|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДУМИ НА АВТОРАМарин Георгиев Докато почиваш, прехвърляй камъни. Истината ражда ненавист, а подлизурството - приятели. Вещите и делата, докато не са записани, се покриват с мрак и ги поглъща гробът на забравата, записването им вдъхва душа. Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
Тази книга я предизвика Стойо Вартоломеев1. Неволно. Един от критиците с характер на 80-те, вече крупен издател, той имаше търпението през 2010 г., да изчете в ръкопис моята "Отворена книга". За частта, която сега е първа, а тогава - последна, той каза: - Това вече е друга книга. Послушах го и я започнах. В моята "Видрица" всичко е конкретно, неизмислено, привидно е разхвърляно, отговорите не следват въпросите, трябва доста да прелистиш, докато стигнеш до тях. А понякога са и между редовете. Това са части от цялости. И то не от една, а от няколко. Те са бъдеще. Ако е рекъл Господ и ги донапиша, частите ще се самонаместят. Ще станат няколко книги. Но ти, читателю, нали искаш да си съучастник, да не ти се поднася всичко наготово, искаш да се докажеш като досетлив, предвидлив, като умен и разбиращ. Аз ти вярвам и затова ти поставям толкова препятствия чрез композицията. Какви по-големи изпитания познаваш, та аз ли ще ти се опра... Напълно съзнавам, че публикуването на моите дневници и спомени, и то само на част от тях, означава да се самовзривя. Но аз не мога да постъпя иначе. Поносимостта ми към фалша и лъжата имат предел. Аз не се страхувам да бъда погребан извън алеята на културните дейци. За мен писането е вид изповед! И извън нея няма смисъл. Днес, на шейсет и деветия си рожден ден, слагам точката. 09.04.2015
БЕЛЕЖКИ 1. Няма как зад това самопризнание да не се е притулвала и надеждата ми, че тя ще спомогне за издаването ѝ . Но книгата се залежа и сега, когато тръгва към читателя, ускореният ход на изминалите две години прибави нови факти към сюжетите и персонажа ѝ . Поради това на няколко места има текстове, писани след 2015. [обратно]
© Марин Георгиев
|