Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРТ
web
Кокиче, детско зъбче си
на пролетта.
Маргарит Жеков
Синигер стрелва се като искра.
Небето - толкова високо, гъсто синьо,
че може да потъваш и потъваш - няма край!;
Опиянява въздухът като невинност.
Снегът, прояден от земята, почернява;
омекнал и подгизнал - снизва сам;
висулката върха изостря, в капка наедрява,
полита, пада...
Кокичето пониква точно там!
Поникват още - капка подир капка -
от сняг по-бели, от облак засиял!
Ала и облакът най-бял
е с черна сянка.
02.-03.-06.09.2010, София
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)
Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.
|