ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

ВЪВ ВИНОТО ЛИ Е ИСТИНАТА

1.

Вечерта на 5, четвъртък, от 18.30 ч., до поне до 23 ч., бяхме с Владо Трендафилов в ресторантчето на БАН. В село, за това, което направихме, казват: премуртихме. Изпихме по 100 гр. ракия, бутилка "Мерло", и по две бири и половина "Стела артуа". За него, вече 60-годишен, това е нормално, но за мен... Прибрах се към 12, както едно време, в бохемските ми младини, жена ми ме чакаше, приказвахме до късно и след час и нещо си легнах, но тя не мигнала до сутринта.

Много ядохме, много пихме и много говорихме с Владо. Той е начетен мъж и с безпогрешен усет за фалша в поведението и текстовете на пишещите. Припомни ми, струва ми се, че и друг път ми го бе казвал, кога сме се запознали. Било 1982 г., в кафенето на писателите. И искаше да ми каже какво съм казал, но се увлече в спомена и като започна от повода, стигна до подробен разказ на станалото. Поводът е бил неговата рецензия за съставителството на Игов на сборника със статии на Томас Елиът "Талант и критически характер", Книгоиздателство "Георги Бакалов", Варна, 1982. Бях свидетел как реагира Игов на редовните ни вечерни сбирки в сряда в ресторанта на СБП, когато чакахме да донесат от печатницата новия брой на "Литературен фронт": - Тази статия е поръчана от Левчев и авторът е негов човек, използван срещу мен.

Въобще не стана дума има ли основания. В ония години срещу и за обясняваха всичко.

Ето какво ми разказа Владо, по това време студент на проф. Владимир Филипов в СУ. (Спомних си, че той бе в антуража на Вера Ганчева и Левчев през осемдесетте години, когато започнаха по-видими контакти със запада чрез международните писателски срещи и дори със самите САЩ; Филипов все по-често се появяваше в писателските среди, обикновено с бяло поло, черно сако - блейзер и сив панталон. Филипов ме извика, споделя ми Владо, и ми подава сръбското издание на статиите на Елиът, българското, съставено от Игов, и някаква помощна литература по темата на английски; искаш ли да напишеш статия за "Литературен фронт", която гарантирано ще бъде публикувана. Кой студент би изпуснал такъв шанс, рече Владо, разбира се, че се съгласих. Когато я привърших, статията ми излезе 18 машинописни страници, като основното в нея беше кой е Елиът за литературата, а не за повтореното сръбско съставителство, което бе очевидно. Разбира се, че бях критичен към Игов не само за съставителството, но и за интерпретацията му на Елиът. Обаче тъкмо най-важното, кой е Елиът според мен, бе съкратено и оставен само паралелът между съставителството на сръбското и българското издание.

След време осъзнах как Левчев хитро и брутално ме бе използвал, за да си разчисти сметките с Игов, разбрах и че лично той е дал на Филипов сръбското издание, но беше вече късно.

Така и не стигнахме до това, какво съм казал аз, какво Владо.

Но си спомням, че аз вярвах в Иговата правота и твърдението му за умишлената атака. Само едно не можех да си обясня: Игов бе убеден, че Владо е човек на Левчев, а когато Владо написа и публикува през 1999 в "Литературен форум" поредицата си "През седмица в литературния аквариум" никъде не изтъкваше Левчев като значим поет, а напротив - дори го критикуваше.

Сега, след разказа на Владо, всичко си отиде по местата.

Записвам чак днес тази част от разговора, защото хубав е празникът с виното, красив е пирът на душата, но тежки са последствията му на другия ден - боли те главата и не става за работа!

07.11.2015

2.

Излиза, че пак трябва да мина границата на 69-та си годишнина, която навърших на 9 април 2015 и със сетни усилия в същия ден приключих тази книга. Налага се, защото сюжетите и съдбите се самозавършват, няма защо да ги подбутваш. От тази вечер - 05.11.2015, не записах два факта. Смятах ги за маловажни и извън основната тема на разговора.

Единият: похвалата на Владо, че книга с мои стихове е издадена в Унгария и прехласването му, че издателят е Сонди! - за мен несъответно на критериите, които смятах, че притежава, съдейки по поредицата от статии, които му публикувах в "Литературен форум" през 1999 г. (Озадачаващо за мен бе, че макар много пъти да бях писал на електронната поща на Владо да се видим, това все не ставаше, а сега изведнъж, направо изненадващо, сам настояваше да се срещнем?!). Другият, че говорейки за постмодернистите, му подхвърлих една закачка, която си бях записал из дневниците: Георги Господинов е техният Борис Христов.

Владо се усмихна и съвсем сериозно, за да е убедителен, добави - Надценен е! (Отнася се за Борис - б.м., М.Г.).

Внезапно изникна в паметта ми една среща с Борис през есента на 1968, която му споделих. Бе започнала учебната година, видяхме се на тротоара по стръмната улица, която слизаше покрай преподавателския блок в центъра на града. Борис квартируваше на тавана в съседния блок. Ни в клин, ни в ръкав ми каза: - Обадих се в Радио София и изразих възмущението си от нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага...

Рекъл-неизрекъл тази фраза, Владо ме прекъсна: - Типичен похват на сътрудник на ДС...

А то какво излезе: че Владо е бил такъв. Фактите видяха бял свят малко преди края на 2017.

Връщам се към написаната през 1982 г., негова статия за съставения от Игов том със статии на Томас Елиът. Владо представя случая като съблазняване от страна на проф. Филипов. Но от досието му се вижда, че той вече е имал 2 години стаж като агент на ДС - "вербуван на 14.04.1980 г." Съвсем логично е да се запитам: дали това не е първата му проверка с по-крупна възложена задача, неговото "бойно кръщение"?

Ако е така, той не може да не се е постарал добре да я изпълни, за да покаже лоялност.

Аз не мога да твърдя. Мога само да предполагам.

21.01.2018

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020