|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
И се редуват със сезоните
ту дъжд, ту слънце, после - сняг...
Все още съм в ръцете як -
изривам, заслонявам, ровя...
Пак пролет е, копая пак.
Ветрецът слънцето раздухва,
иглици борови разсвирва,
небето бистро бистър вир е,
разкълбят облаците пухкави
и като пяната на бира -
набъбват, стелят се, разбухват,
прииждат и навред заливат.
Небе над мен, под мен - земята,
а облаците - по средата...
И пяната им тъй се пени,
пълзи и лази на талази,
че без да искам, до колени,
във вечността без страх нагазих...
05.11.2013, София
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2017, № 2 (207)
|