Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФЕВРУАРИ

Мартин Костов

web

Сутрин е. Точно станах и вече си бях измил лицето, зъбите и ръцете. Кафето ми ме чакаше, ти спеше, а аз се чудех, какво да правя. Сам, сутрин е. Толкова е топло. Приятно за цигара на прозореца и прегръдки под завивките с теб, но ти все още ме сънуваше. Взех кафето си заедно с пепелник и цигари. Разбира се, и запалка. Накъде без нея. Седнах до тебе, запалих си цигарата, глътнах си от кафето, което така упорито горчеше в устата ми. Докато слизаше все по-надолу и се удряше във всички стени на тясното ми, парещо гърло, те погледнах. Ти беше легнал по корем, а едната ти ръка се намираше под възглавницата, другата - отстрани на тялото. Краката - единият широко изпънат до края на леглото, а другият - леко присвит. Спеше. Сънуваше. Мърдаше. Щеше да ми бутнеш кафето. Докато го оставях на нощното шкафче, ти отвори красивите си очи. Погледна ме, усмихна се, каза ми да сляза малко по-надолу, за да ме прегърнеш и протегна едната си ръка. Направи го. Целуна ме. Каза и "добро утро". От телевизора звучеше "Believe" на Шер, а в душата ми Тони Стораро - "Ако една звезда си", а навън викаха деца.

Но на нас това не ни пречеше да се въртим и губим в прегръдките си. Не ни пречеше да се обичаме и да се искаме. Не ни пречеше да сме верни един на друг. Времето беше наивна рисунка на второкласник. Ти не беше в скапаните ми прегръдки. Беше, но не беше истински. Пуснаха песента на Натали Имбрулия "Torn". Песента, която слушах малко след като ме изнасилиха. Песента, която, когато я чуя, сякаш променя живота ми. Песента, която слушах, когато те чаках, защото за пореден път теб те нямаше... Пак не беше, където трябва да си. Ти дори не знаеш къде трябваше и трябва да си.

Споменът се заби в погледа ми, сякаш бяхме на кино. Пред очите ми се озова целият клип. От случилото се. Потрепнах. И продължавах да треперя. Питаше ме какво ми е, защо се случва това. Питаше. Но само питаше. Треперех, защото ти просто знаеше за това, но не изпита и капка от тази болка. Не, че искам, разбира се - винаги се радвам, когато си добре и щастлив. Но въпросите ти ме дразнеха. Музиката също.

Сменихме с Бритни Спиърс "Everytime". Песента едва бе започнала, а ние вече се гледахме в очите, всичко беше толкова красиво и романтично. Не исках да свършва. Тогава отворих леко устата си и прошепнах: "Поздрав с това". Но сякаш не ме обичаше достатъчно или се учеше да ме обичаш. Ти мълчеше тъпо и ме гледаше сякаш съм те поздравил с парчето "О, колко си прост". Прекарахме известно време в тази поза, един срещу друг, легнали, прегърнати, слушайки музика. Бе красиво и приятно. Но тогава... Времето е най-добрият лекар. Знам го. И знам - ще излекува всяка рана в и по мен.

 

 

© Мартин Костов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2016, № 7 (200)