасти, кожата ти - всяка вечер бяха мой сън. Сън, който не исках да свършва, часове на денонощието, в които не исках да се будя, не исках да излизам, не исках да виждам момичета, не исках да усещам миризми, не исках да се допирам до тела и да целувам устни, за да не забравя твоите, които с огромно желание исках да усещам. Да ги усещам по мен. Да усещаш моите по теб. Да те имам. Да ме имаш. Да ни нямат. Докато смъртта ни раздели.

Седмици след всички тези чувства, сънища и желания отново започнахме да се срещаме. И отново не помня как и къде. Май беше дошла да те снимам. Искаше да те снимам гола, без да качвам снимките никъде. Актовата фотография сближава хората. Фотографът с модела. А моделът е толкова гол, колкото фотографът никога не е мислел, че ще може да го види. Влезе в апартамента и ме погледна. Попитах те, дали искаш кафе и цигара. Направих го и ти подадох стъклената чаша, на която остави устните си. Червило и отпечатъци. Пушихме по цигара и те попитах дали ще започваме. Ти беше готова отново да позираш. Готова да фокусираш всичко случващо се, но този път гола. Знаеше, че съм гей и че не се дървя от момичета, което е почти вярно. Или поне беше. Влезе в студиото, което бе в хола на апартамента, понеже той беше голям, и седна на един дървен стол, който се намираше по средата на сивия фон.

Започна да сваляш дрехите си, с които изглеждаше божествена. Започна от токчетата. Бавно се наведе към тях, за да отвържеш тънката, малка каишка с катарама. Отвърза ги и се събу. Обективът трепереше в нежните ми женствени ръце. Или поне ги мислех за такива. Очите ми търсеха място, където да се скрият. Ти започна да сваляш презрамките на късата си черна рокля над колената. Започнах да се потя. Всичкият огън и цялата жега в мен напредваха и отчетливото напрежение в панталона ми ставаше все по-видимо. След като свали презрамките до рамената си, поиска да те разкопчая. Ципът, намиращ се отзад, като лента върху чертата на живота и гръбнака ти, не искаше да слезе надолу. Натиснах малко и бавно го свалих. Фотоапаратът, който се крепеше на врата ми, започна да забива. Отдалечих се на няколко метра от теб, за да се досъблечеш. Остана по сутиен и бельо. Нямам никаква идея какви бяха цветът, кройката и дизайнът. Не помня. Бях надрусан. Бях препил, не бях на себе си. От теб. Затворих очи. Направихме няколко снимки по бельо, но това не беше достатъчно. Искаше актова фотография. Искаше да си гола. Исках да си гола. И беше. Разкопчах сутиена ти, докато оставях устните си по врата ти. Ръцете - навсякъде, а фотоапарата на статива, с който снимах. Бяхме потни, сами и бяхме истински. Горещи и бавни, щастливи, но само докато очите ми бяха затворени. Отмести стола с облегалката към мен и твоето лице към апарата, който искаше да заснеме всеки сантиметър от теб поотделно. Гледаше ме. Исках те, но не те имах. Гърдите ти стояха като картина на Да Винчи. Толкова добре и толкова на място и толкова към мен, че езикът ми не устоя да не ги погали с върха си. Леко присвитите ти крака, които бяха на раменете ми, заглаждаха устните, докато погледът ми навлизаше в теб бавно и все по-дълбоко. С острото на гласните си ме галеше навсякъде, а ръцете ми преместваха косата ти и всяка прашинка по нея. Всичко беше само фотография. Изкуство и акт. Акт на телата. Акт на душите. Акт на времето. Акт, създаден в студиото. След фотосесията се облече. Отново запалихме по цигара, която изгоря бързо, и си тръгна, а аз още не те познавах.

Месец по-късно, докато отново те сънувах, се звънна на вратата. Не помня кой дойде и защо. Какво искаше и какво правехме, но ти беше също там. Тук при мен. Говорихме си, опознавахме се, смеехме се. Влюбих се в теб. Исках да се снимаме, да създаваме и творим, и часове по-късно останахме сами. Сами за няколко дни, в които всяка вечер пиехме по малко алкохол, говорехме много, снимахме и слушахме "Нирвана". Спяхме на отделни легла в една стая, под един покрив, на няколко метра от хола, в който те снимах. Защо не правихме секс? Защото бях гей? Защото ти беше бисексуална? Защото ни беше срам? Защото не бяхме пили достатъчно? Защо? Аз мисля, че дори сексът в този момент не беше нужен. Времето с теб бе единственото успокоение в гнусния ми живот. Започнахме да излизаме заедно и с приятели. Да ходим по кафета и да се събираме. Ходехме на един строеж, викаха му "Лебеда". Там играехме на криеница, аз пушех трева и се друсах. Ти пиеше сок и пробвахме разни игри. Замеряхме се с камъни и летви с ръждясали пирони, с тухли итонг и какво ли не, но не за да се ударим, а за майтапа и играта. Докато играехме на криеница, ти два пъти падна в една и съща шахта. Единия път с левия, а другия път с десния крак. После спряхме да играем, защото стана време всички да се прибираме. За съжаление, ти и един от приятелите ми не си тръгнахте. Останахте. Останахте, за да се чукате на строежа. Мръсни и потни. Върху тухлите, под звездите, в ръцете на вечерта и в прегръдките на вятъра. Прибрах се, изкъпах се и си легнах. Надрусан, вече чист, почти заспиващ. Объркан от това, че ми пука за теб и може би малко депресиран.

Бях на кино. Не помня кога и кой филм гледах, не помня колко беше часът и ти ми звънна. Искаше и настояваше да се видим. Казах ти, че ако искаш, може да дойдеш в мола - да се видим и да пием кафе и че съм в киното. Да дойдеш при мен и също, че не съм сам, ами съм с момчето, което те изчука на строежа. Съгласи се и каза, че след малко ще си при нас. И дойде. Може би трийсет минути след като затворих телефона и с интерес се бях загледал във филма за един затворник, ти пак звънна и каза, че си пред киното. Трябваше да го зарежем и да дойдем при теб. Станахме, изчистихме местата си от всички разсипани пуканки и излязохме от салона. Застанах с гръб към стълбището, намиращо се срещу касите и някой сложи ръката си на рамото ми. Ти беше дошла с полиция в мола. Но защо? Сложиха ни белезници. Хората ни гледаха. Беше смешно. Свалиха ни в колата, аз седнах от едната страна, ти по средата, а другото момче, от другата страна на колата. Заведоха ни в Шесто районно и ни разпитваха, тоест мен. С теб вече май го бяха направили. Оказа се, че всичко се случва заради момчето, с което бях на кино. Не се беше прибирал от доста време в тях и го бяха дали за издирване. Мен и теб ни пуснаха, но него го задържаха.

Излязохме отпред, качихме се в трамвая за една спирка и отидохме в един огромен парк. Имах малко трева в портфейла си. Свих я и се напуших. Ти не пушеше и затова стоеше на метри от мен. Изпуших я и легнах на една пързалка. Ти дойде и ме прегърна. Разговаряхме, не помня за какво и защо. Май ме целуваше или аз теб. Не помня. Станахме, разхождахме се, хванати за ръка, и после те изпратих. Не помня защо и докъде. Трябваше ли да се прибираш? И защо? Беше посред бял ден. Отново бях сам. Напушен. Навън, със забавени движения на тялото в бързината на света и въздуха, който ме изпуши на една дръпка.

© Мартин Костов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2016, № 1 (194)