Мария Петрова - Сирачето и феята

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

СИРАЧЕТО И ФЕЯТА

Мария Петрова

Имало едно време момиче на име Ралица, което било сираче и мечтаело за семейство. Веднъж, когато момичето било заспало, то чуло необичаен звън. Стреснало се и се събудило. Прошепнало с разтреперан глас:

- Кой си ти?

- Показала се красива фея. Рекла на момичето:

- Знам, че страдаш. Мога да изпълня мечтата ти.

- И как точно ще го направиш? - слиса се Ралица.

- Ще узнаеш, когато го направя - загадъчно каза феята. - Утре.

Сирачето заспало тъжно, защото си помислило, че това е само сън. През това време феята излязла навън.

Когато Ралица отново отворила очи, що да види. Пред нея стоели три дървета. На всяко от тях бил кацнал кълвач. Кълвачите започнали да тракат с клюнове по дърветата и не след дълго изваяли дървени хора. Те приличали на жена, мъж и момче. Феята се показала иззад дърветата, замахнала с вълшебната си пръчица и блестящ прах се изсипал върху дърветата. Щом се слегнал, Ралица видяла, че трите дървени статуетки се размърдали. Те се били съживили. Така сирачето се сдобило със семейство. След година те вече се били опознали и станали най-щастливите хора на света.