Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

ХОДАСЕВИЧ

 

Коя година заживях на квартира като хората, не помня. Навярно 1974. Помня кога я напуснах: малко преди 19.09.1979 - денят, в който сложих подписа си в гражданското на "Княз Борис I" и си преместих партикешите на "Патриарх Евтимий" 25. Помогна ми тъстът: натоварихме на "Москвич"-а му книгите; само книги имах и две етажерки за тях; а, да - и туристически обувки (нося ги и днес), туристически клин, яке и раница; чаршафите жена ми изхвърли, толкова бяха захабени! Прибавете и едно одеялце, една калъфка, защото и бельо нямах. Живеех на 13-ия етаж на "Елемаг" 19, в новопостроения блок на Радиото и телевизията; хазаин ми бе авторът на текстове за естрадни песни и шеф на рекламата в БНР Георги Бакалов. Деляхме апартамента с Калина Ковачева, лека ѝ пръст! Когато започнах да следвам във Великотърновския университет, тя вече го бе завършила; и сега бе по-напред: издала бе книга, завеждаше отдел във в. "Народна младеж", а аз бях с неясен статут в отдел "Публицистика" на в. "Пулс"; работехме, дето се вика, врата до врата. Та тя бе открила жилището и ме покани за съжител; аз владеех едната спалня, тя - другата, плюс хола, трапезарията и кухнята; бе вече омъжена, за Владо Даверов, а когато той се уволни - скоропостижно се разведоха.

Временни съквартиранти са ми били поетите: Борис Христов (идваше от Перник), един месец - Николай Кънчев (докато жена му пригоди за живеене новополучената от столична община гарсониера), а най-дълго, от 1977, почти до напускането на квартирата - критикът Здравко Недков; и той бе напуснал, но жена си. Цъфна един ден в стаята ми, като изникнал от паркета. Или паднал от небето.

Наблизо, в новопостроения блок на писателите живееше Иван Цветков, също критик, който бе и секретар на СБП по критиката. Той имаше, и има, голяма слабост към Здравко. И покрай Здравко започна редовно да ни посещава. Една вечер ни донесе Владислав Ходасевич ("Собранiе стиховъ" - Путемъ зерна, Тяжелая лира, Европейская ночь. Изд. "Возрожденiе", Парижъ, 1927). Ходасевич бе емигрант от революцията и това засили любопитството ми. Бе толкова ясен, точен и същевременно така дълбок! Започнах да го превеждам тутакси; за своя потреба; дочитах го и го дооткривах чрез превода, наслаждавайки се и на най-малките подробности. Започнах с "Акробат". И т.н... Ксерографирах изданието, подвързах го с твърда корица, на която конспиративно не пише нищо. Пазя "самиздата" си и до днес.

И до днес си мисля, че "44 Avnue du Maine" на Далчев е подсетено от "Прозорци в двора" на Ходасевич.

1999 г. Навършиха се 200 години от рождението на Пушкин. Найден Вълчев ме покани на литературно четене в Дома на руската наука и култура. Слава Богу, освен комунизъм, Русия бе родила и Пушкин! Как да не отида!?

Знаех предварително кои ще четат и присъстват - най-правоверни комунисти, верни на СССР дори и когато не съществува. Все поети, които ме ненавиждаха.

И тъкмо за това отидох!

Сред толкова "червени" синове на партията, насядали тук-там в големия празен салон с тапицирани в червено столове, бях единствения "син".

Когато Найден Вълчев обяви името ми и аз стъпих на сцената, литературният критик Любен Георгиев, седнал в центъра на първия ред, се обърна с гръб към мен и с лице към публиката от двайсетина души.

Мигновено реших: няма да участвам със своя творба.

Изрецитирах "Акробат" на обявения за народен враг Ходасевич.

2011

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2019