* * *

web

Окучиха се кучките.
Котките се окотиха.
Едни оцеляха, а други ги няма.
Прежълтели - изсъхнаха на боба шумките.
Вадя коловете, един по един ги подреждам под бора.
От дъжд и от сняг ще ги пази и здрави
ще ги забия в земята напролет отново.

Ленивите облаци лазят лениво.
От влага провиснали, влачат се ниско.
Като вълна ще ги разчепкат клоните иглисти -
вълна гъста и тлъста, бяла и сива...
Със зелено надвил е джодженът жилав.
Стрък по стрък го обирам, на китка го свивам.
Тук-там - разцъфтял е за последно трендафила.
От сланата попарени,
последно разпукват
розите алено.

Веселеят и тръпнат, все същи, латинките. Събирам им семето.
Дрезгаво кос се провиква - нощес е настинал.
Май и морковите да извадя вече е време.
Всичко в мазето да спастря за догодина.

Ако имам и друга година...

02.10.2011, Ярема

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2017, № 2 (207)