МНОГО

web

някъде много далеч от мен се случва
всичко, което ме вълнува:
изгрява слънце и слънцето се скрива зад
планините
които не мога да видя отвъд хоризонтите
приливи напират към брега
и отнасят пясък и миди по пътя си назад
към океани, които не чувам
докосва се вятърът по кожата на зелени,
свободни треви
и танцува със тях в прегръдката лека на
въздуха,
която отдавна не гали леко и мен
някъде много далеч
аз оставам от всичко това
и нищо не мога от този свят
вече да си избера
защото ме няма във него
дори на шега...
нероден си отивам
и не махам за сбогом
и не казвам довиждане
не изпращам
прощална целувка
на нищо и никого
някъде много далеч
остава без мен
много далеч...
много без мен...
много.

© Любомир Розенщайн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.01.2013, № 1 (158)

Други публикации:
Любомир Розенщайн. Оранжево сърце. София, 2010.