Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОБСТВЕНОТО ИМЕ КАТО ЗНАК И СОЦИОКУЛТУРЕН ФАКТ В АКТУАЛЕН КОНТЕКСТ И С ОГЛЕД ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Мария Костова

web

I. Собственото име като знак

"Знак е всяко нещо, което може да бъде възприето като означаващо заместител на нещо друго" (Еко 1993: 33). В този смисъл собственото име, без съмнение, е знак, както и всяка друга дума - обозначаваща обект, явление, съществуващи или несъществуващи в реалния осезаем свят. Собственото име е знак за уникалност на субект/обект сред група еднородни субекти/обекти. Собствените имена са типични за одушевени същества - хора, животни, но такива могат да притежават и неодушевени обекти - например географски. Неодушевени предмети получават собствени имена и в случаи когато са възприемани (или към тях се отнасят като одушевени например детски играчки - кукли и др.). За разлика от другите лингвистични знаци (съществителни нарицателни, глаголи и др.), както и собствените имена на неодушевени обекти, собственото име на човека, на човешкото същество е знак за социализация, а неин основен елемент е комуникацията. Ако човек живее сам, изолиран от каквото и да е общество, той няма нужда от име - нямайки себеподобни, той няма нужда да бъде отличаван като индивидуалност чрез определен знак-име.

От друга страна - всички знаци в пространството, около и вътре в нас, съществуват само защото човек ги създава. Т.е. човекът е част от многообразната система от обекти и знаци, която той самият разпознава и елементите на която той самият назовава, като в същото време самият той е разпознат и назован от себеподобните: родители, приятели, колеги, съседи, сънародници и др.

Собственото име като знак има две функции (Буров 2004):

1/ диференциация - обектът да бъде отличен сред други - еднакви на него по основни характеристики;

2/ идентификация - името да индивидуализира обекта максимално, максимално точно да изрази неговата най-дълбока, най-истинска същност.

Съществува стремеж да бъде постигната пълна идентичност между обект и име, но такава не може да има. Ако това би било възможно - би съществувал само един-единствен език, назоваващ по единствения възможен начин обектите от заобикалящия ни свят. Но - думата "не е луната, а само пръст, който сочи луната" (Нидал 2004).

По същия начин, въпреки че е максимално индивидуализирано, личното собствено име също не съдържа качеството "идентичност" с назовавания човек като обект. Фактът, че много хора носят името "Петър", по никакъв начин не показва, че те са еднакви по своите физически, интелектуални, социални и други характеристики. Т.е. съществува свободно пространство (ако употребим термина на Умберто Еко - "семиотично поле" (Еко 1993: 33) между обекта - такъв, какъвто е, и неговото име. И в това поле могат да се появят различни гледни точки за същността на назовавания обект и те могат да го идентифицират по различен начин и, съответно, с различни имена.

Освен че другите могат да го разпознават и назовават по различен начин и самият субект може да идентифицира себе си с различни качества, които да определи с име.

Следната таблица представя тези възможности:

Умалително лично име

 

Лично собствено име, бащино, фамилия

 

Псевдоним

"Умилително" лично име

 

Титла (когато е неотделима от личното име и служи за разпознаване)

 

 

 

Ник

Религиозно име

 

 

Прякор (прозвище)

 

Оказионално име - прякор (прозвище)

 

Оказионален ник

 

Всички тези имена можем да разделим на две групи:

Първа група - имена, които човек получава от други хора;

Втора група - имена, с които човек назовава сам себе си.

 

Пример за Първа група:

Лично собствено име

Петър

Лично, бащино, фамилно име

Петър Иванов Петров

Умалително име

Петьо, Пешо

"Умилително" лично име

Петърчо, Петенце

Титла (възприемана неотделимо от името)

Историческа личност: цар Петър

Религиозно име

Инокентий

Прякор (прозвище)

Дългуча

Оказионално име - прякор

Петреску

 

Пример за Втора група:

Псевдоним

Антони Бегунов

Ник

Таран; Спец; Острилко

Оказионален ник

Послушко; Тъпчо; БГ-мен

Както се вижда, всички тези имена - от Първа и Втора група, можем да определим само по един начин: като собствени имена и всички те могат да обозначават един човек (разбира се, практически един човек рядко може да притежава всички тези имена - напр., титла, неотделима от личното име; религиозно име и пр.); те са знак за идентификация на различни аспекти на една личност (но нито едно от тях не я изчерпва).

