Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

РОЖА, УТАШИ, КИШ

 

...Във втората половина на 70-те години, когато се запознах с неколцина унгарски поети, не предполагах, че встъпвам не само в преддверието, но и в самия храм на унгарската поезия: с Уташи, Киш и Рожа, малко по-възрастни от мен, се родиха както първите ми литературни, така и първите ми човешки приятелства с поети чужденци. И тримата вкупом, следвайки примера на своя откривател и покровител Ласло Наги, бяха дошли у нас да учат български. Все още ерген и може би затова запомних - и още помня - чутата от устата на Уташи поговорка: - Марине, "къща без жена - кладенец без кофа." Е, във фолклора ние сме по-силни от унгарците, но оказа се, че от тях трябваше да науча нещо, което уж ми принадлежеше, а не го знаех; да го науча от хора, все още прощъпулници в езика ни. И макар че се опитах да се измъкна от неудобството си с "Йожеф Уташи из болгарския се луташе", още тогава се усетих двойно задължен: веднъж - че те правят за нас повече, отколкото ние за тях (за да ни превеждат - учат езика ни), и втори път: че виждат и оценяват фолклора ни по-добре от нас. Каквито и усърдия да полагахме, ние превеждахме от т.нар. подстрочник, а те - почти от оригинал; ако българската им лексика бе все още бедна, то поне усещаха мелодията и ритъма на езика ни (а те са като мириса, разбуждат букет от асоциации, спомени, усещания...). Буквалните преводи от унгарски, които ми попадаха в различно време от различни преводачи, бяха купища от думи в насипно състояние, много често без смислова връзка помежду си; вървиш в тропическа гора и си проправяш път без мачете; преводачите, ако и в известна степен да знаеха езика, нямаха понятие от прозодията; обикновено избираха неподходящия синоним там, където унгарската дума бе многозначна; езиковите им познания бяха общи, липсваше им диференцираност, да не говорим - култура за българския поетически език. Колко пъти исках оригинала на стихотворението и макар да не отбирах от езика, "душках" думите, та белки по музиката им усетя душата; мъчително и изненадващо смисълът изникваше от купчината несъвместими думи; някакво невидимо лъчение от урана на духа подреждаше следствието, съобразно причината - преживяването, мотива, идеята...

2005

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020