ДЕКЕМВРИ

web

От студ дърво и камък се пука.
Снегът корясал реже.
Ловува вълкът на слука.
Мъгла го улавя в мрежата си...
Само тръне и храсти безлисти.
Нито заек, ни друга душица.
Над къщята пушекът висне,
сякаш чака да се пречисти.
Спят овцете, залостени здраво.
От дъха им е топъл обора.
Пука в яслите слама корава.
Като заклани - спят хората.
Но настръхнало - вие кучето;
отпреди звездата предчувства,
щом изгрее, какво ще се случи
и какво ще настане с утрото:
че то носи дори невъзможното,
този ден е на дните венеца,
в полога златист ще положи
вместо изгрева - младенеца.

20.-21.-22.08.2010, Ярема

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)

Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.