Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИДЕНИЯ ОТ ТУК

web

* * *

Тук всичко е, където трябва, ясно:
в небето - пух (или е облаче хвъркато?!),
в полята - нивите и вятърът,
накрая им - салкъми, брястове -
пронизали са светлината -
или накъсала е тя зеленото:
ту купчина листа - ту слънце;
и се промъкваш през тунелите им -
нагоре, в синьото - без дъно е!
А долу - сред поляните, ливадите -
клатушкат се едвам стадата гъски -
и крясъци издава бялото -
ту помирителни, ту пък насъскани -
и толкова е силна врявата,
че селянките сред нивята,
с лютива пот наместо грим,
избършат си с ръка челата,
па си намигнат със съдбата:
излишно е да биеш път до Рим!

16.06.2017

 

* * *

Едва очи отлепил, виждаш в утринта:
листа, листа, листа...
Кога ли са успяли и през нощта не са ли спали
та спали-недоспали по всяка клонка гъсто
накацало зелено ято.
Но и без ветрец дори тук-там кюлчета злато е разлято
от слънчева разплава
и чудо е - не ги изгаря.

Слънцето се е разтекло.

20.02.2013

 

АВГУСТ

От слънце уморени
са миризмите, цветовете,
но още са зелени
листата вплетени
едно о друго,
режат,
ако ги пипнеш:
сред мрежата им -
гоят се тикви.

1 юни 2013

 

ДЪБЪТ

1.

Едно по едно отхвърля листата,
сякаш да се откупи.

(Сводът смръщен мълчи).

Вече е гол!
Гол голеничък...

Както майка го е родила.

13.03.2103

2.

Исус
разпънат от себе си.

29.12.2019

 

МАЛКО ПРЕДИ СПРИЯТА

Светкавица напука стъмналия свод
Удареното от предишен гръм дърво
за миг макар
възкръсна

29.12.2019

 

ПРЕД ДЪЖД

Най-първо рухна небето -
лекотата, тежала хиляди тонове -
задуши всичко -
от корена до върха на тревичките...

Настръхна ластара на тиквите -
разпериха слонски уши листата им -
вслушат се в последната тишина
преди взрива на бурята -
лава от огън и вода едновременно...

25.03.2018

 

СВЕТКАВИЦА

На парчета разчупва небето...
Угасява я мракът и частите слепва.

Светлината разкъсва.
Мракът събира.

Сплела и двете -
руква да дави сляпата сприя.

26.10.2019

 

* * *

Цяла нощ, с най-тежката си артилерия облаците гърмяха.
В небесните покрайнини не стихнаха ни миг среднощните им сражения.
Светкавиците до кост обелваха мрака, заъгляха всяка стряха,
заслепяваха, не спряха,
додето не зашляпа дъждът - парчетата от шрапнелите им...
И заизлива се, направо се унесе...
Прахта и клечорака, насъбраното от жегата - отнесе,
удари го на песен,
a после се пренесе с благослова си над нивите.
Валя и наваля се, стихна и утихна.
Последен гръм изпрати за последно поздрав.
От нейде полъх ли, ветрец ли нивите нагъна, отръскаха си гривите,
И стрък по стрък - изправиха се пак
и от преди по-бодри.

08.06.2017, 03.30 ч.

 

СЛЕД ДЪЖД

Залезът късен
Топло червено и синьо студено
Повтарят го локвите
късове счупено огледало
разхвърляно из ливадите
остро и режещо
паднало небе
късове студ
И чаплите върху него
До половина нагазили
прерязани нозе
и води алени
заедно вкочанени.

Небето ли е огледано
Водата ли е отразена

25.03.2018

 

ОГЛЕДАЛО

Не по Силвия Плат

Тръстиката трепти да се огледа...
Надзърта в себе си: с небе е обградена.
Ни то, ни езерото имат край...
И тя - не може тя да се познай.
Обезкуражава се в безкрайността!
И май че съжалява, задето се огледа тя...
А пък дървото?
Видя си всяка пукнатинка на кората.
А пък гората - как е страшна с тишината...
И колко чучулигата е лекокрила!
И свраката - в гнездото си какво е скрила...
Открива всичко от незнанието скрито
и няма вече скрито и покрито!
И всеки пита се в неведа:
а всъщност трябва ли да се огледа?

А то за всекиго разтворило е двери...
И всеки - прав - стои на пръсти.
Озърта се...
Трепери!

26.03.2019, 05.40-05.45 ч.

