Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

ПОСЛЕСЛОВ 2015

 

Когато написах "Под-Иго/в", дадох го на самия Игов - да сверя конкретните случки съобразно неговата памет. Той не опроверга нищо.

Текстът ми бе публикуван в "Литернет", после в двутомника "Пространствата на литературата", С., 2012, юбилеен сборник в негова чест. И чак година след това Игов ми разказа нещо, което явно дълго е стаявал.

Това, на което бях свидетел (началото на февруари 1985 г.), бях описал така: "Малко след Левчевата репресия Игов изчезна, потъна като вдън земя. Звъни ми на пожар жена му и пита знам ли къде е; преди това звъняла и у Иван Цанев, и него питала. И Иван, като мен, не знаел. Уплаших се наистина, като знаех с кого си има работа. Изпи го месечината, рекох си; разказвам на жена си... А тя: а бе нали ви знам вас, знам вашите утешения, отпрашил е за някъде, запил се е (я с приятели, я с някоя - допълвам сега, защото сега се сещам). Подир няколко дена така и излезе".

Тъкмо този, все пак хепиенд, Игов обърна нагоре с краката и се оказа, че не е така.

Да, той наистина е бил в провинцията, наистина се е запил, но за да стигне дотам причината е друга. След прословутото събрание в СБП, на което е заклеймен публично, а основателят и първи шеф на 6-то на ДС Кюлюмов се е заканвал, че ако му е под ръка пистолета, лично ще го разстреля, Игов вероятно е изкарал една безсънна нощ. Няма как да е, щом си в тоталитарна държава, в която убийците са винаги анонимни (не само в сегашния ред на умишлено безредие, прокламиран като демокрация).

Рано-рано той се отправил - къде? Ами към мястото на заканата за убийството му - в съюза на писателите и най-вече - на тържището му - кафенето. И кого заварва там? Заварва Кънчев, седи сам на маса в долната част на помещението, сърба сутрешното си кафе. И Игов се втурва към него, към ближния си от години като към спасение и още седнал-неседнал, чува сърдития му глас: - Ти защо сядаш тук?!

Силно запомних тази Кънчева фраза от устата на Игов, така се канех и да озаглавя този откъс, ако смогна да го напиша. Запомних я, не за да изобличавам Кънчев, а защото тя илюстрира перфектно ония времена, показва колко трудно бе да защитаваш бялата врана или черната овца. Кънчев се е побоял да защити дори оня, който системно го е защитавал.

Продължението на случката от Игов е: станах, вече нищо не виждах, излязох от кафенето, тръгнах нанякъде, не помня накъде и накрая се намерих на гарата; качих се на първия попаднал ми влак. После, отдъхвайки си, допълни: - Така разбрах, че Кънчев не е ченге.

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Показания без бой. Варна: LiterNet, 2018