 

II. Собственото име като социокултурен факт

Собствено име

Социокултурен факт

Езиков регистър

Лично собствено име

Личното собствено име отразява два аспекта:

а) интереси на назовавания (принадлежност към род или пожелания): Здравко, Весела, Радост, Стойчо;

б) културни, политически и други интереси на назоваващия, без отношение към назовавания. Ето съобщение от новините: "Родители кръщават напоследък децата си на герои от популярните турски сериали... След излъчването на нашумелите сериали, родителите избират за бебетата си Орхан, Еге, Онур, Аля, Берк, Атилла, Еда, Нури, Кенан, Дафне, Мухамед, Елиза, имена като както се наричат любимците им от телевизионните саги. Родените в смолянската болница през 2009 г. бебета с традиционни български имена като Иван, Мария, Георги, Никола са малцинство. Преобладаваща част от проплакалите в болницата в Смолян бебета са наречени с екзотични и необичайни за българската традиция имена - Даная, Патрисия, Раян, Сиана, Едис, Селмеийя, Ванеса, Габриела, Райан, Анджела, Карина, Саманта, Мелек, Джан, Мелиса, Шенай, Стиван, Алберто, Зюмра, Айберг, Даяна. Някои родители показват и предпочитания към латино сериалите, ако се съди по избраното име на бебе Анхел-Радослав.
Освен на телевизионни идоли, родителите понякога кръщават децата си и на герои от романи - Ния, Дарси и др." (Стефанов 2009).

Формално; неутрално; показва добър контакт между назоваващия и назовавания.

Лично, бащино, фамилно

Има социално-гражданска функция. Показва 1) равнопоставеност на гражданите пред държавата и закона и 2) уважение на държавата към човека като основна единица на гражданското общество. Всички български граждани имат три имена по традиция и закон. Традиционно приемано с респект от българина. Известни са фразите: "да изчистя името си" от позора; за честта на фамилията и пр. Славата - на индивида и рода, към който принадлежи, която се разпространява чрез името, също е високо ценена. Средство за комуникация между държавата и гражданина, отразяващо високоотговорните им взаимни права и задължения един към друг.

Формално; неутрално; официално, легитимно гражданско

Умалително име

Показва приятелски, роднински отношения; определена степен на неформална близост.

Неформално; фамилиарно; подчертано позитивно

"Умилително" име

Показва много близки, лични, роднински, приятелски, интимни отношения.

Неформално; силно фамилиарно, силно позитивно

Титла

В случаите, когато се възприема като неотделима от името за идентификация на личността: Цар Асен, Патриарх Максим.

Формално; официално; дистанцирани, обикновено официални отношения

Религиозно име

Когато човек влиза в религиозна общност и приема религиозни обети - обикновено за монаси: гражданското му име в тази общност се заменя с религиозно: напр. Марин Найденов Минков, монашеско (религиозно) име - Максим.

Формално и неформално в специфична среда. Официално (обикновено с титла: "отец" и др.)

Прякор (прозвище)

Име, отразяващо ярка (обикновено външна) характеристика, включително и недостатък във външността, давано на някого в тесен кръг хора, свързани с определени интереси или по местоживеене (често грубо): Митьо Очите. По изключение прякорът може да получи популярност и да се използва като псевдоним, напр. Иван Динев Георгиев - Устата (български певец, известен най-вече с прякора си като псевдоним).

Понякога прякор могат да получат и група хора, свързани с определен общ признак: напр. футболистите от френския национален отбор са "Петлите", а футболистите от "Рома", Италия, са "Вълците" (Симеонов 2011).

Неформално; силно и грубо фамилиарно; неутрално; негативно, също и силно негативно

Оказионално име - прякор (прозвище)

Име, давано като реакция на моментни обстоятелства - устно или писмено (например в интернет форуми), което не се използва в други ситуации: Бойко Пикасото (оказионален прякор на Б. Борисов във връзка с идеята за обявяването му за почетен член на Съюза на българските художници).

Неформално; силно фамилиарно, грубо, шеговито; неутрално; негативно; силно негативно или нецензурно

Псевдоним

Артистично име - различно от гражданското име, използвано от писатели, художници, артисти, певци и др. в професионалната им кариера.

Често има и комерсиална цел: напр. български писатели публикуват книгите си под английски псевдоним, който звучи екзотично и привлича читателите: Любомир Николов - Колин Уолъмбъри.

Формално; официално; неутрално; експресивно

Ник

Скрива истинската самоличност в интернет комуникациите.

