Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОКАЗАНИЯ БЕЗ БОЙ
(Попътна хроника)

Марин Георгиев

web | Някой винаги гледа

АНКЕТАТА КАТО РЕЦЕНЗИЯ

 

1. От авторката на "Делнична библия" знаем, че сте прочели книгата и имате мнение. Бихте ли го споделили и с нашите читатели?

2. Според Вас какви са границите на искреността в автобиографични книги като тази?

Отговориха Димитър Кирков, Ивайло Петров, Иван Теофилов, Иван Цанев, Любомир Левчев - всички "храненици" на Божана.

(Да, неин неволен храненик стана и Ивайло. С Ивайло и Васил Колев един ден отскочихме до Пловдив - вече бях укрепил отношенията си с Божана и исках да помогна на Ивайло - Божана да му преиздаде някоя от книгите, а той да получи някой лев. Бях й се обадил предварително и тя ни покани на обяд. Когато отворих дума за целта на срещата ни, която тя, естествено, и не подозираше, тя прие предложението ми; уговориха се това да е "Преди да се родя и след смъртта ми" (за мен най-хубавата му и оригинална книга), Божана неочаквано се бръкна и му даде 3000 долара. Ивайло замига уплашено - ама аз още не съм дал книгата... Божана отблъсна фината Ивайлова ръка, понечилата да й върне неочаквано голямата сума.

Ивайло, повече гузен, отколкото зарадван, взе парите...

Минаха месеци и колчем се видехме, все ме питаше: - Маринчо, да ги върна ли, пратих ръкописа, но книгата не излиза и не излиза... - Няма какво да връщаш - тя ти е дала хонорар, а дали ще я издаде, или не, не е твоя работа. Нали не ти ги иска? - Не, не ми ги иска...

В края на краищата Божана не издаде книгата: отговорът й пред Ивайло бил, че не я харесвала... Поне така знам от него.

Не твърдя, че винаги е така, но от издателския си опит знам, че понякога даденият авансово хонорар е по-малко от разходите по отпечатването на една книга.

(Божана тогава е имала пари, а има ли - е щедра, - дала ги е и ги е прежалила...).

Този мой тест чрез анкетата за мен бе и косвено тест за самата Божана - доколко различава заслужената похвала от похвалата по задължение. Пък и да си преброи хората.

Не е без значение и бележката на осъществилата анкетата Ивелина Петкова: "Преди десетина дни с тези въпроси се обърнахме освен към отговорилите по-долу писатели и към Светлозар Игов и Златомир Златанов. Г-н Игов мотивира отказа си с това, че току-що му е издадена книга от издателството на Божана Апостолова и няма да е коректно да участва в анкетата. Г-н Златанов ни каза, че не е дочел книгата.

Ето някои от отговорите:

Ивайло Петров:

1. Да, защото книгата си заслужава.

2. Искреността в автобиографичните книги е задължителна, но все пак зависи от автора кои събития от живота си и доколко искрено ще ги сподели. В живота на всеки човек има неестетични епизоди, които според мен не бива да се правят достояние в съответната груба и драстична форма. Такава "неподправена" искреност привлича масовия читател, но не винаги най-четената книга е най-добра.

Както се вижда Ивайло е сдържан, а с това, докъде може да стигне искреността, той намеква за едно наистина драстично преживяване на авторката, в което тя е прехвърлила мярката при изразяването му: "Ебеш не ебеш, времето на хуя ти минава" - така тя поучава мъжа, който й е отказал...

Не е сдържан Иван Цанев: "Думата "изненада" е бледа, бях направо потресен, когато зачетох Божанината книга. Господи, какъв живот "без маска и без грим" се разкри под луксозната обложка!"

И т.н...

(Как да му вярваш, ако те е хвалил?

А ме е хвалил...

Не веднъж и дваж...).

Любомир Левчев вероятно не е предполагал, че ще бъде поканен от най-големия си враг (враг, защото в неговия свят има само за и против и който не е с него, е против него, а аз и реално бях против). За мен върхът на айсберга за това му мислене е в изречението му: "Поздравих авторката за нейния успех. И няма да скрия мнението си, независимо кой ще спекулира с думите ми".

Горкият! - и до днес не е узрял, че различното ми мнение за него от неговото за себе си, не ще рече, че го каня, за да го коментирам зад гърба му. Просто давах право на всекиго да се изкаже какво мисли и както може, без оглед на това съгласен ли съм с него, или несъгласен, приятел ли ми е, или противник.

Уви, не успях да наложа тази култура на равноправно разно-мнение.

20.08.2014, Яремa

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Показания без бой. Варна: LiterNet, 2018-2019