ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

БОЖА МАЙКА ТЕРЕЗА

За да прелистя времето, прелиствам вестника... "Литературен форум", бр. 4, 1999 г., в него е публикувана анкета, за която ще стане дума по-долу.

В Пловдив, в панаирното градче, се откри изложба-базар, палата № 4, 3-8 ноември 1998.

Изкарах в това неслучайно селище на земята цели пет дена.

Книги на базара продадох малко, но пак спечелих, и то повече, отколкото очаквах.

Дължи се на Божана Апостолова - върла иванцаневистка. Отидох да я видя. Вече се разпрочуваше като издател и исках да разбера на какво се дължи. Предварително бях издирил адреса, излязохме на околовръстен път и някъде към края на града ето ти и издателството. То какво издателство - направо огромна сграда с печатница, по стените - картини, картини в кабинета ѝ . Още не бе дошла, но секретарката каза да почакаме, скоро щяла да се появи. Бях с Милка - счетоводител и шофьор. И ей я - зададе се. Още от вратата Божана ме подхвана: - Ти защо написа тази книга срещу Вапцаров?

Какво можех да кажа...

Не се и опитах. Направих опит за отговор при второто ѝ обвинение: - Ти защо си уволнил Иван Цанев? Обясних ѝ , че не мога да го уволня, след като не съм го назначавал, което си бе самата истина, но тя не я прие, тя знаеше само своето - т.е. това, което ѝ е разказал Иван.

Разведе ни из печатницата, похвали се, че разполага с най-добрите печатари, че им плаща по 1000 лева месечно, че сега печата етикети за арменски коняк и така си осигурява средства и за книгоиздателска дейност, че започнала с продажба на икони, напечатани на хартия...

Като всеки успял - прояви великодушие. Запали форда и ни поведе из града. Ходихме в един много по-голям комплекс - Юрий Гагарин, с още по-голяма печатница, убеди директора да купи екземпляри от книгата ми за световния бас Борис Христов, за същото ме заведе при директора на "Каменица" Астарджиев. Представи ме така: - Това е Марин Георгиев, приятелят на Елена Костова. Ни да потвърдя, ни да отрека. Първо мислено, а после устно се опитах да ѝ кажа, че не съм ѝ дотам приятел, нито тя - на мен, но Божана махна несъгласно с ръка. Трябва да ме запознаеш с нея, изрече заповеднически.

Беше навсякъде безцеремонно настъпателна, с всекиго на "ти" (все познанства и качества, придобити от дейността ѝ като профсъюзен лидер по време на социализма и още по-нужни сега, когато същите разиграват новораздадените роли) и от всички места, където ме води, общо ми купиха книги за тогавашни 2 000 000 лв.

Съвместното ни действие доведе до там, че забрави и за Вапцаров, и за Иван, може би ми е простила, казах си, макар че нямаше за какво да ми прощава.

Отблагодарих ѝ се по тоя начин. Публикувах анкета с неколцина писатели по повод новата ѝ книга, която ми подари и бе определила като роман.

Ще формулирам, рекох си, два въпроса, пък писателите да отговарят: хем няма да се мърся като поръчител на рецензия, хем ще проверя колко струват българските писатели пред новия силен на деня в условията на свободата. Попитах Божана кои писатели да интервюираме. Тя ги посочи поименно.

Понеже идеята за анкетата бе моя, а и знаех от Божана, че някои от прочелите я били поздравили устно, подличко исках да узаконят и писмено казаното пред нея. За мен тази анкета бе тест и за това, биха ли направили компромис с художественото в името на материалния си интерес от благодетелката - майка Тереза на литературата, както я ласкаят днес, някои от използвачите ѝ .

Всеки отговори според достойнството си.

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020