Неформално; неутрално или фамилиарно до силно фамилиарно; експресивно, позитивно шеговито или позитивно иронично

Оказионален ник

Еднократно използван ник с конкретна комуникативна цел в интернет.

Неформално, неутрално или фамилиарно, иронично, негативно иронично, нецензурно

 

III. Собственото име в актуален контекст

Собствено име

Тенденции

Лично собствено име

Продължава тенденцията за намаляване и дори изчезване на традиционни народни български имена - Пенка, Стоян, Стоянка и др. Засилване на назоваването с чужди имена (в момента - англо-американски) - обичайно в период на обществени промени: Матю (вместо Матей); Робърт, Патриция, Елизабет и др.

Лично, бащино, фамилно име

През последните години силно принизяване на двата основни аспекта на българското име - личностен и граждански, проявяващо се чрез:

а) съществуване на български граждани с две абсолютно различни официални имена, определящи се с друга, небългарска националност, за които българското име няма никаква духовна стойност, а се използва само за материални цели и интереси;

б) издигане на прякора на висотата на личното гражданско име. Имена на престъпници широко се популяризират в комбинация с прякори и по този начин шокиращо и недопустимо се употребяват на всички нива от журналисти, дори министри и магистрати за идентификация на тези граждани. Тъй като прякорът отразява фамилиарни и грубо фамилиарни отношения в ограничена (в случая - престъпна) среда, чрез придаването на официална легитимност на тези прякори в медиите българският гражданин е поставен в ситуация да се чувства част от тази среда, близък до тези хора - нарушители на закона, и почти равен на тях, дори на по-ниско ниво, тъй като те са популярни, медийни герои (Маргините, Златистия и др.), а той - не.

Това е един сериозен показател за ниско ниво на гражданственността на обществото.

Умалително име

Запазва се и се засилва тенденцията за употреба на умалителни имена на , както за мъже,така и за жени: Мими, Ники, Деси, Еми и др. Друга тенденция е умалителните имена да се използват в полуофициални ситуации, напр. по телевизията - в разговор с репортера, говорителят казва: "Благодаря ти, Поли." (вместо "Павлина").

"Умилително" име

Без особености.

Титла (в случаите, когато е неотделима от името)

Днес титлите не се уважават особено много, но пък се множат. Именно защото не отразяват съответни качества, те не могат да се свържат неотделимо с името. Дори популярният напоследък Цар Киро се оказа криминален герой. Ако не беше такъв - би бил интересна екзотика. Днес най-тясно свързани с името са църковните титли: Митрополит Кирил, Протоирей Георги Попов. В академична среда научната титла често се използва като неотделима от името: професор Златко Пенев, в професионални среди: доктор Бъчваров, инженер Недев.

Религиозно име

Много религиозни имена в православната църква са известни или стават известни и се употребяват широко в медиите, тъй като църквата в България е активен участник в обществените процеси и нейните служители биват представяни пред обществото по различни поводи. Най-известните често се назовават само с името им, без титла: Максим, Кирил.

Прякор (прозвище)

Изключително недопустимо се издига на нивото на гражданското име и дори над нивото и значимостта на гражданското име. Силна е тенденцията в медиите от много години насам престъпни личности да се представят официално и популяризират с прякори: Павел Петков - Свинята, Иван Райков - Патицата. Дори гражданското име изобщо се пропуска, напр. (заглавия от вестници): "Пуйко, Мечката, Дългия, Турчина и Младежа прибрани"; "Прасето, Гребеца и Гопе пак в ареста за кражби"; "Еклера, Чукана, Майната и Дивака водят част от бригадите"; "Търсят улики за Хайо и Пуйката"; "Турчина, Боксьора, Релето и Китаеца отрязаха ухото на Лалугера"; "Предадоха се баретите Акулата и Пелтека"; "Разбиха бандата на Мазгала и Пъпката"; "Хванаха Зетя и Гущера с хероин" (Коруев 2010).

Оказионален прякор-прозвище

Силно активизирана е употребата на тези имена поради широката употреба на интернет за изразяване на мнения (напр. във форуми): ГРОБачов, Явор ДаШков, Мазнярова, Чифликчи Янка, Цецо Физкултурника, професор Кучков, Ал Трактороне, Румен Пикльото, МигРена Кунева, КаУБойко, МаФиянски, СофияМски, Боко Герберски, цар КирЛьо, Калъфин, Лютфий, доцент Тракторов и др. Силно експресивни оказионализми, изразяващи оценката на коментатора за конкретната личност.

