Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
В гората вятърът потъна,
като крадец я претършува,
разклати я и я разсъни...
Опада клечорак и шума.
Подвикна глухо улулица,
приплясна, литна надалече...
И нежно, с борови иглици,
прониза ме самата вечност.
29.07.2012, Ярема
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2017, № 6 (211)
|