 

ВИДЕНИЕ ОТПРЕДИ ВЕК

Слънцето доизлъска калайдисаните котли
Толкова лъскави, че чак боли
Трепти водата, стъпка по стъпка, от гъвкавия стан
Плиска-разплисква се насам-натам
Лъскави локвички, за да личи
де да хлъзне слънцето
първите си лъчи

25.11.2018, 11.00-11.04 ч.

 

СРЕДНОЩЕН ДЪЖД

Шумът се слегна, разтопи, разнесе
и ако още тупат капки, те са
оцеждането на листата,
докато сглъхне в тишина,
в която
наситена е всяка жажда,
натегнал клон се скършва,
земетресение се ражда,
или светът се свършва...

18.06.2014, София

 

ГАРГИ

Грозни сте като името си
Налитате като зло
Като злото човек ви избягва.

А навсякъде сте накацали...

20.01.2018

 

СЪМВАНЕ-РАЗСЪМВАНЕ

Съща мишка -
утро сиво;
сива пепел...
Светлината ли промуши в мрака нишка,
или - неизгрял - денят е изгорял...
С пепелта му слънцето главата си посипва...

25.05.2012, София

 

* * *

Нощта - дълбока, черна яма,
отнийде - искра светлинка.
В окото ти да бръкнат, няма
и да усетиш ти така.

Притихнала лъка - полето!
В душата си ли, в него ли вървиш,
или по дъното в морето
без до брега да изпълзиш...

Водите, леко като сянка,
отмята с лай сърдито псе...
Луна ли, камък ли се мярка
или бял кон нощта пасе?

19.03.2017

 

ФОЛКЛОРНО

От гърбавия хълм навярно
като кобилица превит е хоризонта.

Сама мома посред полето е черешата обрана.

Увяхва китката за обич в бухналата й корона.

Прелива на зората от котлите
водата ненапита...

28.12.2012

 

* * *

Първият сняг не стана последен -
три дни и три нощи валя и валя...
Спри се и взри се - дето погледнеш
в бяло белеят бели села.
Неми, затрупани, сънно притихнали,
сякаш ги няма, не са и били.
Пушечец рехав едва от комина
точи се, рее се и се смали;
гъне се, гърчи се...
И се разсее...
Вест ли разнася така с утринта:
спира животът и се намества
вечна,
безмълвна
скуката на света.

19.-20.04.2017

 

РОДНА КЪЩА

Спомняш си единствено комина:
пушекът изчезва лъкатушно
като връв на някакво хвърчило,
пуснато от рая към земята.

Николай Кънчев

Няма и камък от нея.
Небесният покрив протече.
Ручи времето за рушене.
Планината пак си е тук.
А мама я няма и няма....
И отидох при нея.
Вече съм синапено зърно.
Но я няма и там!
Няма и никакъв рай.
Самата земя е хвърчило!

25.11.2017, 04.00-04.20 ч.

 

* * *

Когато светлината изтънява, а набъбва мракът - стрък подсечен - пречупвам се на две, на две се сривам, потъвам мигновено на дъното на тъмнината, утаявам се и няма светлина, ни звук задълго и само сънищата свързват тукашно с отвъдно.

Когато светлината наедрява, а отстъпва мракът, събуждам се почти всесилен и от мен се сриват развалините на нощта, а сънищата се разбягват като сенки, от изгрева подгонени, изпукват раменете ми, снага разкършвам, ръцете ме сърбят за работа и аз започвам новия си ден, о ден, след дни поредни - на старостта безсмислените дни...

22.01.2016

 

* * *

Щом раззелени - и запрелиства гората.
И все не харесва!
Докато откъсне и последния лист!

09.08.2015, София

 

ХОРО

Няма първи и няма последен
Ред без ред
На живи и мъртви
На мъртви и живи
(На мъртвите живи
На живите мъртви)
Добре си дошъл
Добре си заминал
Бил си не бил си
Бил ли си
Но кръгът се върти
Де му е краят
Де - началото

Свирят небесните музиканти

А някой още по-отдалеч
мелодията им диктува

13.12.2017

 

НЕЩО КАТО НИЩО

Изтрополя, изшумоля -
с крака, с крила, с какво ли...
Докато да го видя - стана невидимка.

Само клончето потръпва още...

2015

 

ВМЕСТО ПИТАНЕ

Което е от тук
Не е ли от там

29.12.2019

 

ЗДРАЧАВАНЕ

Залезът ляга, за да се събуди като изгрев...

21.10.2018

 

МОЖЕ БИ БЕЗСМЪРТИЕ

В това, в което гледам
очите ми остават
и как ме гледате
от там ви гледам...

03.01.2016

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2020, № 1 (242)