Псевдоним

Тенденция за широко популяризиране, преди всичко чрез певците от жанра "поп-фолк" ("чалга") като артистичен псевдоним само от едно име: то понякога съвпада със собственото лично име, но не винаги. Например: Преслава - псевдоним на Петя Колева Георгиева, Галена - на Галина Гичева Генчева, Азис - на Васил Троянов Боянов. Понякога псевдонимът, с който лицето е много известно, става негово официално лично име, какъвто е случаят с Гала: истинското й име е Галя Тенева, но със съдебно решение по своя молба тя приема псевдонима, с който е широко известна, за свое лично гражданско име.

Ник

Изцяло ново явление: псевдоним в интернет. Обхваща практически безброй имена и е изключително активен процес. Представлява много голям интерес както от гледна точка на словообразуването, така и от гледна точка на процеса на назоваване - как се раждат имената като знаци и знаци на какво са те: Цар Иван Пишман, Luda Krava, Хан Тукту, UPдал.

Тук се наблюдават и други процеси - ник, който се използва постоянно в група, комуникираща онлайн, започва да се използва като лично име с образуване на умалителни и "умилителни" имена: напр. към elissa започват да се обръщат с "Ели", "Еленце" и др.

Оказионален ник

Ник, който се използва еднократно и отговаря на конкретна ситуация: Ножичко, Обяснейчо, Доцент Прасчо, Комисар Молдован. Практически един човек може да натрупа безброй много никове, участвайки като коментатор в интернет.

 

IV. Собственото име за лица в обучението по български език като чужд

Един от първите езикови факти, с които един чужденец се сблъсква в чужда страна, са собствените имена, и в частност - имената на лица. За всяка страна те са различни - като брой, модел на образуване, морфологични характеристики от гледна точка на рода (мъжки, женски), подчиняване на граматични правила, начин на изписване, употреба при обръщение. Независимо от това, в учебниците по български език като чужд никъде няма специален урок за собственото име и не се включва като специална тема в учебната програма.

Откъде трябва да започнем обясненията за собственото име в България пред един чужденец? Преди всичко от личното име и разликата мъжко - женско име. Могат да се представят типичните модели на образуване на едните от другите, когато има съответствия, напр.: Иван - Иванка, Александър - Александра, Емил - Емилия. Тук е важно да посочим особеностите: напр. Евгени, Валери, Методи, Георги - са мъжки имена, а не множествено число; Илия, Коста - са мъжки, а не женски имена. Макар и малко на брой, те се срещат сравнително често и създават объркване в познатия модел - че женски род е с окончания -а,-я, а имената от мъжки род завършват на съгласен. Следващият елемент е българското гражданско име: трите имена - модели на образуване с типичните окончания (-ов; -ски; -ова, -ска) и значението им: Боян Петров Иванов - син на Петър, внук на Иван; Калина Драгомирова Тодорова - дъщеря на Драгомир, внучка на Тодор (съпруга на Тодоров). Умалителните и "умилителни" лични имена са важна част от представянето на българското лично собствено име пред чужденците, изучаващи български език. Тук специално внимание трябва да се обърне на типичните вече имена на "-и" - за които понякога не е ясно дали са мъжки, или женски имена, но трябва да се знае, че в никакъв случай не означават множествено число: Лили, Коки, Буги, Тити, Гери, Диди, Деси, Ели. Мъжките умалителни имена на -о също са важна особеност, на която трябва да се обърне внимание: това са имена от мъжки род, а не от среден - съображение, което е важно от синтактична гледна точка - Жоро, Симо, Гошо, Тошо, Рашо, Радо, Пешо, Гого. "Умилителните" имена - същественото тук за чужденците е, че формите за мъжки род обикновено завършват на "-чо", и "-ко" и обикновено се отнасят за деца: Петърчо, Боянчо, Даринчо (макар че има и такива, които завършват на "-чо", но са лични имена на възрастни хора: Славчо, Стойчо и др.); от умалителни имена се образуват "умилителни" с "-ко" - Владимир - Влади (Владо) - Владко; Георги - Гошо - Гошко; Георги - Жоро - Жорко; Тодор - Тошо - Тошко. От граматична гледна точка тези имена са от мъжки род, независимо че имат типичното за среден род окончание "". За женските имена - "умилителните" имена са както за деца, така и за жени; те имат окончание "-е" ("-це" или "-че"), но също са имена от женски род, а не от среден: Лиляна - Лили -Лиленце, Дарина - Дари - Даренце; Стефка - Стефче, Мария - Марийче. Важно е да се отбележи, че въпреки правилото "Собствени имена не се членуват", женските лични имена могат да се членуват, като в този случай има стилистична разлика: когато членуваме личните женски имена на -а, -я (Мария, Цветанка, Лора, Диана, София и т.н.), внасяме силно негативен експресивен елемент: когато не обичаме, не харесваме и дори мразим една жена, можем да говорим за нея, като членуваме името й: Галината, Юлията, Боряната. Тук, на този етап - начинаещи, не е необходимо да уточняваме, че членуването на женските имена може да има и позитивно значение, изразяващо груба фамилиарност и приятелско отношение. Т.е. на този етап е важно да се знае, че подобно членуване в речта е важно да се избягва. Докато членуването на умалителните и "умилителните" имена е правилно от граматична гледна точка и общоприложимо в речта, като не само че не означава негативно отношение - напротив засилва позитивния и интимностен елемент по отношение на лицето, за което говорим: Десито, Лилито, Пенчето, Мимето.

