Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)
Марин Георгиев
web | Някой винаги гледа
ЗА ДВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ
Едното е за скъпия ми Николай Кънчев.
Като сега влизам в читалнята на библиотеката на читалище "Георги Димитров", днес "Съгласие", в Плевен. Пролетта на 1967 е. Уволнен съм преждевременно, по болест; без диплома за средно образование съм, с едничко упование - поезията. Трескав, разтварям тогавашните литературни издания; в ръцете ми е "Пламък". И: о, чудо! Две стихотворения от Николай: "Кукувича прежда" и "В гората има някой". Колко недоизказана мъдрост! Колко оригинален стил и какво интуитивно прозрение! Има си ключ за дверите на тайнството!
След идването ми в София в края на 1972 г., Бог направи така, че с него и Иван бяхме заедно почти всеки ден. Години! Сега няма да разказвам...
Вече не помня кой ми каза, че той страшно харесал "Коприва" от "Показалец". Не! Не съм го питал вярно ли е. Не съм сверявал-проверявал.
Виж, за "Третият разстрел" ме сюрпризира още щом слязох на аерогарата във Виена: - Знаеш ли защо съм те поканил? Заради "Третият разстрел", прочел съм го два пъти..." (Гостувахме с жена ми една седмица по негово и на Федя Филкова настояване, тогава тя бе аташе по културата в посолството ни). Сега, след 17 години, не мисля, че само книгата е била причината за поканата.
Кънчев обичах и обичам и за мен са без значение променливите му чувства приживе; както към мен, така и към всички.
И ето, подреждайки събраното, спонтанно реших да му го посветя.
Светлозар Игов поиска ръкописа, за да напише предговор-портрет. След време ме запита защо не посветя диптиха "Юноша" на Петър Ковачев? (Кой е той - и най-вече за мен! - виж "Отворена книга", 2011).
Даже и не се питах дали?
Сторих го веднага.
Това са и единствените допълнителни, послесмъртни посвещения.
И едно приживе: на Игов - "Изриви".
По негова молба. Стихотворението си избра той.
2011
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020
|