Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЮЛИ
web
От корена до върховете
пръстта и въздуха кипят;
пече и ври; от аленото цвете
ще пламне подир миг светът.
Да духне само! Но не духа!
Замрели са листа, треви.
Устата лепнат. Задух! Суша!
Конете са увесили глави.
Светът на две ще се разцепи,
че слънцето не се мори,
сред огън някога заченат
пак в огъня ще изгори...
06.09.2010, София
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)
Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.
|