Специално място в обучението трябва да се отдели на звателните форми, които за имена от мъжки род, завършващи на съгласен, са характерни. На този етап - начинаещи, не е нужно да се уточнява, че за имена от женски род на "-а", "-я" в български език също има специална звателна форма на "-о", "-йо" - тъй като във формален и в неформален неутрален контекст тя е остаряла.

Задължително в представянето на собственото име на лица в курса по български език като чужд е мястото на титлата и други, аналогични на нея форми, употребявана съвместно с личното или фамилно име или самостоятелно в основна и звателна форма, с подчертаване на особеностите за мъжки и женски род: господин - Господине!; господин Петров - Господин Петров!; доктор - Докторе!; доктор Иванов - Доктор Иванов!; баща - Татко!; дядо - Дядо!; чичо - Чичо!; госпожа - Госпожо!; госпожа Колева - Госпожо Колева!; майка - Майко!; баба - Бабо!; доктор Стоянова - Доктор Стоянова!.

Представянето на религиозни имена не е актуално в този курс. Поради високата честотност на употреба в печатните и особено във визуалните медии на прякори - както беше споменато по-горе, може да възникне въпрос у обучаемите - ако те, като упражнение за слушане, гледат българска телевизия и забележат тази особеност в назоваването на лица. Преподавателят може да отговори според собственото си разбиране, без да навлиза в детайли. Псевдонимът е тема, която възниква предимно във връзка с известни личности от шоубизнеса, чиито имена - псевдоними обучаемите научават в дискотеки, ако са младежи, или поради широката им популярност и висока честотност на употреба в радио и телевизия. Въпрос за никовете (постоянни и оказионални) в български интернет форуми може да възникне на много по-напреднал етап на обучение и за обучаеми, които проявяват конкретен интерес. Но такава тема може да се включи при изучаване на словообразуването - като се посочат примери от тази група имена, без да е специална тема.

От изложеното дотук следва, че собственото име, и в частност собственото име на лица, е проява и индикатор за определени социални явления и процеси, които не са застинали, а динамични. Поради това изучаването му представлява интерес както от гледна точка на социолингвистиката, така и от гледна точка на други лингвистични дисциплини (лексикология, морфология и др.), а неговото представяне следва да има специално място в обучението по български език като чужд поради високата степен на актуалност в употреба.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Буров 2004: Буров, Стоян. Познанието в езика на българите. Велико Търново: Фабер, 2004, с. 127-128.

Еко 1993: Еко, Умберто. Трактат за по обща семиотика. София: Наука и изкуство, 1993, с. 33.

Коруев 2010: Коруев, Тодор. Какво говорят прозвищата на престъпниците. // Българи: граждани за нацията, 04.08.2010 <http://www.bolgari.net/todor_koruev:_kakvo_govoriat_prozvishtata_na_prestypnicite-el-973.html> (18.08.2013).

Нидал 2004: Лама Нидал, Оле. Великият Печат - безгранично пространство и радост. София, 2004, с. 7.

Симеонов 2011: Симеонов, Боян. Футболът обича животински прякори. // TopMatch, 05.12.2011 <http://topmatch.bg/article-3149-futbolat-obicha-zhivotinski-pryakori> (18.08.2013).

Стефанов 2009: Стефанов, Виктор. Кръщават бебета на герои от турски сериали. // Днес, 29.12.2009 <http://dnes.dir.bg/news.php?id=5618680> (18.08.2013).

 

 

© Мария Костова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.08.2013, № 8 (165)

Други публикации:
VІ Международна езикова конференция. Варна: МУ, 2011, с. 89-98.