6,6 - САМО 6! ИЛИ ЗА СОНЕТ 66

Марин Георгиев

web

Има отколешна вражда между преводачите, знаещи езика, от който се превежда, и незнаещите го. Шандор Вьореш, превел почти цялата световна поезия, когато го поканили на една конференция за превод да сподели опита си, казал само това: “аз не зная никакви езици, получавам сурови преводи и след това ги римувам".

А Кадийски, доколкото знам, все пак поназнайва, поне "дор до" три езика: руски, полски, френски. Руския го поназнайва дотам, че пише сонети направо на него.

Но и да го не знае, той знае най-важното: какво иска, какво може и как да го направи. Сиреч - знае добре не само българския, но и езиковите натрупвания и похвати в българската поезия.

Сигурно и затова е обичан с омраза!

Сонетът е математически разчетено съвършенство.

Съвършенството не е константна величина, а само нов опит за постигането му.

Всеки нов опит е нов вид провал, според Елиът.

Но и всеки провал е нов успех, според мен.

Затова и не спират да превеждат сонетите на Шекспир.

Като изключих преводите на Свинтила и Валери Петров, приложих следния тест към два от по-новите: как са преведени първия и осмия стих на 66 сонет:

Зова смъртта, от всичко уморен.

Зова смъртта. Живот непоносим.

И двата са със скучната правилност на зубрачите отличници, филологически верни вероятно, но поетически безпомощни.

Как Кадийски решава този стих:

Да бях умрял! До гуша ми дойде.

Да сравним и 8 стих:

и немощни и куци мощ и сила /курсивът мой/

И силата скована в мощ фалшива

Кадийски, с един замах напипва дамара и пръска камъка по сърцевината:

и много често болен здрав да носи

От този тест мигновено се вижда кой го може най-добре!

Ако мярата за поезия е талантливото изразяване на чувствата - то поетите са безчет, поет до поет.

Ако мярата е мотивът, инвенцията, плюс талантливото изразяване, то разбираме, че малцина стигат до същността, до онова, което всички знаем, но не сме се сетили. И тогава поетите почват да се броят на пръсти и са по-малко от пръстите на двете ръце.

Преводът на 66 сонет от Кадийски ме кара да заключа, че такава гъстота на словото, такова улавяне на битийните закономерности има само у Ботев в нашата поезия.

Че кой може така да формулира:

Свестните у нас считат за луди.
Глупецът вредом всеки почита.
Богат е казва, па го не пита
колко е души изгорил живи
сироти колко той е ограбил
и пред олтара Бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.

А ето и самия 66 сонет - в поетическата версия на Кадийски:

Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният - в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата - слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?

В нашата поезия, освен Ботев, до подобни прозрения и словесна нажеженост са стигали Яворов, Дебелянов, Геров. Твърде малко!

И затова си добавяме липсата чрез чуждите. Затова се превежда, затова в другите търсим, което нямаме.

Ето ти нуждата от Шекспир!

За мен засега Кадийски няма съперници в превода на сонетите. Предпочитането на неговите преводи пред толкова други, показва, че Силвия и Раймонд Вагенщайн си разбират от работата.

Но Кадийски, докато почива - прехвърля камъни и като няма с кого да се мери - мери се със себе си.

Прави нов вариант на сонет 66!

По-старото понятие за преводач е тълмач. Което ще рече: търкалям, навивам, натъпквам...

Да, Кадийски е толкова вещ, толкова сръчен, че може не само да натъпче, но и да прокара камила през иглено ухо.

И колкото и да е обратно на очакваното, бъдете сигурни: по-големия зор ще види не тълмачът, а камилата.

Тежко ѝ на камилата!

10 март - 11 април 2016

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.06.2016, № 6 (199)